О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 777
гр. София, 16.10.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на девети октомври през две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова т. д. N 165 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. Г. К., срещу решение №1106 от 04.06.2013г. по гр.д. № 20/2013г. на Софийски апелативен съд, в частите, с които след частична отмяна на решение № 2286 от 03.04.2012г. по гр.д. № 6486/2009г. на Софийски градски съд, искът й по чл.407, ал.1 /отм./ ТЗ е отхвърлен за разликата над 2000 лева до 4000 лева, а първоинстанционното решение е потвърдено в отхвърлителната част за разликата от 4000 лева до пълния претендиран размер от 26 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди и за 4000 лева – обезщетение за имуществени вреди – разходи за лекарства и лечение за времето от 24.06.2005г. до 02.07.2009г., ведно със законна лихва, считано от 24.06.2005г. до окончателното изплащане на сумата.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК.
Ответникът по жалбата, [фирма], заявява, че не са налице сочените основания за допускане на касационния контрол и иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.
Ответникът по жалбата, третото лице помагач В. С., чрез особения си представител изразява становище за липса на основания за допускане на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, на основание чл.280, ал.2 ГПК, е процесуално недопустима в частта относно произнасянето на въззивния съд по иска за заплащане обезщетение за имуществени вреди по чл. 407, ал.1 /отм./ ТЗ.
С разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК са изключени от обхвата на касационния контрол решенията на въззивните съдилища, постановени по граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. и по търговски дела с цена на иска до 10 000 лв. В настоящия случай обжалваното въззивно решение е постановено по иск по чл.407, ал.1 /отм./ ТЗ за заплащане на обезщетение за имуществени вреди с цена 4000 лева, ведно със законна лихва от увреждането, поради което въззивното решение по отношение на този иск, на основание чл. 280, ал. 2 ГПК, не подлежи на касационен контрол. Предвид изложеното, с оглед процесуалната пречка по чл.280, ал.2 ГПК, касационната жалбата следва да бъде оставена без разглеждане в частта относно иска по чл.407, ал.1 /отм./ ТЗ за заплащане на обезщетение за имуществени вреди и свързаната с него акцесорна претенция за законна лихва за забава.
Спрямо иска по чл. 407, ал.1 /отм./ ТЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение по иска за репариране на неимуществените вреди, въззивният съд е приел, че са осъществени предпоставките по чл.45 ЗЗД за деликтната отговорност на застрахования при ответника делинквент към увредената ищца – извършване на противоправно деяние от страна на прекия причинител, който се е движил със скорост, несъобразена с характера и интензивността на движението и е ударил пресичащата ищца, като е напуснал произшествието – нарушение на чл.20, ал.2 ЗЗД и чл.123 ЗДвП и причиняване при ПТП на телесни увреждания /контузия на главата и лявата теменно-тилова област и лекостепенно мозъчно сътресение, без прояви на неврологична симптоматика/, вследствие на които касаторката е претърпяла неимуществени вреди – болки и страдания; наличие на причинна връзка между противоправното деяние и вредоностния резултат и виновност на прекия причинител. Съобразявайки броя, вида и характера на уврежданията на ищцата, ниската интензивност на болките и страданията й във връзка с увреждането и пълното им отзвучаване за срок от 10-15 дни при липсата на остатъчни явления, възрастта на пострадалото лице- 76 години и социално- икономическите условия към датата на настъпване на увреждането- 24.06.2005г. решаващият състав е приел, че справедливото по чл.52 от ЗЗД обезщетение за претърпените от нея от ПТП неимуществени вреди възлиза на 2 000 лева. Отчетено е, че множеството заболявания на ищцата – хипертония, кардиологични заболявания, коксартроза, очни заболявания, остеопороза, спондилартроза, радикулит, полиневропатия, мозъчно- съдова болест, диабет, автоимунен тиреоидит, част от които са обусловили и инвалидността й, не са в пряка или коствена връзка с процесния инцидент, съобразно приетото заключение на медицинската експертиза. Апелативният съд е изложил съображения за недоказаност на претендираните имуществени вреди, тъй като в противоречие с тежестта за доказване ищцата, вкл. във въззивната инстанция, не установява във връзка с причинената й контузия на главата и лекостепенно мозъчно сътресение да се е нуждаела от лекарства и на същата да е провеждано лечение, както и извършването на разходи за лечение и лекарства за времето от 24.06.2005г. до 02.07.2009г. по повод на причинените й при ПТП увреждания, като е отчетен и фактът, че съобразно установеното от съдебномедицинската експертиза, ищцата е търпяла болки и страдания само за период от 10-15 дни във връзка с ПТП.
Касаторката в изложението си по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК сочи като значими за изхода на делото въпросите: „/1/ Допустимо ли е при частично уважаване на иск по чл.45 ЗЗД определеното от съда обезщетение за неимуществени вреди да бъде в по-нисък размер от присъдените на ответника разноски, които ищцата следва да му заплати?; /2/ Следва ли ищцата да заплаща разноски на третото лице помагач, при условие, че по силата на чл.78, ал.10 ГПК, такива не му се следват?”. Подържа, че даденото от въззивния съд разрешение на първия въпрос противоречи на практиката на ВКС – чл.280, ал.1, т.1 ГПК, съответно въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, като последното основание – по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, се релевира и за втория поставен въпрос.
Формулираните от касаторката въпроси са неотносими към предмета на конкретното дело, образувано по предявени искове по чл.407, ал.1 /отм./ ТЗ, и не са обусловил изхода му, с оглед решаващите мотиви на въззивния съд, поради което не е налице общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационния контрол. Отговорността да съдебно-деловодните разноски не е част от фактическия състав на иска по чл.407, ал.1 /отм./ ТЗ, поради което не е обуславяща спрямо изхода на спора за размера на обезщетението за неимуществени вреди. Липсва произнасяне на решаващия състав относно разноски, направени от третото лице помагач, с оглед на което и вторият въпрос не предпоставя общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК. Не се доказва осъществяването и на наведените допълнителни основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Жалбоподателката не е посочила задължителна практика на ВКС по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, а липсата на практика по даден правен въпрос само по себе си не води до проявление на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Предвид изхода на делото, на ответника по жалбата и исковете, [фирма], следва да се присъдят направените разноски за настоящата инстанция от 757,50 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ, на основание чл.280, ал.2 ГПК, подадената от Р. Г. К. касационна жалба срещу решение №1106 от 04.06.2013г. по гр.д. № 20/2013г. на Апелативен съд – София, в частта, с която се потвърждава решение № 2286 от 03.04.2012г. по гр.д. № 6486/2009г. на Софийски градски съд за отхвърляне на иска по чл. 407, ал.1 /отм./ ТЗ за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 4000 лева, ведно със законна лихва, считано от 24.06.2005г. до окончателното изплащане на сумата.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1106 от 04.06.2013г. по гр.д. № 20/2013г. на Апелативен съд- София в частта, с която след частична отмяна на решение № 2286 от 03.04.2012г. по гр.д. № 6486/2009г. на Софийски градски съд, искът на Р. Г. К. срещу [фирма] с правно основание чл.407, ал.1 /отм./ ТЗ е отхвърлен за разликата над 2000 лева до 4000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, и в частта, с която се потвърждава първоинстанционното решение в отхвърлителната му част за разликата от 4000 лева до пълния претендиран размер от 26 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди.
ОСЪЖДА Р. Г. К., ЕГН [ЕГН], да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], направени по делото разноски за касационната инстанция в размер на 757,50 лева – юрисконсултско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва от страните с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС, ТК, в едноседмичен срок от съобщението, в частта, с която се оставя без разглеждане касационната жалба, като в останалата част определението е необжалваемо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.