О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 777
София, 18.10.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на седемнадесети октомври през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 1201 по описа за 2013 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Ж. Я. А. чрез адвокат Г. В. срещу решение № 1702/31.10.2012 г. на Софийски апелативен съд /САС/ по гр.д. № 2079/2012 г.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основания за допускане на касационно обжалване – разпоредбите на чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК.
Ответникът – Застрахователно [фирма] оспорва допускането на касационната жалба и същата по същество по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред Софийски градски съд /СГС/ е предявен иск от Ж. Я. А. срещу Застрахователно [фирма] по чл.226 ал.1 КЗ за 60000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на Б. М. А., починала при ПТП на 30.12.2008 г. Искът е отхвърлен от СГС, чието решение е потвърдено от САС. САС е приел, че Б. А. – съпруга на ищеца, е претърпяла ПТП на 30.12.2008 г., при което е получила увреждания, причинили смъртта й. Виновен за процесното ПТП е водачът, управлявал лек автомобил, застрахован при ответника–застраховател. Между застрахователя и наследниците на починалата в ПТП-то Б. А.: Р. Ж. А., Я. Ж. А., А. Ж. А. и ищеца Ж. Я. А. е постигнато споразумение от 14.02.2011 г., приложено с исковата молба, за уреждане претенции и заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на наследодателката Б. М. А.. Представено е и платежно, от което е установено, че на ищеца е изплатено посоченото в споразумението обезщетение. САС е приел, че с подписването на споразумението от 14.02.2011 г. е изразено изрично съгласие от ищцовата страна, че е напълно удовлетворена от така определеното обезщетение от застрахователя /в случая в размер на 40000 лв./, поради което тази страна няма право на повече претенции към същия или към наследниците на прекия причинител – изрично записано в т.6 от споразумението.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата, като значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус.
В настоящия случай касаторът не формулира конкретни въпроси по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, а излага доводи, свързани с изложените мотиви от въззивния съд, със законовия критерий, по силата на който се определя размера на обезщетението за неимуществени вреди, естеството на отказа от иск и наличие на споразумение – точка І от изложението. Тези доводи не съответстват на установената и приета от САС фактическа обстановка по спора, която и самият касатор по същество не оспорва, но цели пререшаване на крайния изход с оглед интерпретирането й в друг вариант. В случая касаторът е подписал споразумение, в което е определен по взаимно съгласие размер на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на неговата съпруга при ПТП, виновно причинено от застрахован при ответника водач на МПС. Споразумението е със застрахователя, за което няма пречка да бъде реализирано извънсъдебно, както е сторено. При положение, че споразумението е валидно и покрива изцяло вредите, посочени в него, подписалият това споразумение и получилият посоченото в споразумението обезщетение няма основание да търси репарация на същите вреди по съдебен ред от подписалия това споразумение застраховател. Такова обезщетение ще може да търси само за вреди, които не са били предмет на споразумението, както и когато споразумението е било ограничено в лимита на сключена застраховка, която не покрива вредите. Такива са изричните доводи на САС, които са в съответствие с цитираната от самия касатор практика на ВКС – р. № 306/07.06.2011 г. на ВКС и р. № 478/22.07.2010 г. на ВКС. Доколкото в случая касаторът не твърди, че са настъпили други по вид вреди, не твърди че споразумението е невалидно, няма основание това споразумение да не бъде зачетено. Не става въпрос за отказ от иск, а за извънсъдебна спогодба, която обвързва съда, тъй като в нея е очертано споразумение по материално гражданско правоотношение, което е напълно идентично с това, предмет на съдебния спор – решение № 780/19.12.1995 г. по н.д. № 751/1995 г. на ВС, представено от касатора. Тези съдебни актове: р. № 306/07.06.2011 г. на ВКС, р. № 478/22.07.2010 г. на ВКС и р. № 780/19.12.1995 г. по н.д. № 751/1995 г. на ВС са единствено относими към поставените от касатора въпроси, доколкото са формулирани, но изразените мотиви на САС са в съответствие, а не в противоречие с тях. Без да оспорва сключеното извънсъдебно споразумение, касаторът цели пререшаване на спора с уважаване на иска си и определяне на по-високо обезщетение от посоченото в споразумението от 14.02.2011 г. Това би било възможно при липса на обвързаност на съда от договореността в представеното извънсъдебно споразумение, но в случая то очертава материално гражданско отношение, напълно идентично с предмета на иска и обвързва съда, който следва да го зачете, което е сторил и САС. Не съдът е посочил размера на обезщетението, за да се обсъжда законовия критерий за определянето му, а самите страни са сторили това, поради което всички доводи на касатора, свързани с този критерий като законово определен, са неотносими към установеното от фактическа и правна страна от САС /точка ІІ от изложението/. В точка ІІІ от изложението касаторът не формулира конкретен въпрос, нито наличие на някоя от хипотезите на чл.280 ал.1 т.3 ГПК /т.4 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/. Не следва да бъдат коментирани останалите представени от касатора съдебни актове, които са неотносими към спора, а за някои от тях не са представени доказателства да са влезли в сила – решения на САС /т.3 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на САС.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1702/31.10.2012 г. на Софийски апелативен съд по гр.д. № 2079/2012 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.