2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 777
София, 09.08.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д.Ценева гр.дело № 675/09 г. и за да се произнесе, взе предвид :.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Ж. В. Д., М. А. Д., Б. В. Н. и И. И. Н. чрез адв. Д. П. против решение № 47 от 30.02009 г. по в.гр.д. № 560/08 г. на Окръжен съд- Добрич. В жалбата са изложени доводи за недопустимост на въззивното решение, евентуално за неговата неправилност поради съществени нарушениЯ на съдопроизводствените правила и на материалния закон.
Жалбоподателите обосновават наличието на основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване с твърдението, че съдът се е произнесъл по процесуалноправни и материалноправни въпроси от съществено значение за изхода на делото, които е разрешил в противоречие с практиката на ВКС и които са разрешавани противоречиво от съдилищата. Във връзка с оплакването за недопустимост на решението е поставен въпросът може ли по свой почин съдът да постанови допълнително решение. Формулирани са и два материалноправни въпроса: дали правните последици на придобивната давност настъпват автоматично след изтичане на предвидения в закона давностен срок или владелецът следва да се позове на нея и въпросът за приложението на ограничителните режими по ЗПИНМ/ отм./ и З./ отм./ относно забраната за придобиване на реална част от парцел.
Ответницата по касация М. П. Ч. чрез своя пълномощник адв. М. К. в писмен отговор изразява становище, че не налице предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на решението до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
С обжалваното въззивно решение е отменено само с оглед прецизиране на диспозитива решение № 33 от 21.05.2008 г. по гр.д. № 316/06 г. на Районен съд Каварна и е постановено друго, с което е признато за установено по отношение на Ж. В. Д., М. В. Д., Б. В. Н. и И. И. Н., че М. П. Ч. е собственик по наследство на недвижим имот, представляващ ПИ № 58596.501.86 по кадастралната карта на [населено място], общ. Ш., с площ 1004 кв.м. с участие в УПИ ІІІ-70 в кв. 15 с 650 кв.м., и в УПИ ІV-70 в кв. 15 с 354 кв.м. по плана на селото от 1953 г., оцветен в жълт цвят на скицата на вещото лице, неразделна част от решението, ведно с построената в имота къща за живеене с идентификатор 58596.501.86.1.
От фактическа страна по делото е прието за установено, че наследодателят на М. Ч.- П. Щ. К., поч. през 1946 г. , е бил собственик на дворно място с площ 9 000 кв.м., ведно с изградената в него къща от три стаи и помощни помещения. По одобрения през 1953 г. регулационен план на [населено място] за този имот били отредени парцели І, ІІ, ІІІ, ІV, VІ и ХІ в кв. 15 и парцели Х и ІХ в кв. 16. През 1957 г. майката на ищцата- Ж. В., продала на родителите на ответниците В. и В. Д. с неформален договор дворно място от около 1 дка и къщата. През 1969 г. В. Д. бил признат за собственик по давност на дворно място с площ 920 кв.м., съставляващо парцел VІ- 70 в кв. 15, в който няма къща. С помощта на съдебно- техническа експертиза по делото е установено, че процесният недвижим имот с идентификатор 58596.501.86 по одобрената през 2006 г. кадастрална карта не е идентичен с парцел VІ – 70 в кв.15, а включва 650 кв.м. от парцел ІІІ и 354 кв.м. от парцел ІV по ПУП на [населено място].
При така установените факти по делото съдът в двете инстанции е направил извод, че наследодателите на ответниците на са придобили на основание придобивна давност правото на собственост върху процесния имот. Изводът е обоснован с това, че при действието на ЗПИНМ /отм./ и З./ отм./ не е било допустимо придобиване по давност на реални части от парцели. Съдът е приел, че в случая не намира приложение разпоредбата на чл. 183, ал.1 З./ отм./, тъй като от владяните реалните части и от оставащите части от парцелите не могат да се образуват самостоятелни парцели, отговарящи на минималните законови изисквания за лице и повърхност.
Не се подкрепя от данните по делото твърдението на касаторите, че при неправилно прилагане на разпоредбата на чл. 193 ГПК/ отм./ въззивният съд е постановил решение за допълване на решението на първата инстанция, поради което въззивното решение се явява недопустимо. Индивидуализирането на недвижимия имот в диспозитива на въззивното решение с допълнителни белези съобразно актуалния му регулационен статут и заключението на вещото лице, не представлява произнасяне по искане, по което първата инстанция е пропуснала да се произнесе и не представлява допълване на решението по смисъла на чл. 193 ГПК/ отм./. С оглед на това поставеният в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК процесуалноправен въпрос дали въззивната инстанция разполага с правомощието да допълва първоинстанционното решение и може ли да се постановява допълнително решение по почин на съда, е неотносим към делото и не може да обоснове достъп до касационно обжалване.
Представените към касационната жалба решения на ВКС, постановени при действието на ГПК/ отм./ действително сочат на противоречиво разрешаване на въпроса дали последиците на придобивната давност настъпват автоматично след изтичане на предвидения в закона давностен срок или след като владелецът се позове на този придобивен способ, но в случая този въпрос не е обуславящ изхода на делото.
Касационното обжалване следва да се допусне по втория формулиран от касаторите материалноправен въпрос, касаещ възможността при действието на ЗПИНМ / отм./ и З. / отм./ да се придобиват по давност реални части от парцели и предпоставките за трансформиране на владението върху реални части в идеални части. Този въпрос е обусловил крайния резултат по делото и е от значение за точното прилагане на закона, тъй като въззивният съд е приел, че наследодателите на ответниците не са могли да придобият по давност реални части от парцелите, въпреки упражняваната от тях фактическа власт от 1957 до 1983 г., предвид забраната на чл. 40 ЗПИНМ и чл. 59 З./ отм./, но не се е произнесъл по приложението на чл. 181, ал.3 З./ отм./
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 47 от 30.02009 г. по в.гр.д. № 560/08 г. на Окръжен съд – Добрич.
УКАЗВА на жалбоподателите в едноседмичен срок от получаване на съобщението да внесат по сметка на ВКС държавна такса за касационно обжалване в размер на 25 лв. и представят доказателства за това в съда.
След изпълнение на дадените указания делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: