О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 777
гр.София, 13.11.2017 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на девети ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов
ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев
Геновева Николаева
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 2224 по описа за 2017 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. Ш. А. против решение № 27 от 17.02.2017 г., постановено по в. гр.д. № 670 по описа за 2016 г. на Пловдивския апелативен съд, втори граждански състав, с което е отменено решение № 83 от 30.6.2016 г. по гр.д. № 24 по описа за 2016 г. на Кърджалийския окръжен съд в частта за отхвърляне на предявения от Х. Х. К. против касатора иск с правно основание чл.45 от ЗЗД за заплащане на сума в размера над 40 000 лв. до 60 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, постановено е друго решение за присъждане на разликата от 20 000 лв. и е потвърдено решението в частта за осъждане на касатора да заплати 40 000 лв. обезщетение.
Касаторът твърди, че решението на Пловдивския апелативен съд е необосновано, неправилно поради нарушение на материалния закон и постановено при съществени процесуални нарушения-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване сочи т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК/редакция преди изменението в Д.В., бр.86/2017 г./ по два въпроса:
1. Може ли ответникът да носи отговорност за заплащане на обезщетение за всички причинени на ищеца неимуществени вреди от извършено престъпление, за което ответникът е осъден с присъда, а не само за тези, произтичащи от установените с присъдата средни телесни повреди? Ако следва да носи такава отговорност, трябва ли тези други вреди да са пряка и непосредствена последица от увреждането и да е доказана причинната връзка между вредите и престъплението?
2. В противоречие с ППВС № 4 от 23.12.1968 г. въззивният съд не е взел предвид всички обстоятелства, които обуславят размера на обезщетението и не ги е посочил конкретно, което е довело до прекомерно завишаване на обезщетението.
Ответникът по касационната жалба Х. Х. К. смята, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Пловдивския апелативен съд, като оспорва жалбата и по същество. Претендира за заплащане на 2 820 лв. разноски за касационното производство.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
С влязла в сила присъда е установено, че на 30.07.2013 г. касаторът, заедно с А. К., е нанесъл побой на Х. К., причинявайки му средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на дясната половина на горната челюст, задните и вътрешните стени на двата горно-челюстни синуса, предната стена на десния горно-челюстен синус, на двата триъгълни израстъка на клиновидната кост, на дъгата на дясната ябълкова кост, както и счупване на долната челюст в лявата и половина, довели до трайно затрудняване на дъвченето и говоренето за около два месеца, както и изпадане в състояние на травматичен шок, довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота. Извършителите са нанасяли удари в тялото и главата на пострадалия в продължение на повече от десет минути след като той вече е паднал на земята и е бил в безпомощно състояние. След първоначалния престой в болницата в Кърджали ищецът е приет на 31.07.2013 г. в УМБАЛ „С. Г.”-гр.П., където е опериран по спешност и са му поставени стандартни метални шини на горната и долната челюст, осъществена е междучелюстна фиксация с меко-еластична тяга и остеосинтеза на горната челюст. Изписан е на 6.08.2013 г., но поради продължаващи оплаквания от главоболие, гадене, повръщане, световъртеж, болки в лицето, врата, гърдите, втори пръст на дясната ръка, затруднено запаметяване и бавни реакции, е приет за лечение в хирургичното отделение на болницата в Кърджали за периода от 20.07.-27.09.2013 г. Лечението е продължило и през есента на 2013 г. до есента на 2015 г., като детайлно е описано в приетата по делото медицинска експертиза. С решение на ТЕЛК от 19.11.2015 г. ищецът е инвалидизиран за срок от една година и му е определена 54 процента трайно намалена работоспособност. Освен счупените кости и челюсти, ищецът е получил сътресение на мозъка, контузии на главата и гръдния кош, травма на мускул и сухожилие на ниво китка и длан на дясната ръка, кървене от левия външен слухов проход, като всички тези увреждания са подробно посочени във въззивното решение при обосноваване размера на присъденото обезщетение. Наред с физическите страдания, пострадалият е претърпял и психически увреждания-следтравмена церебрастения и редица душевни травми, описани от свидетелите. По време на лечението те са го видели обезобразен, очите му били затворени, не можел да говори. След изписването около месец е бил хранен с течности посредством сламка. В резултат от травмите той започнал да забравя, от страх не искал да излиза от къщи, защото смятал, че е преследван. Според медицинската експертиза всички тези физически и психически увреждания са в причинно-следствена връзка с нанесения на 30.07.2013 г. побой, поради което въззивният съд е присъдил обезщетение за тях в размер на 60 000 лв.
При тези данни по делото даденото от въззивния съд разрешение на първия въпрос на касатора съответства на приложимите правни норми и практиката на ВКС. Причинените от побоя увреждания са били толкова тежки, че са наложили продължително лечение и са предизвикали изключително силни болки и страдания за период от две години. Касае се както за счупване на множество кости в главата на пострадалия, сътресение на мозъка, други физически увреждания, така и за причинени психически страдания от травматичния шок, от безпомощното състояние по време на лечението, оставили трайни последици. Причинната връзка между непозволеното увреждане и другите неимуществени вреди, които не произтичат от посочените в присъдата преки увреждания, е доказана безспорно с помощта на медицинската експертиза. Ето защо по първия въпрос касационно обжалване на решението на Пловдивския апелативен съд не следва да се допуска.
При определяне размера на неимуществените вреди въззивният съд се е съобразил с указанията, дадени в раздел II ППВС № 4 от 23.12.1968 г. Подробно и детайлно този съд е описал причинените на ищеца увреждания и дълготрайните физически и психически последици от тях, настъпили през следващите две години. С нанесения жесток побой касаторът коренно е променил начина на живот на пострадалия и е превърнал трудоспособен тридесет и пет годишен мъж в инвалид с тежки психически и физически травми, което обуславя и справедливостта на присъдения размер на обезщетението за неимуществени вреди. Затова по втория въпрос касационно обжалване на решението на Пловдивския апелативен съд също не трябва да се допуска.
При този изход на спора касаторът дължи на ответника по жалбата 2 820 лв. разноски за касационното производство.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 27 от 17.02.2017 г., постановено по в. гр.д. № 670 по описа за 2016 г. на Пловдивския апелативен съд, втори граждански състав, с което е отменено решение № 83 от 30.6.2016 г. по гр.д. № 24 по описа за 2016 г. на Кърджалийския окръжен съд в частта за отхвърляне на предявения от Х. Х. К. против Б. Ш. А. иск с правно основание чл.45 от ЗЗД за заплащане на сума в размера над 40 000 лв. до 60 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, постановено е друго решение за присъждане на разликата от 20 000 лв. и е потвърдено решението в частта за осъждане на касатора да заплати 40 000 лв. обезщетение.
ОСЪЖДА Б. Ш. А.-[ЕГН], да заплати на Х. Х. К.-[ЕГН], сумата 2 820/две хиляди осемстотин и двадесет/ лв. разноски за касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: