6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 777
С., 23.11.2016г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на десети ноември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: К. ЮСТИНИЯНОВА
Д. СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Д. СТОЯНОВА
гр.дело № 3206/2016 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] [населено място], подадена чрез юрк. Н., срещу въззивно решение № 745 от 08.02.2016г. на Благоевградския окръжен съд, постановено по в.гр.д.№ 678/2015г.
С това решение е потвърдено решение № 141 от 19.06.2015г., постановено по гр.д. № 1076 по описа за 2014г. на Петричкия районен съд, в обжалваната му част, с която са уважени предявените от И. Я. А. против [фирма] искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т. 3 КТ като е признато за незаконно и е отменено наложеното със заповед № 635/18.11.2014г. на генералния директор на [фирма] дисциплинарно наказание „уволнение“, ищецът е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „контрольор” на Бензиностанция БЗЗ-Кулата при ответното дружество и [фирма] е осъдено да му заплати сумата от 3484,48 лв., представляваща обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа, поради незаконното уволнение за периода от 19.11.2014г. до 18.05.2015г.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1,т.1 ГПК по отношение на следните въпроси: .1./ „Относно материалната доказателствена сила на обясненията на работника по чл. 193, ал.1 КТ.“, 2./“ Може ли да се приеме от съда, че даден документ е неистински, без да е проведена процедура по оспорване по чл. 193 ГПК“, 3./ „ Съдържанието на частен свидетелстващ документ, може ли да бъде оборено със свидетелски показания, които не съдържат лични, преки и непосредствени впечатления, представляващи конкретно свидетелство досежно фактите, изложени в съдържанието на документа?“.
По първият въпрос обосновава противоречие на въззивното решение с решение № 138/13.05.2014г. по гр.д. № 5715/2013 на ВКС, IV г. о., решение № 51/21.07.2010г. по т.д. № 528/2009 на ВКС и решение
№ 694/17.11.2010г. по гр.д. № 280/2009 на ВКС, IV г. о.. Позовава се на Определение № 121 от 23.01.2014г. по гр. д. № 6431/2013г. на ВКС и на ТР № 5/14.11.2012г. по т. д. № 5/2012г.на ОСГТК на ВКС във връзка с втория въпрос, а по отношение на третия сочи Решение № 176/28.05.2011г. по гр.д. № 759/2010 на ВКС.
Ответната страна И. Я. А., чрез адв. Х. от АК – [населено място], взема становище, че не са налице основанията за допускане касационно обжалване на въззивното решение, както и за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – уважен иск по чл.344 ал.1 т.1 КТ, и обусловени от него искове по чл.344 ал.1 т.2 и т. 3 КТ, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК, но не са налице сочените от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Съображенията за това са следните:
За да уважи предявените искове въззивният съд е приел, че ищецът е работил на длъжността „контрольор” на Бензиностанция Б – 33 – К при работодателя – ответник и че със заповед № 635/18.11.2014г. от управителя на дружеството – работодател му е наложено на основание чл.188 т.3 във връзка с чл.187 т.8 пр.1 и пр.2 и т.5 във връзка с чл.190 т.4 и т.7 от КТ дисциплинарно наказание „уволнение”. Достигнал е до извод, че макар да няма спор, че ищецът е пренесъл две туби до паркиран в района на бензиностанцията лек автомобил, не може да приеме, че описаните в заповедта за уволнение негови действия са извършени, а именно, че той е занесъл и предоставил на шофьор на товарен автомобил празни пластмасови туби, че шофьорът на товарния автомобил ги е заплатил с фирмена карта за отстъпка и с това е нанесена вреда на корпоративни клиенти на дружеството – ответник. Обосновал е довод, че независимо от правната стойност на извънсъдебното признание на работника за изясняване на обстоятелствата относно вмененото му нарушение, същото може и да не отговаря на истината, предвид което то следва да бъде ценено с оглед на всички обстоятелства по делото. Заключил е, че липсват доказателства, установяващи на посочената в уволнителната заповед дата и по описания начин ищецът да е извършил нарушение на трудовата дисциплина, обосноваващо дисциплинарното му уволнение. Същевременно е счел, че работодателят не е доказал наложеното наказание да е съответно на твърдяното нарушение, тъй като не установил ищецът да е извършвал многократно нарушения на трудовата дисциплина, предопределящи налагането на най-тежко наказание „уволнение“. В тази връзка е заключил, че за описаното едно единствено в заповедта за уволнение нарушение наложеното наказание е значително завишено, поради което е обосновал, че работодателят незаконосъобразно е упражнил правото си на уволнение, като не се е ръководил от критериите на чл. 189, ал. 1 КТ, не е съобразил тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено то и поведението на ищеца, като не е отчел, че не са установени вредни последици за него от констатираното нарушение. При тези съждения е приел, че уволнението е незаконосъобразно и предявеният иск следва да бъде уважен, както и обусловените от него искове за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност и за присъждане на обезщетение за оставане без работа, но за не повече от шест месеца.
Според разясненията в ТР № 1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС на РБ, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е длъжен да формулира правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в решението. Той следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, да бъде формулиран конкретно в контекста на решаващите изводи на съда, които пряко обуславят изхода на спора, а не свързан с общите оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното решение. Същевременно касаторът следва да обоснове и наличието на поддържаната специфична предпоставка – дали правният въпрос е решен в противоречие със задължителната за съдилищата практика – чл.280 ал.1 т.1 ГПК, като в този случай следва да се позове на конкретни съдебни актове от обхвата на тази практика / Постановления на Пленума или Тълкувателни решения на ВКС, решения по чл.290 ГПК, определения по чл.274 ал.3 ГПК/ и обоснове в какво се състои твърдяното противоречие; дали правният въпрос се разрешава противоречиво от съдилищата – чл.280 ал.1 т.2 ГПК, в който случай следва да се позове на влезли в сила съдебни актове от обхвата на казуалната практика и обоснове твърдяното противоречие; дали разрешеният от съда правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото- чл.280 ал.1 т.3 ГПК, като в този случай касаторът следва да обоснове тезата си относно това до какъв принос за точното прилагане на закона и развитие на правото би довело произнасянето на ВКС по неговата жалба. Основанието на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е налице, когато по приложимата към казуса материалноправна или процесуалноправна норма няма правна уредба, поради което се налага прилагането на закона или на правото по аналогия, или когато правната уредба е непълна или неясна, поради което се налага тълкуване на закона, или когато разглеждането на делото от касационната инстанция би допринесло за промяна в създадената съдебна практика, и то, когато тази промяна се налага поради неточното тълкуване на дадена правна норма, довело до тази практика; или когато се налага осъвременяване на съдебната практика поради настъпило изменение в законодателството и обществените условия.
В случая първият поставен въпрос е включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в решението, поради което е налице общата предпоставка по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК, но не се установява поддържаното от касатора допълнително основание. Въззивният съд е приел, че макар обясненията на работника, дадени по реда на чл. 193 КТ, да представляват извънсъдебно признание на неизгодни факти, същото може да не отговаря на истината, което налага изследване на всички обстоятелства по делото. В посочените от касатора решение № 138/13.05.2014г. по гр.д. № 5715/2013 на ВКС и решение
№ 694/17.11.2010г. по гр.д. № 280/2009 на ВКС, IV г. о., е прието, че писмените обяснения на работника, дадени по реда на чл. 193 КТ, в които се признава извършеното нарушение, трябва да се преценяват от съда с оглед на всички обстоятелства по делото. Признанието по реда на чл. 193, ал.1 КТ на нарушение на трудовата дисциплина, за което е наложено дисциплинарно наказание, е извънсъдебно изявление на работника или служителя пред работодателя за това, че са се осъществили неизгодни за него факти. Доказателствената сила на извънсъдебното признание се основава на неизгодността на заявеното за заявителя, но съществуващата възможност извънсъдебното признание да не отговаря на истината задължава съда да го преценява с оглед на всички обстоятелства по делото. Правните съждения на въззивния съд изцяло съответстват на възприетото в сочените решения, поради което не се установява твърдяното противоречие. Произнасянето на въззивния съд по отношение на доказателствената сила на частния писмен документ не е в противоречие и с приетото в решение № 51/21.07.2010г. по т.д. № 528/2009 на ВКС като принципен въпрос, като е отчетена, обаче, спецификата на съответния писмен документ, реда по който е съставен и обстоятелствата, чието осъществяване установява. С оглед на изложеното не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставения въпрос.
Формулираните в изложението втори и трети въпрос не съставляват правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, включени в предмета на спора и обусловили правната воля на съда, обективирана в решението. Въззивният съд не е разсъждавал по въпроса за истинността на писмения документ, обективиращ волеизявлението на работника, с оглед провеждането или не на процедура по оспорване по чл. 193 ГПК, както и по въпроса за оборването на съдържанието на документа, чрез ангажирани по делото свидетелски показания, съобразно тава дали съдържат преки и непосредствени впечатления относно фактите, изложени в него. Не е имал и задължение да стори това с оглед на обстоятелството, че в процеса не е правено оспорване на автентичността и истинността на писмените обяснения. Така поставени въпросите са привързани към оплакването на касатора за неправилност на решението поради допуснати процесуални нарушения при анализа на доказателствата. Тези оплаквания обаче са касационни основания по чл.281 ГПК и не могат да обосноват извод за наличие на общо основание по смисъла на чл.280 ГПК. Касационните основания по чл.281 ГПК подлежат на преценка при допускане на касационното обжалване, но не и в производството по чл.288 ГПК.
С оглед на това не е налице общата предпоставка за достъп до касационно обжалване по тези въпроси, поради което и не се дължи произнасяне по наличието на специфичната такава, поддържана от касатора.
Предвид изхода на делото разноски за касатора не се следват, но същият следва да заплати на процесуалния представител на ответника по касационната жалба разноски за оказана безплатна помощ на основание чл. 38, ал.1, т. 2 ЗА, в размер 553, 37 лв., съобразно чл.7, ал.2, т. 2 от Наредба №1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 745 от 08.02.2016г. на Благоевградския окръжен съд, постановено по в.гр.д.
№ 678/2015г.
ОСЪЖДА [фирма] [населено място] да заплати на адв. П. Х. възнаграждение за осъществено процесуално представителство на И. Я. А. на основание чл.38 ал.2 ЗА в размер 553, 37 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: