Определение №778 от 14.7.2011 по гр. дело №32/32 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

3

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 778
С. 14.07. 2011 г.

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти май, две хиляди и единадесета година в състав:

Председател : ПЛАМЕН СТОЕВ
Членове : ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 32/2011 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Г. П., приподписана от адвокат Л. Б., срещу въззивно решение от 06.04.2009г. по гр. дело № 4358/2006г. на Софийския градски съд. Изложени са твърдения за произнасяне в решението по правни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС – ППВС №7/1965г., тъй като в решението на въззивния съд не са съобразени всички доказателства и липсва произнасяне по всички доводи. Сочи се, решението е неправилно, тъй като изводите на съда не съответстват на установените факти. Твърди се, че въззивният съд не е съобразил решение на СГС, което се прилага към касационната жалба.
Ответниците по касация К. Д., В. Х., А. Х., Е. Д. не изразяват становище по жалбата в срока по чл.287,ал.1 ГПК.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е оставено в сила решение от 21.08.2006г. по гр.д.№4137/1999г. на СРС, с което е отхвърлена като неоснователна претенцията на М. П. за възлагане на имота, предмет на делбата на основание чл.288,ал.2 ГПК/отм./ и на публична продан на основание чл.288,ал.1 ГПК са изнесени двата имота : УПИ ХІХ-388, кв.29 и УПИ ХVІІІ-388, кв.29 по плана на [населено място], м.”Килиите” /подробно описани/ при квоти и съделители : ? ид.ч. за М. П.; ? ид.ч. за К. Д.; ? ид.ч. в СИО за В. Х. и А. Х.. В. съд е приел, че е налице влязло в сила съдебно решение, което се ползва със С. по въпросите между кои собственици, за кои имоти и при какви квоти се допуска делба и всички съображения по тези обстоятелства и свързаните с тях доказателства, не следва да се обсъждат. Предмет на делбата не са жилищни имоти, а парцели, поради което искането по чл.288 ГПК /отм./ е неоснователно. Съгласно техническата експертиза всеки от парцелите е реално неподеляем. Д. имоти са два, а съделителите трима /В. и А. Х. притежават своя дял в СИО/.При това положение не може да се получи реален дял от всеки отделен съделител.Правно ирелевантно при публичната продан е как съсобствениците са си разпределили ползването на имотите.
Съобразно разясненията, дадени в ТР№1/2009г., ОСГТК, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело. Този въпрос определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането и до касационно разглеждане, тъй като касационната инстанция няма правомощие да изведе въпросите от касационната жалба, от изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК или от самото обжалвано решение. Въпросът следва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение. Той трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства. Визираните в изложението по чл.284,ал.3,т1 ГПК касационни оплаквания за необоснованост на съдебния акт по смисъла на чл.281 ГПК не могат да послужат като самостоятелно основание за допускане касационно обжалване на решението в производството по чл.288 ГПК по предварителна селекция на жалбите. Повдигнатите въпроси, касаещи задължението на въззивния съд да обсъди относимите към спора доказателства също не могат да обусловят допускане касационно обжалване на решението, тъй като не се сочат конкретни доказателства и доводи, които не са обсъдени от въззивния съд. Освен това в случая въззивният съд в съответствие с установената съдебна практика по прилагане разпоредбата на чл.188,ал.1 ГПК /отм./, е обсъдил всички правнорелевантни факти за настоящата фаза на делбеното производство, както и доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се, както и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото.
С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение 06.04.2009г. по гр. дело № 4358/2006г. на Софийския градски съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top