2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 778
С., 30,11,2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………..….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 735 по описа за 2012 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 1-во – във вр. чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по частната жалба с вх. № 6620 от 28.VІІІ.2012 г. на [фирма] – Б., подадена против определение № 501 на Бургаския апелативен съд, ГК, от 13.VІІІ.2012 г., постановено по ч. т. дело № 190/2012 г., с което е било оставено без разглеждане заявление на това д-во с вх. № 5993/3.VІІІ.2012 г. за изменение /респ. допълване/ на определението за прекратяване на въззивното пр-во по същото дело с присъждане на разноски в размер на платен адвокатски хонорар от 1020 лв.
Оплакванията на търговеца частен жалбоподател са за незаконосъобразност на атакуваното определение на въззивния съд относно разноските, поради което се претендира отменяването му и връщане на делото на същия негов състав за произнасяне по съществото на искането.
Ответниците по тази частна жалба Р. Д. И. и Р. Ж. И. – двамата от Б., не са ангажирали становища по основателността на оплакванията за неправилност на обжалваното определение на въззивната инстанция.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в прекратеното по реда на чл. 264, ал. 1, предл. 1-во ГПК въззивно пр-во пред Бургаския апелативен съд, настоящата частна жалба на [фирма] – Б. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Разгледана по същество тази частна жалба е неоснователна.
Образуваното пред Бургаския апелативен съд въззивно производство по гр. дело № 190/2012 г. е било прекратено с резолюция на съдебния състав на този съд от 13 юли 2012 г. по реда на чл. 264, ал. 1 ГПК – предвид цялостното оттегляне на подадената от ищците в първоинстанционното пр-во Р. и Р. И. въззивна жалба. Това е станало 5 дни преди насроченото открито съдебно заседание по делото на 18.VІІ.2012 г., за което търговецът настоящ частен жалбоподател е бил редовно призован. Съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК като ответник в прекратеното въззивно пр-во [фирма] – Б. е имало право на разноски, които са били направени преди узнаване на обстоятелството, че въззивната жалба е била надлежно оттеглена. В искането си с вх. № 5993/3.VІІІ.2012 г. по чл. 248 ГПК- за допълване на прекратителното определение с присъждане на разноски в полза на въззиваемата страна, процесуалният представител на [фирма] излага, че на датата 18 юли 2012 г. той се е явил заедно с управителя на търговеца /А. Ц. В./, като двамата „тогава”, т.е. на същата дата били научили /узнали/, че причината, за да не проведе съдебно заседание, била в оттеглянето на въззивната жалба по делото.
Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. Като слагащо край на въззивното пр-во, определението /резолюцията/ на състава на Бургаския апелативен съд от 13.VІІ.2012 г. по чл. 264, ал. 1 ГПК е подлежало на обжалване /арг. чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК/ с частна жалба в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК. Съгласно изр. 2-ро от този законов текст, ако се обжалва определение, постановено в съдебно заседание, за страната, която е присъствала, този срок тече от деня на заседанието. Настоящият частен жалбоподател е единствената страна по прекратеното въззивно пр-во пред Бургаския апелативен съд, явила се в съдебното заседание на датата 18.VІІІ.2012 г., което не се е провело по причината, която тогава й е била съобщена: прекратяване на делото на основание чл. 264, ал. 1 ГПК. Следователно от същата дата за въззиваемото „Е. Х.” е започнал да тече срока по чл. 248, ал. 1, предл. 1-во ГПК, в пределите на който то е можело да иска допълване на обжалваемото прекратително определение с диспозитив относно разноските. В заключение, при наличието на сигурно установен момент на узнаване факта на прекратяване на въззивното производство, последващо изпращане на съобщение за резолюцията от 13.VІІ.2012 г., посредством която този преграждащ по-нататъшния ход на делото ефект е бил обективиран, е ирелевантно /арг. чл. 56, ал. 2 ГПК/, т.е. не поставя началото на нов срок за обжалване на същото определение на въззивния съд.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 232 на Бургаския апелативен съд, ГК, от з.з. на 13.VІІІ.2012 г., постановено по гр. дело № 190/2012 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по ч. т. дело № 735 по описа за 2012 г.