5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 778
София, 21.10.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на единадесети октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 223/ 2016 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] срещу Решение №1658 от 22.07.2015 г. по т.д.№1411/2014 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено Решение №81 от 13.01.2014 г. по т.д. №760/ 2013 г. на Софийски градски съд, с която е отхвърлен искът, предявен срещу [фирма] – в несъстоятелност – [населено място] по чл. 694 ал. 1 ТЗ за признаване за установено вземане на ищеца за неустойка по чл. 6.2 от сключените три предварителни договора за неизпълнение от ответника на задължението за предаване на фактическата власт върху имотите: ап. В403, ап. В404 и ап. В405, находящи се в [населено място],[жк], к-с „Ди О.”, по 55 366 евро за всеки, с левова равностойност 108 286 лв., с оплакване за неправилност.
В Изложение на основанията по чл. 280 ал.1 ГПК жалбоподателят сочи съществени материалноправни въпроси: 1. Може ли кредиторът да претендира мораторна неустойка за непредаване на владението в срок, в съчетание с иск за компенсаторно обезщетение/компенсаторна неустойка или упражненото право на компенсаторно обезщетение/компенсаторна неустойка изключва правото на мораторна неустойка за непредаване на владението и 2. При уговорена неустойка за забава предаването на владението и на неустойка за непрехвърляне в срок на правото на собственост и извършено от длъжника разпореждане с имота, може ли да се присъдят и двете неустойки или правото на неустойка за непрехвърляне собствеността, изключва (поглъща) правото на неустойка за непредаване на владението. Поддържа, че по първия въпрос решението противоречи на Р.№ 279/03.07.2012 г. по гр.д.№ 691/2011 г. на ВКС, ІV г.о. и на Р.№225/29.04.2010 г. по т.д.№ 838/ 2008 г. на ВКС, ІІ т.о. Поддържа основание по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК поради противоречивото решаване на въпроса от СГС с Р. от 27.06. 2014 г. по т.д.№775/2013 г. и Р.№182/28.01.2014 г.по т.д.№777/2013 г.
Ответникът по касационната жалба [фирма] – в несъстоятелност – [населено място] не изразява становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него съответно е потвърдено и изменено решение, с което е разгледан установителен иск по реда на чл. 694 ал. 1 ТЗ за вземания, цената на който не е до 20 000 лв., на основание чл. 280 ал. 2 ГПК, намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
С обжалваното решение е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която е прието за установено на основание чл. 694 ТЗ, че ищецът има срещу ответника вземане за главница в размер на 105 945.57 евро въз основа на три предварителни договора от 2006 г. за продажба на описаните ап.В 403, ап. В404 и ап. В405 – обезщетение за неизпълнение на задължението на ответника да прехвърли собствеността върху имотите, на основание чл. 79 ал. 1, вр. чл. 82 ЗЗД. Първоинстанционното решение е потвърдено в частта, с която е отхвърлен искът за признаване вземане за неустойка по чл. 6.2, вр. чл. 5.7 за неизпълнение от ответника на задължението да предаде фактическата власт върху имотите, по съображения, че ищецът е избрал да претендира заместващата облага – обезщетение за неизпълнение на задължението за прехвърляне на вещните права върху обектите; не е упражнил правото, защитимо чрез уговорената неустойка и след като обективно не може да получи владение поради отчуждаване на имотите и получава заместващата облага, няма право да получи владението – няма право и на неустойка, тъй като няма задължение за изпълнение на задължението за предаване на владението; това задължение е взето предвид при определяне обезщетението за неизпълнение по чл. 79 ал. 1 ЗЗД. Съдът е обосновал, че неустойката за непредаване в срок на владението, цели обезщетяване на вредете от невъзможността фактически да се ползва вещта, при липса на изграждане на обекта е предвидена друг вид неустойка и не може при наличие на пълно неизпълнение на задължението, да се приеме, че има вреда от забава на изпълнението – в конкретния случай при предвидена неустойка за неизпълнение, ищецът няма право на неустойка за забавено изпълнение.
Решението е отменено и е постановено друго, с което е уважен, доколкото е неоснователно възражението на ответника за погасяване на вземането поради изтекла давност, искът за признаване вземане за неустойки по чл. 6.2, вр. чл. 2.3 за неизпълнение на задължението на ответника да прехвърли вещните права върху обектите, по съображения, че уговорената неустойка не е нищожна поради противоречие с добрите нрави и че частично възражението за изтекла погасителна давност е основателно, като давността не е прекъсната с признаване на задължението от ответника, каквото признаване не се съдържа в Молбата от 08.03.2011 г. – уважен е искът за признаване вземане за неустойка по 69 812.87 лв. за всеки от трите обекта.
Решението, като необжалвано от ответника, е влязло в законна сила в частта, с която е уважен искът по чл. 694 ТЗ за установяване вземане за главницата – обезщетение, което ответникът дължи за пълно неизпълнение на задължението да прехвърли собствеността върху обектите, на основание чл. 79 ал. 1, вр. чл. 82 ЗЗД, и в частта, с която е уважен искът за признаване вземане за неустойка за неизпълнение на задължението на ответника да прехвърли вещните права върху посочените обекти. Делото е висящо в частта, с която е отхвърлен искът за признаване вземане на ищеца за неустойка по чл. 6.2, вр. чл. 5.7 от договорите за неизпълнение от ответника на задължението да предаде фактическата власт върху имотите.
С оглед изложеното, не е релевантен за делото вторият формулиран от жалбоподателя въпрос: в предварителните договори са уговорени неустойки за обезпечаване изпълнение от ответника на задължението да предаде владението върху обектите и на задължението да прехвърли правото на собственост върху обектите в посочените срокове; съдът е посочил, че ответникът се е разпоредил с имотите, и не е отговарял на въпроса може ли да се присъдят и двете неустойки или правото на неустойка за непрехвърляне собствеността изключва (поглъща) правото на неустойка за непредаване на владението. Както и да се реши този въпрос, това няма да се отрази на изхода на делото.
По първия въпрос е неоснователно искането за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК поради противоречие с Р.№ 279/03.07.2012 г. по гр.д.№ 691/2011 г. на ВКС, ІV г.о. и Р.№225/29.04.2010 г. по т.д.№838/ 2008 г. на ВКС, ІІ т.о. В първото посочено решение въпросът е за претендирана неустойка в случай на разваляне на договора, какъвто не е настоящият случай, в който правото на ищеца на вземане за главницата е признато с влязло в сила решение не поради разваляне на договора, а като обезщетение за пълно неизпълнение на основание чл. 79 ал. 1, вр. чл. 82 ЗЗД, затова цитираното решение е неприложимо. С второто решение е решен въпросът, че кредиторът не се лишава от правото на обезщетение за забавено изпълнение при уговорена мораторна неустойка, при прекратяване на договор, затова решението няма отношение към настоящото дело. Въпреки че няма приложение в случая, следва да се посочи, че по въпроса, че не се дължи неустойка за забава, когато двустранен договор е развален поради виновно неизпълнение и в този случай се дължи неустойка за вреди от неизпълнението поради разваляне – неустойка за разваляне – ако такава е била уговорена, е постановено ТР№7/13.11.2014 г. по тълк.д. №7/2013 г. на ВКС, ОСГТК.
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК поради противоречивото решаване на въпроса, което жалбоподателят основава на Р. от 27.06. 2014 г. по т.д.№ 775/ 2013 г. на СГС и Р.№ 182/28.01.2014 г. по т.д.№ 777/2013 г. на СГС, тъй като не е налице правен въпрос, разрешен по различен начин от въззивния съд, и в посочените решения: в първото решение по иска за установяване вземане за уговорените с предварителните договори неустойки, е прието, че няма пречка ищецът да претендира кумулативно мораторна и компенсаторна неустойки, тъй като се дължат за различни форми на неизпълнение, какъвто въпрос не е решаван в обжалваното сега решение. С второто решение е прието, че ищецът има вземане за неустойки за неизпълнение на задължението на ответника да прехвърли собствеността и на задължението да предаде владението върху имотите, който извод съдът е направил, след като е приел, че искът за установяване вземане за главницата, е основателен по чл. 55 ал. 1 ЗЗД поради разваляне на договора, поради което решението е неотносимо към настоящото дело.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение №1658 от 22.07.2015 г. по т.д.№1411/2014 г. на Софийски апелативен съд в посочената част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: