3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 778
гр. София, 12.12.2011 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 02 декември , две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №678/11 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на К. Р. С. от [населено място] срещу решение от 21.02.2011 г. по в.т.д. № 708/2010 на ОС-Шумен, В ЧАСТТА, с която е потвърдено първоинстанционното решение от 30.06.2010 г. по т.д. №2440/09 на Ш. В ЧАСТТА за отхвърляне на иска на касатора срещу [фирма] –София за връщане на сумата от 12 553,64 лева като погрешно платена. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение. В частта по насрещния иск решението не е обжалвано и е влязло в сила.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че правните въпроси от значение за спора са решени в противоречие със съдебната практика– основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.2 от ГПК.
Ответникът по касационната жалба не изразява становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 10 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че ищецът се явява трето реалнозадължено лице, чийто имот е ипотекиран за обезпечаване на банкови кредити отпуснати от „Б. Д.”-София на трето лице, в размери съответно на 49 000 лева по нот.акт за учредяване на ипотека №197 , т.ХVІ, рег. № 12 880, дело № 2160/2005 от 23.12.2005 г. на нот. А. с район на действие Ш. и 121 000 лева по нот. акт №198, т.ХVІ, рег. № 12 881 по дело № 2161/2005 г. на същия нотариус. Вследствие неизпълнение на длъжника по кредита са образувани две изпълнителни дела на ЧСИ рег.№ 773 с район на действие Ш.. След като ищецът като реално задължено лице е бил уведомен за започване на изпълнението, същият по покана на ЧСИ е внесъл сумата от 20 000 лева и е депозирал молба за спиране на изпълнението по чл.348 ал.1 от ГПК/отм./ , което обаче не е станало, тъй като изпълнението върху имота е продължило по втория кредит по друго изпълнително дело. При проведената публична продан от ЧСИ имотът собственост на ищеца и обезпечаващ задълженията на трето лице към кредитора [фирма] е бил продаден за сумата от 71 111,11 лева постъпили в полза на банката-кредитор за погасяване на кредита. С разпределителния протокол изготвен от ЧСИ част от внесената предварително от ищеца сума от 20000 лева е задържана до размера на исковата сума от 12 553,64 лева, които са получени от ответника като кредитор по изпълнението. При тези факти, решаващият съд е преценил, че доколкото ищецът като трето реалнозадължено лице дало свой имот за обезпечение на чужд дълг има интерес от плащането на горната сума в хода на изпълнението, за да осуети бъдещата продан на собствения му недвижим имот, то за него са налице предпоставките за суброгация в правата на кредитора срещу длъжника, съгласно разпоредбата на чл. 74 от ЗЗД , респ. на чл. 155 ал.2 от ЗЗД и следователно липсва задължение за кредитора да върне процесната сума като погрешно платена. Ето защо искът се явява неоснователен и като такъв е отхвърлен.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, жалбоподателят сочи като обуславящ изхода по спора правен въпрос, който уточнен се свежда до обема на отговорността на третото реалнозадължено лице –собственик на ипотекиран имот за обезпеченото с ипотека задължение на длъжника по кредита и от тук за наличието на интерес на това лице от плащане на дълга над стойността на имота, с оглед прилагането на правилото на чл.74 ЗЗД респ. на чл.155 ал.2 от ЗЗД за суброгацията на реално задълженото лице в правата на удовлетворения кредитор срещу длъжника, изключващо отговорността на кредитора спрямо платилото дълга трето лице в хипотезите на чл.55 и чл.56 от ЗЗД.
Съгласно т.1 от ТР 1 ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. В случая така формулираният въпрос отговаря на горните критерии и се явяват обуславящ изхода на спора. Произнасянето на въззивния съд по този правен въпрос е в противоречие с практика на ВКС: Р №821 от 07.07. 2008 г. по гр.д. №3703/2007 на ІІ г.о., ГК и Р №773 от 15.07.2002 г. на ВКС по гр.д. №1534/2001 г. на V г.о., поради което е налице е основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.2 от ГПК.
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 21.02.2011 г. по в.т.д. № 708/2010 на ОС-Шумен, В ЧАСТТА, с която е потвърдено първоинстанционното решение от 30.06.2010 г. по т.д. №2440/09 на Ш. В ЧАСТТА за отхвърляне на иска на касатора срещу [фирма] –София за връщане на сумата от 12 553,64 лева като погрешно платена.
УКАЗВА на касатора да внесе държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 251,07 лева в едноседмичен срок.
Да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание след внасяне на посочената държавна такса.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: