1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 777
София, 20.10.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на четиринадесети октомври през две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 209 по описа за 2015 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ищеца С. Н. Н. против Решение № 1915 от 21.10.2014г. по в.гр.д.№ 1386 на САС, ГО, 4 състав в частта за отхвърляне на иска по чл.226,ал.1 КЗ за сумата от 5 000лв., след отмяна на решението на СГС по гр.д.№ 6936/12г. за уважаването му за разликата над 25 000лв. до 30 000лв. и в частта за потвърждаване на първоинстанционното решение за отхвърлянето на иска за разликата до предявения размер от 70 000лв.
В касационната жалба се поддържат основанията за отмяната му като необосновано и постановено в противоречие със закона и константната практика на ВКС по въпроса за приложението на разпоредбата на чл.51,ал.2 ЗЗД. Излагат се и доводи за допуснати процесуални нарушения-служебно обосноваване на бланкетното възражение на ответника за съпричиняване и нарушение при кредитиране заключенията на вещите лица относно факта на поставяне или не на предпазен колан от пострадалия като пътник ищец. Искането е за отмяната му и постановяване на друго за уважаване на иска в предявения размер със законните последици.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се поддържа искане за допускане на касационното обжалване при допълнителната предпоставка на чл.280,ал.1,т.1 / а не т.2 както е посочено/, с позоваване на решенията по т.д.№ 35/2009г. на ІІ то., по т.д.№ 316/2011г на І т.о., и т.д. № 525/2008г. на ІІ т.о като се посочва, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос относно размера на присъжданите обезщетения за неимуществени вреди и наличието на съпричиняване от пътник в мпс. Излага се, че САС не е взел предвид, че по делото не се установява по безспорен начин наличието на допринасяне на вредите от страна на пострадалия Първото цитирано решение се полза като аргумент в насока, че дори да се приеме, че ищецът е пътувал без предпазен колан, вредоносният резултат нямаше да е по-малък, от което се извежда, че не следва обезщетението да бъде намалявано. От Решенията по т.д.№ 316/2011г. на ІІ т.о. и т.д.№ 525/2008г. е извлечен аргумент, че неправилно са кредитирани събраните доказателства касателно съпричиняването. Посочено е, че решението е неправилно поради присъждане на обезщетение в занижен размер, в противоречие със съдебната практика и без да са взети предвид претърпените болки и периода на възстановяване. Навежда се „касационно основание” по чл.280,ал.1,т.3 ГПК-САС се произнесъл по материалноправен въпрос, решаван противоречиво от съдилищата.
В писмен отговор ответното дружество ЗАД [фирма] оспорва наличието на основанията за допускане на касационното обжалване и основателността на жалбата.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
Въззивният съд е бил сезиран с жалби на двете страни- на ищеца срещу отхвърлената част на иска му /за разликата от 30 000лв. до 70 000лв./ поради неправилно приложение на разпоредбата на чл.52 ЗЗД и от ответника с твърдения за завишен размер на обезщетението и неоснователен отказ за приложение на разпоредбата на чл.51,ал.2 ЗЗД-непоставяне на предпазен колан от пътника и знание, че водачът е употребил алкохол. Обсъдил е получените увреждания от пътното произшествие от 23.05.2010г.-разкъсни рани по гърба и на разгъващи сухожилия на пръсти на дясната ръка, контузия на главата, контузия в дясната половина на гръдния кош и лявото рамо, обсъдено е очакваното трайно функционално възстановяване на разгъващото сухожилие. За справедливо е счетено обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 50 000лв. За основателно е прието възражението на ответника за намаляване на обезщетението поради обективен принос на пострадалия, пътувал на дясната седалка без поставен предпазен колан. Фактическият извод относно неизпълнението на задълженията на пътника по чл.137а ЗДвП е аргументиран с установеното от експерта-автоинженер, че липсват данни пиропатноните на коланите на седалката да са се задействали, ако са били поставени, което би се случило във всички случаи преди установеното отваряне на еърбега на автомобила. Тази констатация е обсъдена във връзка със съдебно-медицинската експертиза, дала заключение, че по тялото на пострадалия не са открити белези, които да установят по безспорен начин, че се е возил с предпазен колан, както и времето на пътното произшествие-май 2010г., което не предполага лицата да са били облечени с плътни дрехи. Размерът на допринасянето е определен на 50 %, което е обусловило извод за намаляване на обезщетение на 25 000лв. и частична отмяна на решението на СГС и отхвърлянето му за 5 000лв.
Неоснователността на искането за допускане на касационното обжалване произтича от неформулирането от касатора на конкретен правен въпрос. Съгласно т.1 на ТР № 1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК е специфичен за всяко дело и точното му посочване е предпоставка за допускане на обжалването, като за касационната инстанция не съществува задължение да го изведе от твърденията на страната и от сочените в касационната жалба факти и обстоятелства. В случая такъв конкретен въпрос не е поставен, а е налице общо позоваване и то на „противоречива” практика относно размера на обезщетенията и наличие на съпричиняване от увреден пътник. Размерът на съпричиняването и размерът на застрахователното обезщетение във всеки конкретен случай са определяеми въз основа на доказани конкретни факти за действие/бездействие на пострадалия и причинната връзка с негативния резултат. Разликата в присъжданите суми е следствие не на противоречиво разрешавани правни проблеми, а на приетите за установени релевантни факти и обстоятелства. Позоваването на решения на ВКС, постановени по новия процесуален ред е формално и несъответно на конкретиката на спора и на даденото от САС разрешение по приложението на чл.51,ал.2 ЗЗД. Вместо да обоснове противоречие на решението на САС с даденото задължително произнасяне на ВКС по конкретен правен проблем, позовавайки се на актовете по чл.290 ГПК, касаторът извежда своите аргументи за неправилност на решението. Изложението е приповтаряне на доводите за неправилност, изложени в касационната жалба. Дори на е налице погрешно тълкуване на събраните доказателства и неточно възприемане от САС на фактическа обстановка относно задължението на пострадалия по чл.137а ЗДвП това са въпроси по фактите, а не по правото и неправилното им интерпретиране може да бъде установено само при допуснато касационно обжалване, а не в производството по чл.288 ГПК. Правен въпрос по приложението на разпоредбата на чл.52 ЗЗД, на чието нарушение касаторът се позовава също не е формулиран.
С оглед изхода на производството, на ответната страна се дължат поисканите и доказани разноски-сумата 3 384лв.
Поради изложеното, ВКС, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 1915 от 21.10.2014г. по в.гр.д.№ 1386 на САС, ГО в обжалваната от С. Н. Н. част.
Осъжда С. Н. Н. да заплати на [фирма] сумата 3 384лв. разноски.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: