О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№777
гр.София, 08.12.2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 667/2009 година
Производството е по чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на едноличен търговец Ю. П. с фирма „Ш” от гр. С. срещу решението на Бургаския апелативен съд № 2/30.01.2009 год., постановено по т.дело № 264/2008 год. С това решение е оставено в сила първоинстанционното решение на Сливенския окръжен съд № 76/18.07.2008 год. по т.дело № 752/2007 год., с което е уважен предявеният от „Ш”ООД, гр. С. частичен иск по чл.59 ЗЗД за сумата 10 500 лева, представляваща част от обезщетение за неоснователно обогатяване, цялото в размер на 97 415,48 лева и след извършено прихващане с насрещно вземане на ответницата за сумата 7 305,55 лева по приетото за основателно възражение за прихващане, едноличен търговец Ю. П. е осъдена да заплати на ищцовото ООД 3 194,45 лева, като искът е отхвърлен за разликата до предявения размер.
Жалбоподателят прави оплаквания за неправилност на обжалваното решение в осъдителната му част поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Твърди, че тълкувайки неправилно фактите по делото въззивният съд погрешно е квалифицирал предявеният иск по чл.59 ЗЗД, какъвто иск ищецът няма право да води предвид субсидиарния му характер, тъй като може да защити правото си с друг иск по чл.31, ал.2 или чл.73 ЗС, но е пропуснал да стори това в предвидените от закона преклузивни и давностни срокове. Навежда доводи, че съдът не е обсъдил в цялост събраните по делото доказателства, не е изследвал въпроса за обхвата на ползуване на процесния имот, кредитирал е свидетелските показания, които ползуват само ищцовата страна и е постановил решението си без да изложи собствени мотиви, възприемайки фактическите и правни констатации на първоинстанционния съд.
Като основание за допускане на касационно обжалване касаторът сочи чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Навежда доводи, че въпросът за правната квалификация на предявения иск е съществен за изхода на спора и този въпрос е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС по въпросите на неоснователното обогатяване, изразена в ППВС № 1/1979 год., според което с иска по чл.59, ал.1 ЗЗД разполага само този, който не би могъл да защити правата си с предвиден от закона друг иск, но не и когато е пропуснал да стори това в законоустановените преклузивни и давностни срокове. Поддържа още, че решението на апелативния съд противоречи и на ТР № 1/04.01.2001 год. по т.гр.дело № 1/2000 год. на ОСГК на ВКС, тъй като апелативният съд е приел фактическите констатации на първоинстанционния съд с единствения мотив, че във въззивното производство няма представени нови доказателства вместо да извърши самостоятелна преценка на целия доказателствен материал.
В срока за отговор ответникът по жалбата „Ш”ООД, гр. С. е подал насрещна касационна жалба по чл.287, ал.2 ГПК срещу въззивното решение в частта, с която е прието за основателно направеното от ответницата по предявения иск възражение за прихващане с нейно насрещно вземане до размера на сумата 7 305,55 лева – изплатени от едноличния търговец данъци за процесния имот, който е собственост на ищцовото дружество. Поддържа,че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК по съображения, че въззивното решение противоречи на разпоредбата на чл.105 пр.последно ЗЗД, което не допуска прихващане на претендирани вземания за данъци, позовавайки се на приложени към жалбата три броя решения по административни дела на ВС на РБ и на ВАС.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и след проверка на данните по делото, констатира следното:
Първоначалната касационна жалба на едноличен търговец Ю. П. с фирма „Ш” от гр. С. е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност, настоящият съдебен състав счита, че не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване.
Преценката се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК, предпоставящи произнасяне от страна на въззивния съд по материалноправен или процесуален въпрос от съществено значение за изхода на спора, който е решен в противоречие с практиката на ВКС; решаван е противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Значението на поставения въпрос се определя от правните изводи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и закона, а не до приетата по делото фактическа обстановка.
С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение в осъдителната му част. Квалифицирайки предявения частичен иск по чл.59, ал.1 ЗЗД след извършен цялостен анализ на фактическия и доказателствен материал по делото, съдът е направил решаващия извод, че праводателят на ответницата в качеството му на едноличен търговец е ползувал през процесния период имот, собственост на ищцовото ООД без правно основание и без да е налице облигационна връзка между тях, с което се е обогатил неоснователно за негова сметка, поради което дължи съответно обезщетение до размера на обедняването за ищеца. Прието е въз основа на събраните по делото доказателства,че дружеството е придобило собствеността върху целия парцел ****аедно с построените върху него сгради, който е апортиран в капитала на дружеството от съдружника Д. Е. П. /наследодател на ответницата/ и увеличението на капитала е вписано с р. № 569/10.04.1997 год. на Сливенския окръжен съд по ф.дело № 1648/1994 год. Обемът на придобитите права е посочен в протокол № 1/28.02.1997 год. на ОС на съдружниците на „Ш”ООД, от който е видно, че се изменя дружествения договор, като се въвежда нова алинея/2/ към чл.7, съгласно която съдружникът Д. П. внася подробно описания стопански двор в кв.”Д” ведно с намиращите се в него постройки, които е придобил въз основа на договор за продажба № 2* т.І, вх. № 1509/05.05.1994 год., парт. №№ 3* Различието в данните за площта на терена на стопанския двор /11373 дка – според договора за покупко-продажба и 10493 дка – според протокола на ОС на ООД/ се дължи на това, че при извършената оценка на апортната вноска от в.лице по реда на чл.72, ал.2 ТЗ е посочена действителната площ на парцела, а не на обстоятелството, че е апортирана само една част от терена, както се твърди от ответницата по делото. С оглед изложените фактически данни, апелативният съд е приел за неоснователно твърдението й за наличие на съсобственост между дружеството и нейния праводател върху процесния недвижим имот.
Не е налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по отношение на поставения от касатора процесуален въпрос във връзка с правната квалификация на предявения иск. В постоянната си практика ВКС приема,че съдът сам определя правното основание на иска въз основа на изложените в исковата молба фактически основания и петитум. В случая с оглед данните по делото, правилно въззивният съд е квалифицирал иска по чл.59, ал.1 ЗЗД, тъй като видно от изложените фактически основания, от които ищецът черпи правата си, предмет на иска е претенция за заплащане на обезщетение за ползуване без правно основание от страна на Е. Д. П. на недвижим имот, собственост на ищеца, с което същият се е обогатил неоснователно за сметка на дружеството. Налице е фактическият състав на чл.59 ЗЗД.
Неоснователно е поддържаното от касатора становище за недопустимост на предявения иск с оглед субсидиарния му характер и в тази връзка – противоречие на обжалваното решение с практиката на ВКС, изразена в т.8, 9 и 10 на ППВС № 1/1979 год. Действително според цитираното ППВС, правото да се предяви субсидиарния иск по чл.59 ЗЗД възниква само, когато обеднелият няма друг иск, с който да се защити. В случая ищецът не разполага с друг иск за защита на правата си. Погрешно е твърдението на касатора за приложение на нормите на чл.31, ал.2 и чл.73 от Закона за собствеността, тъй като ответницата /респ. нейният праводател/ няма качеството на владелец, а на държател на имота, поради което не е налице хипотезата на чл.73 ЗС. Неприложима е и нормата на чл.31, ал.2 ЗС, тъй като наследодателят на ответницата не се явява съсобственик, защото с оглед данните по делото е апортирал целия недвижим имот заедно с построените в него сгради в капитала на ищцовото дружество, което е придобило собствеността. За ползуването на имота няма сключен наемен или друг договор, нито са за плащани някакви суми от ползувателя, с което той се е обогатил неоснователно за сметка на дружеството. Що се отнася до развитите оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила, това са пороци относими към правилността на постановения съдебен акт и са основания за отмяната му по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, но не представляват основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите, предвидени в чл.280, ал.1 ГПК.
По изложените съображения касационната жалба на ответницата не попада в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК, поради което не следва да се допуска до разглеждане по същество.
При този изход на производството по отношение жалбата на едноличен търговец Ю. П. с фирма „Ш”, подадената от ищеца-„Ш”ООД насрещна касационна жалба не може да бъде разглеждана, ако не бъде разгледана по същество първоначално подадената касационна жалба. В този смисъл е разпоредбата на чл.287, ал.4 ГПК.
Водим от горното и на основание чл.288 и чл.287, ал.4 ГПК състав на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Бургаския апелативен съд № 2/30.01.2009 год., постановено по т.дело № 264/2008 год.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: