О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 777
София 06.07. 2010 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети май, две хиляди и десета година в състав:
Председател: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове: МАРИО ПЪРВАНОВ
БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 207/2010 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „С”А. , град П., подадена от пълномощника му адвокат Х, срещу въззивно решение №259 от 12.10.2009 г. по гр. дело №625/2009 г. на Пернишкия окръжен съд, с което е потвърдено решение №451 от 01.07.2009 г. по гр.дело №56/2009 г. на Пернишкия районен съд. С първоинстанционното решение са уважени предявените от Г. И. С. срещу касатора искове с правно основание чл.344, ал.1,т.1,2 и 3 КТ. Въззивният съд е приел, че прекратяването на трудовото правоотношение на основание чл.325, т.9 КТ е незаконно, тъй като в решението на ТЕЛК не са посочени конкретните условия на труд, които се отразяват негативно на здравословното състояние на ищеца. Работодателят е бил длъжен, но не е изискал данни от ТЕЛК дали условията на труд на работното място на ищеца са противопоказни за здравословното му състояние. В тази връзка по делото не е доказано, че при работодателя няма други свободни работни места, подходящи за здравното състояние на ищеца.
Ответникът по касационната жалба Г. И. С., с. К., община П., оспорва жалбата.
Жалбоподателят е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по материалноправни и процесуалноправни въпроси. Материалноправните са за това дали е налице основанието за прекратяване трудовото правоотношение по чл.325, т.9 КТ в случаите когато решението на ТЕЛК е непълно и липсва произнасяне може ли работникът да извършва друга работа и каква точно, както и дали за работодателя съществува задължение да приспособява длъжности за лица с намалена работоспособност. Процесуалноправен е въпросът за това дали въззивният съд е длъжен да изложи собствени мотиви при положение, че няма пълно съвпадане на изводите на двете инстанции. Тези въпроси са решавани противоречиво от съдилищата и са от значение да точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Представени са съдебни решения.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивно решение №259 от 12.10.2009 г. по гр. дело №625/2009 г. на Пернишкия окръжен съд Въпросите за това дали за работодателя съществува задължение да приспособява длъжности за лица с намалена работоспособност и длъжен ли е въззивният съд да изложи собствени мотиви при положение, че няма пълно съвпадане на изводите на двете инстанции, са неотносими. Това е така, защото въззивният съд не е приел, че работодателят трябва да приспособява длъжности за лица с намалена работоспособност и не е препратил към мотивите на въззивния съд, а е изложил собствени такива. Повдигнатият от касатора въпрос за наличие на основанието за прекратяване трудовото правоотношение по чл.325, т.9 КТ в случаите когато решението на ТЕЛК е непълно и липсва произнасяне може ли работникът да извършва друга работа и каква точно, е правнорелевантен, тъй като обуславя крайното решение. Той обаче не е решаван противоречиво от съдилищата и не е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. По него има трайно установена съдебна практика, която е съобразена от въззивния съд. Според нея в тежест на работодателя е да докаже наличието на всички предпоставки за прекратяване на трудовото правоотношение на процесното основание, а именно – невъзможност на работника или служителя да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до инвалидност или поради здравни противопоказания, удостоверени с решение на ТЕЛК и липса на подходяща свободна длъжност, на която да бъде преместен работникът или служителят. В заключението на ТЕЛК трябва изрично да се посочат както здравните противопоказания, т.е. невъзможността работникът или служителят да изпълнява точно определена работа по трудово правоотношение, така и работите, които могат да се изпълняват без опасност за здравето му. Ако предписанието на здравния орган в това отношение не е достатъчно ясно и конкретно, то съобразно разпоредбата на чл.3 от Наредбата за трудоустрояване работодателят е длъжен да поиска от компетентния здравен орган да допълни предписанието си. При условие, че това не бъде направено и работодателят сам извърши преценката за наличие на здравните противопоказания, то уволнението е незаконно.
Всичко това е съобразено от въззивния съд при постановяването на обжалваното решение.
Съобразно изхода на спора на ответника по касационната жалба трябва да бъдат присъдени 500 лв. деловодни разноски.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №259 от 12.10.2009 г. по гр. дело №625/2009 г. на Пернишкия окръжен съд.
ОСЪЖДА „С”А. , град П., да заплати на Г. И. С., с. К., община П., 500 лв. деловодни разноски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.