О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 777
София, 21.10.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на единадесети октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 119/ 2016 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на К. А. П. – от [населено място] срещу Решение № 1621 от 20.07.2015 г. по гр.д. № 2000/ 2015 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която предявеният иск по чл. 288 КЗ (отм.) срещу Гаранционен фонд- [населено място] за застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, причинени при ПТП на 30.09.2012 г. от Г. Василева Г. при управление на МПС ”Ситроен”, м.”С.”, с рег. [рег.номер на МПС] , при нарушение правилата на ЗДвП и след употреба на алкохол, е отхвърлен за разликата над 80 000 лв. до 200 000 лв., с оплакване за неправилност.
В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят сочи решените правни въпроси: 1. Допустимо ли е и доколко съдът при определяне обезщетението за неимуществени вреди следва да съобрази настъпилите вредни последици за пострадалия и търпените неимуществени вреди, както и променените социално-икономически условия в страната сега и относимата съдебна практика относно размера на обезщетенията при ясно изразена тенденция за увеличаването им по размер, 2.Нарушен ли е принципът на справедливост, въведен с чл. 52 ЗЗД, когато при определяне на обезщетението, не са съобразени задължителните критерии, въведени с ППВС №4/1968 г. – не са посочени, не са отчетени и не са съобразени, като не са съпоставени неимуществените вреди със задължителните критерии, 3.Нарушен ли е процесуалният закон – чл. 272 ГПК – и следва ли съдът да излага мотиви във връзка с намаляване на присъденото от първоинстанционния съд обезщетение. Сочи решения на ВКС:Р.№ 83/06.07.2009 г. по т.д. №795/2008 г.,Р.№1/26.03.2013 г. по т.д. № 299/2011 г.,Р.№149/02.05.2011 г. по гр.д.№574/2010 г.,Р. №324/ 22.04. 2010 г. по гр.д.№1413 на ІVг.о.,Р.№34/26.02.2015 г. по гр.д.№6256/ 2014 г. на ІІ г.о.,Р.№94/28.03.2014 г. по гр.д.№2623/2013 г. на ІV г.о. и невлезли в законна сила Р. №1678/31.07.2013г. по гр.д.№2040/2013 на САС,Р.№1121/10.06. 2013 г. по гр.д.№ 221/ 2013 г. на САС, Р. по гр.д.№ 2023/2010 г. на СГС и Р. по гр.д.№ 10316/2009 г. на СГС.
Ответниците по касационната жалба Гаранционен фонд – [населено място] – ответник по делото и Г. Василева Г. – от [населено място] – трето лице – помагач на ответника, не изразяват становища.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено и изменено първоинстанционно решение, с което е разгледан осъдителен иск, цената на който не е до 20 000 лв., съгласно чл. 280 ал. 2 пр. 2 ГПК, намира, че касационната жалба е допустима, подадена в срок и редовна.
За да потвърди решението в частта, с която искът по чл. 288 ал. 11 КЗ (отм.) е уважен срещу Гаранционен фонд над 10 000 лв. до 80 000 лв.(първоинстанционното решение не е било обжалвано от ГФ за присъдено обезщетение 10 000 лв. и е влязло в сила)и в частта, с която искът е отхвърлен за разликата до 200 000 лв.- застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищеца при ПТП на 30.09.2012 г. от Г. Василева Г., управлявала МПС при нарушение правилата на ЗДвП и след употреба на алкохол, въззивният съд е изложил, че поради влизане на решението в сила в частта, с която искът е уважен за 10 000 лв., е формирана сила на пресъдено нещо по отношение на всички елементи от фактическия състав на чл. 288 ал. 11 КЗ (отм.): липса на валидна застраховка ”Гражданска отговорност” на водача, установено със споразумение по НОХД негово противоправно поведение, причинени телесни увреждания на ищеца, сезиране на ГФ по реда на чл. 288 ал. 7 КЗ (отм.) и несъгласие на ищеца с определеното обезщетение, затова спорният по делото въпрос е за размера на обезщетението. Съдът е обсъдил писмените и гласни доказателства и съдебно – медицинската експертиза, въз основа на които е посочил причинените на ищеца следствие ПТП увреждания, оперативната интервенция, продължилото една година лечение и състоянието на ищеца през този период; обстоятелството, че посочените травматични увреждания няма да бъдат излекувани напълно и последиците от тях, взел е предвид гласните доказателства за състоянието на ищеца, причинено от увреждането. По съображения, че за да определи размера на обезщетението, съдът следва да приложи критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД, като съобразно указанията, дадени в ППлВС №4/12968 г. следва да вземе под внимание всички конкретни обстоятелства, които обуславят причинените вреди, както и значението им за размера на обезщетението, съдът е посочил, че за да го определи, взима предвид вида и характера на уврежданията, продължителността на лечебно-възстановителния период, претърпените операции и негативните прогнози за възстановяване, възрастта на ищеца, конкретните икономически условия в страната и нивата на застрахователно покритие към момента на причиняване на увреждането, въз основа на което е определил обезщетение 80 000 лв. Изложил е подробни съображения защо приема за недоказано възражението на ответника за приложение на чл. 51 ал. 2 ЗЗД поради качването на ищеца в МПС с водач, който е употребил алкохол, както и поради непоставяне на предпазен колан (което възражение е преклудирано) и е потвърдил решението в частта, с която е определено обезщетение над 10 000 лв. до 80 000 лв., със законната лихва от 13.06.2013 г., на основание чл. 288 ал. 7 КЗ(отм.) и в частта, с която искът е отхвърлен за разликата до 200 000 лв.
С оглед изложеното, въпросът за приложението на чл. 52 ЗЗД при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, и кои обстоятелства съдът следва да съобрази, са релевантни за спора – обусловили са съдържанието на решението относно размера на обезщетението, определен с оглед критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД.
При определяне на размера на обезщетението, въззивният съд, въз основа на събраните доказателства, включително съдебно -медицинската експертиза, е съобразил възрастта на пострадалия, характера на уврежданията, проведеното лечение, периода на търпени болки, взел е предвид последиците за здравето му в дългосрочен план. Така определеният размер на обезщетението е определен при съблюдаване критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД.
Решението е съобразено с установената съдебна практика – с ППлВС №4/23.12.1968 г. са дадени задължителни указания по тълкуването и прилагането на чл. 52 ЗЗД, целящи точното и еднакво приложение на закона при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди. Прието е и в постановените от ВКС по чл. 290 ГПК и задължителни за долустоящите съдебни инстанции: Р.№177/ 27.10.2009 г. по т.д.№14/2009 г. на ІІ т.о. и Р.№ 111/01.07.2011 г. по т.д.№676/2010 г. на ІІ т.о., че по вложения от законодателя смисъл, понятието „справедливост” по чл. 52 ЗЗД, не е абстрактно понятие, а всякога е обусловено от конкретните и обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се съобразяват при определяне размера на обезщетението – начин на извършване, характер на увреждането, произтеклите от него физически и психологически последици за увредения и т.н.
Съблюдавайки съдебната практика по чл. 52 ЗЗД и въз основа на събраните доказателства, съдът е определил размера на обезщетението за неимуществени вреди съобразно критерия за справедливост и конкретните обстоятелства по делото. Не може да се приеме, че при определяне размер 80 000 лв. за увреждания, настъпили в резултат на ПТП на 30.09.2012 г., не е отчетена икономическата конюнктура в страната към този момент. Относно довода на жалбоподателя за съобразяване на съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент, има формирана практика на ВКС, обективирана в Р.№95/24.10.2012 г. по т.д.№916/2011 г. на I т.о., която е в смисъл, че при прилагане на критерия по чл. 52 ЗЗД за определяне на справедлив размер на обезщетението, лимитите на застраховане нямат самостоятелно значение, но могат да бъдат взети предвид при отчитане на конкретните икономически условия, имащи значение за критерия за справедливост.
С оглед изложеното, изведените от жалбоподателя втори и трети въпроси съставляват доводи за неправилност на решението по чл. 281 ГПК, а не основание за допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на у Решение № 1621 от 20.07.2015 г. по гр.д. № 2000/ 2015 г. на Софийски апелативен съд в посочената част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: