О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 777
София, 27.06.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети юни през две хиляди и дванадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1234 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], чрез процесуалния му представител адв. С. К., против въззивното решение № 40 от 11 май 2011 г., постановено по в.гр.д. № 94 по описа на окръжния съд в гр. Силистра за 2011 г., с което е потвърдено решение № 4 от 11 януари 2011 г., постановено по гр.д. № 346 по описа на районния съд в гр. Дулово за 2010 г. за признаване на уволнението на В. Д. Н. от [населено място] за незаконно и за отмяна на заповедта за дисциплинарно уволнение, за възстановяване на Н. на заеманата преди уволнението длъжност и за осъждане на касатора да заплати на Н. обезщетение от 1680 лева за оставането му без работа поради незаконното уволнение.
В жалбата се сочи, че обжалваното решение е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано, защото неправилно е прието, че процедурата по чл. 193 КТ не е спазена – от служителя са поискани писмени обяснения, те са приети и обсъдени с останалите доказателства в дисциплинарното производство, а в самото искане детайлно е индивидуализирано в какво се състои нарушението на трудовата дисциплина и служителят е бил напълно наясно за какво му се искат обяснения; достатъчен е само фактът на изпълнение на задължението по чл. 193 КТ; заповедта за уволнение е мотивирана в достатъчна степен съобразно изискванията на закона; касае се за нарушение, изразяващо се в извършване на нерегламентирани транзакции с цел натрупване на отстъпка и това нарушение е извършвано в продължителен период от време, като в заповедта механизмът на деянието е описан изрично и детайлно; налице са многократно осъществявани еднотипни действия, всяко едно от които представлява нарушение на трудовата дисциплина и технически е невъзможно в заповедта за уволнение да се опише всяко от тях; невярно съдът е заключил, че нарушенията по чл. 187, т. 9 и 10 КТ не са изразени текстуално в заповедта; редицата от доказателства по спора изобщо не са обсъдени от съда, а други са тълкувани превратно; необосновано е възприета докладната на П. Т., а не са обсъдени свидетелските й показания, не са обсъдени и другите свидетелски показания; не е взето предвид, че ищецът е извършвал изключително много транзакции с картата си за закупуване на различни видове горива и стоки. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че решението на въззивния съд е постановено при допуснати процесуални нарушения, което само по себе си съставлява съществен процесуалноправен въпрос, разрешен в противоречие с практиката на ВКС (сочат се две решения на ВКС); въззивната инстанция, възприемайки мотивите на първата инстанция, се е произнесла по съществения материалноправен въпрос, решаван противоречиво от съдилищата и в противоречие с практиката на ВКС относно спазване на разпоредбата на чл. 193, ал. 1 КТ (сочи се решение на апелативен съд в качеството му на касационна инстанция); въззивният съд, възприемайки мотивите на първоинстанционния съд, се е произнесъл и по съществения материалноправен въпрос, решаван противоречиво от съдилищата и в противоречие с практиката на ВКС по въпроса дали процесната заповед отговаря на изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ (сочи се решение на ВКС).
Ответникът В. Д. Н. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. Б. Д., отговор на касационната жалба по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК, сочи доводи за липсата на основание за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователността на жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
С решението си въззивният съд приел, че представените от страните и събраните в хода на производството доказателства са обсъдени от първоинстанционния съд и са направени правилни крайни изводи, поради което се препраща към мотивите на районния съд по реда на чл. 272 ГПК; обясненията на работника, дадени по повод дисциплинарното производство, не могат да бъдат приравнени на признание за извършването на описаните нарушения; събраните по делото доказателства не установяват тезата на работодателя за допуснати нарушения на трудовата дисциплина, изразяващи се в направени неправомерни транзакции, отчетени по личната му „Т.” за стоки, закупени не от работника, а от клиенти на работодателя; в заповедта не е конкретизиран броят на извършените нарушения, въпреки твърдението, че са извършвани системно, а препратките от заповедта към докладна не поясняват тези обстоятелства, тъй като и в докладната не се съдържа подобна конкретика, поради което не е яснота кога именно е използвана картата за твърдените от работодателя цели, колко пъти и на каква стойност са извършвани неправомерни транзакции; тези обстоятелства са останали неустановени и в процеса, като данните от справката за движението по платежната карта и справката от терминалното устройство за заплащане в обекта не дават отговор на тези въпроси, след като не е отразено в чия полза е покупката; твърдението за видеозапис за извършените нарушения не опровергава извода за недоказаност, тъй като подобен запис не е представен на съда и не може да бъде обсъждан, а свидетелските показания за съдържанието на записа не могат да аргументират извода, че съответните обстоятелства са доказани; необосновано е презумптивно и само с оглед на това, че транзакции са извършвани неколкократно в рамките на работния ден да се приеме, че това е сторено по начина, твърдян от работодателя.
К. съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на обжалваното решение до касационно разглеждане.
Касаторът поставя три правни въпроса, касаещи приложението на чл. 235 ГПК, чл. 193 и чл. 195 КТ.
На първо място, не може да се сподели тезата на касатора, че съдът неправилно е приложил чл. 235, ал. 2 ГПК. Невярно се твърди от касатора, че е била необосновано възприета докладната от П. Т., че не са обсъдени свидетелските й показания, че не са били обсъдени и други свидетелски показания. Всички тези доказателства са надлежно обсъдени в решенията на съдилищата, като са съобразени онези данни, които са относими към съответното поддържано от страната становище. Не е спорно, че ищецът е извършвал многократни транзакции със собствената си карта, но в тежест на работодателя е било да установи, че тези транзакции са извършени в нарушение на съответните правила. При липса на представен видеоматериал, на който се основават свидетелските показания на свидетелката Т., правилно съдът е преценил, че тези показания не могат да докажат осъщественото нарушение, а и свидетелката не е била пряк очевидец на осъществяване на съответните нарушения. Свидетелят А. твърди, че е видял кадри, но по отношение на неговите показания важи казаното по-горе. Извършването на множество транзакции в работно време може да обоснове друго основание за дисциплинарна отговорност, но не и посоченото от касатора в обжалваната заповед за уволнение. Тъй като относимите обстоятелства по спора са били обсъдени пълно и в съвкупност от съдилищата, не е налице основание за допускане на касационното обжалване. Съдът освен това е процедирал напълно съответно на представеното от касатора решение № 24 по гр.д. № 4744 за 2008 г., І г.о. – решението е постановено въз основа на всички събрани по делото доказателства и след тяхната съвкупна преценка, като съдът е изложил своите съображения по представените доказателства във връзка с тяхната относимост, респективно – може ли доказателството да подкрепи тезата на представящата го страна. Второто сочено решение – решение № 89 по гр.д. № 535 за 2009 г., ІІ г.о., не е постановено по правен въпрос за приложението на чл. 235 ГПК, а относно това чия е тежестта за установяване на обстоятелствата по § 4б ПЗР ЗСПЗЗ. Дадените в това решение изводи за допуснато съществено нарушение на чл. 235, ал. 2 ГПК, касаят конкретните факти и обстоятелства по делото, а не представляват задължителна съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, която се формира само в тълкувателната част на решението по чл. 290 и сл. ГПК.
Вторият правен въпрос също не обосновава допускането до касационно обжалване. Безспорно работодателят е поискал от работника обяснения по реда на чл. 193 КТ. Относно тези обяснения въззивният съд е посочил, че сами по себе си те не представляват признание от страна на работника, че е осъществил съответните нарушения на трудовата дисциплина. Следователно въззивният съд, макар да е препратил към мотивите на първата инстанция, е приел, че процедурата по чл. 193 КТ е спазена. Ето защо поставеният правен въпрос е неотносим към конкретните изводи на въззивния съд. Обсъждането на сочената съдебна практика в този случай не е необходимо.
По третия поставен въпрос не следва да се допуска касационно обжалване. Въззивният съд изрично е посочил, че макар в заповедта за уволнение да е уточнен период от време на извършване на нарушенията, то не е конкретизиран броят им, независимо от посочената системност на извършването им; този пропуск не се коригира и от цитираната докладна, тъй като подобни факти не се съдържат и в нея – не е ясно кога именно е използвана картата в нарушение на съответните правила, колко пъти и на каква стойност са извършените транзакции. Това разрешение не е противно на даденото задължително тълкуване, изразено в решение № 92 по гр.д. № 910 за 2010 г., ІІІ г.о. В соченото решение ВКС приема, че актът на работодателя трябва да съдържа данни за нарушителя, наложеното наказание, законния текст, време на извършването му и като цяло нарушението трябва да е описано по начин, указващ ясно в какво е обвинен уволненият. Същевременно, в друго свое решение (решение № 857 по гр.д. № 1069 за 2009 г., ІV г.о.) ВКС приема, че когато нарушенията са осъществявани в рамките на определен период, когато спецификата на изпълняваната работа не позволява откриване на точния ден и час на извършването им предвид невъзможността за отчитане на отделните действия, а контролирането им е възможно само като краен резултат, изискванията на чл. 195, ал.1 КТ са изпълнени с посочване на периода на извършване на поредицата от нарушения. В разглеждания случай обстоятелствата са точно противоположни. Твърдяло се е, че съответните нарушения са констатирани чрез видеоматериал, като е явно, че отделните действия е било възможно да се отчетат с точен ден и час, но подобно отразяване в обжалваната заповед, съответно в докладната, липсва.
Ответникът В. Н. претендира заплащане на адвокатско възнаграждение за касационната инстанция, но доказателства за сторени такива не се представят, поради което съдът не присъжда разноски.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 40 от 11 май 2011 г., постановено по в.гр.д. № 94 по описа на окръжния съд в [населено място] за 2011 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: