Определение №778 от 18.11.2019 по гр. дело №1859/1859 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 778
София 18.11. 2019 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети октомври, две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА

изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 1859/2019 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Пловдивската апелативна прокуратура срещу решение №22 от 18.02.2019 г. по гр. дело №650/2018 г. на Пловдивския апелативен съд в частта относно присъденото обезщетение за неимуществени вреди, с която след частична отмяна на решение №346 от 17.10.2018 год. по гр. дело №32/2018 г. на Пловдивския окръжен съд Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на С. А. С., [населено място], на основание чл. 2, ал.1, т.3, пр.1 ЗОДОВ сумата 15 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди. Въззивният съд е приел, че на 19.03.2004 г. по ДП № 96/2004 г. по описа на ОСлС- Смолян, е образувано досъдебно производство срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.311 от НК, а впоследствие е продължило да се води срещу ищцата за престъпление по чл.201 от НК. След внесен обвинителен акт в съда, тя е била осъдена с влязла в сила присъда за извършено престъпление по чл.309 ал.1 във вр. с чл.26 ал.1 от НК и оправдана по повдигнатите й обвинения по чл.206 ал.3 от НК и по чл.202 ал.2 от НК. С Решение от 23.12.2010 г. СмОС е потвърдил присъдата в осъдителната й част и я отменил в оправдателната й част, като е върнал делото на прокуратурата за отстраняване на процесуални нарушения. След проведено допълнително разследване, в хода на което на ищцата е било повдигнато ново обвинение за извършено престъпление по чл.210 ал. 1 т.1 във вр. с чл. 209, ал.1 във вр. с чл. 26 ал.1 от НК , с постановление от 07.02.2014 г. наказателното производство е било частично прекратено относно обвинението по чл. 206 ал.3 във вр. с ал.1 във вр. с чл.26 ал.1 от НК. Същото не е обжалвано и след влизането му в сила ДП е внесено в съда на 5.06.2014 г. с обвинителен акт срещу ищцата за извършени престъпления по чл.202 ал.2 т.1 във вр. с чл.201 във вр. с чл.26 ал.1 от НК и по чл.210 ал.1 т.1 във вр. с чл.209 ал.1 във вр. с чл.26 ал.1 от НК. РС – Смолян е прекратил съдебното производство по делото и е върнал същото на прокуратурата за отстраняване на допуснати процесуални нарушения, чрез извършване на допълнителни процесуално-следствсни действия. С последващо постановление прокуратурата е прекратила наказателното производство за престъпление по чл.210 ал.1 т.1 във вр. с чл.209 ал.1 във вр. с чл.26 ал.1 от НК, а с постановление от 19.02.2016г., е прекратила производството по досъдебно производство №50/12 г. за престъпление по чл.202 ал.2 т.1 във вр. с чл.201 във вр. с чл.26 ал.1 от НК, което постановление е влязло в сила на 15.07.2016 г., с което окончателно е приключило наказателното производство по отношение на С. А. С..
Във връзка с вредите, претърпени от ищцата в резултат на незаконно повдигнатото и водено против нея наказателно производство са събрани гласни доказателства. Според тях ищцата е работила като директор на ХЕИ, същата имала много контакти и се ползвала в обществото с добро име. Първоначално имало медийна публикация, с която се опитали да опетнят името й,като написали,че откраднала половин милион лева от бившия си работодател. От гласните доказателства се установява, че ищцата още от първия ден след повдигане на обвинението имала тревоги, била смачкана, нямала самочувствие както преди, спряла да излиза и с най-близките си приятели, искала да страни от всичко и всички. В медийни публикации и в националните медии случаят бил отразен, а след оправадването й не била излязла никаква информация. Следователката която я разпитвала, докато производството се водело срещу неизвестен извършител се опитала да й внуши,че ще пострада,както и че изпитала голям стрес по време на самото дело в [населено място]. Опасявала се, че заради образуваното против нея наказателно производство може да й бъде отнето имущество. Била под силен стрес поради обвиненията, които била получила,както и защото може да се стигне до конфискация и да изгуби жилището си.
Въззивинят съд е приел за установено, че ищцата е претърпяла обичайните за случая болки и страдания – притеснение, стрес, тревожност, нежелание за социални контакти, затваряне в себе си, липса на самочувствие. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди е отчел обстоятелството, че повдигнатите незаконни обвинение против ищцата са все за тежки престъпления, които са в сферата на професионалната й реализация, което обуславя по-висок интензитет на претърпените неимуществени вреди като такъв фактор е и продължителността на наказателното производство. Тя е извън всякакви разумни срокове – същата е привлечена като обвиняема с постановление от 20.01.2005 г., а наказателното производство е прекратено окончателно на 15.07.2016 г. Очетено е същевременно, че по отношение на ищцата е била взета най- леката мярка за неотклонение -подписка, както и обстоятелството, че същата е осъдена за едно от всичките й подигнати обвинения. Направен е извод, че обезщетение в размер на 15 000лв. е адекватно на претърпените от ищцата в резултат на незаконно повдигнатото обвинение неимуществени вреди.
Ответницата по касационната жалба С. А. С., [населено място], чрез пълномощника си адвокат Ю. Д., оспорва жалбата. Прави се искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
Прокуратурата на Република България е изложила доводи за произнасяне в обжалваното решение по процесуалноправни и материалноправни въпроси по чл.280, ал.1 ГПК за задължението на въззивния съд да изложи мотиви за всички обстоятелства, които обуславят неимуществените вреди, а също и за значението на всяко едно от тях за размера на обезщетението, както и относно справедливостта като критерий по чл.52 ЗЗД за определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди, които са решени в противоречие с практиката на ВКС. Представени са ППВС №4/23.12.1968 г. и ТР №3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС и съдебни решения.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение №22 от 18.02.2019 год. по гр. дело №650/2018 г. на Пловдивския апелативен съд. Повдигнатите въпроси обуславят крайното решение. Те обаче не са решени в противоречие с практиката на ВКС.
Въззивният съд е съобразил трайно установената съдебна практика, включително и тази посочена от касатора. Според нея съдът е длъжен да обсъди всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. Той трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. Освен това трябва да бъдат обсъдени и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото. В случая въззивният съд е направил всичко това. Отделил е спорните от безспорните факти и е преценявал събраните по делото доказателства с оглед спорните факти. Обсъдени са всички относими към спора доказателства и доводи на страните като не е дадено разрешение по поставения от касатора процесуалноправен въпрос в противоречие с трайно установена съдебна практика.
Съобразена е и посочената от касатора задължителна съдебна практика, че разпоредбата на чл.52 ЗЗД задължава съда да определя размера на обезщетението за неимуществени вреди съобразно обществения критерий за справедливост. Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от съда.
Съобразно изхода на спора на адвокат Ю. В. Д. трябва да се присъди 735 лв. адвокатско възнаграждение на основание чл. чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІII г.о.

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №22 от 18.02.2019 г. по гр. дело №650/2018 г. на Пловдивския апелативен съд.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на адвокат Ю. В. Д. 735 лв. адвокатско възнаграждение на основание чл. чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.

Оценете статията

Вашият коментар