2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 778
гр. София, 09.11. 2016 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети октомври през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, търг. дело № 60005 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищците по делото И. К. Н. и Т. К. Н. срещу решение № 2465/14.12.2015 г., постановено по гр. дело № 3907/2015 г. на Софийския апелативен съд. С обжалваното въззивно решение, като е потвърдено – в обжалваната пред апелативния съд част, решение № 3432/20.05.2015 г. по гр. дело № 10356/2014 г. на Софийския градски съд, предявените от жалбоподателите срещу Застрахователно акционерно дружество (ЗАД) [фирма], преки искове по чл. 266, ал. 1 от КЗ (отм.) са отхвърлени за разликите над сумите от по 100 000 лв. до пълните им предявени размери от по 140 000 лв., ведно със законните лихви, считано от 06.09.2013 г. до окончателното изплащане.
Касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирани за това лица срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. В жалбата се поддържат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК.
Ответното ЗАД [фирма] не е подало отговор на касационната жалба в срока за това.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на касаторите, като общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са формулирани следните четири правни въпроса: 1) следва ли при определяне на справедливо застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определените лимити по застраховката „гражданска отговорност на автомобилистите“ и конкретната икономическа обстановка и инфлационните процеси; 2) следва ли въззивният съд да отговори на всички оплаквания и доводи във въззивната жалба; 3) при формиране на изводи относно размера на обезщетението, следва ли съдът да се съобрази с възрастта на увредения, общественото положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение, интензитета на търпените душевни болки и констатираното влошено психично здраве; и 4) при формиране на изводи относно размера на обезщетението, следва ли съдът да се съобрази с характера на увреждането, начина на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено. Жалбоподателите навеждат допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, като поддържат, че тези въпроси са разрешени от апелативния съд в противоречие с практиката на ВКС, като конкретно се сочат: по първия въпрос – решение № 83/06.07.2009 г. по търг. дело № 795/2008 г. на II-ро търг. отд. на ВКС и решение № 1/26.03.2012 г. по търг. дело № 299/2011 г. на II-ро търг. отд. на ВКС; по втория въпрос – решение № 94/28.03.2014 г. по гр. дело № 2623/2013 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 906/30.12.2004 г. по гр. дело № 1106/2003 г. на II-ро гр. отд. на ВКС и решение № 1116/01.10.2008 г. по гр. дело № 4876/2007 г. на V-то гр. отд. на ВКС; по третия въпрос – ППВС № 4/23.12.1968 г., решение № 149/02.05.2011 г. по гр. дело № 574/2010 г. на ІII-то гр. отд. на ВКС и решение № 121/09.07.2012 г. по търг. дело № 60/2012 г. на II-ро търг. отд. на ВКС; и по четвъртия въпрос – ППВС № 4/23.12.1968 г.
Настоящият съдебен състав намира, че няма основание за допускане на касационното обжалване.
Единственият спорен между страните въпрос пред въззивната инстанция е бил относно размера на дължимите на жалбоподателите-ищци застрахователни обезщетения за неимуществени вреди, причинени им вследствие смъртта на тяхната майка М. Н.. За да сподели извода на първата инстанция, че справедливият размер на тези обезщетения е сумата от по 100 000 лв. за всеки от ищците, въззивният съд е взел предвид следното: Единствено виновен за настъпването на процесното ПТП, причинило смъртта на майката на ищците, е бил, застрахованият при ответното дружество, водач Н. Н., който е осъден с влязла в сила присъда за това, че на 06.09.2013 г. в [населено място], общ. К., при управление на лек автомобил е нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост е причинил смъртта на М. Н. и телесни повреди на още две лица, които се намирали в двора на къщата ?. Механизмът на процесното ПТП е установен и от изслушаната по делото автотехническа експертиза, която също е установила, че единствена причина за настъпването на ПТП са действията на застрахования водач, който се е движил с превишена скорост, загубил е управление и е навлязъл в двора на къщата, където в този момент се е намирала М. Н.; като водачът е имал техническа възможност да предотврати удара, ако не е предприел маневра „изпреварване“ и ако се е движел с разрешената скорост 50 км/ч. Въз основа свидетелските показания по делото, въззивният съд е приел за установено и че отношенията приживе между починалата и ищците са били чисто майчини, добри, мили, топли. От двамата ищци, И. живеел в [населено място] със семейството си, но поддържал много близки и топли отношения с майка си, която отгледала децата му; гостувал ? много често; през летните ваканции децата били постоянно при тях. Т. живеел заедно с майка си в същия дом, като и той създал свое семейство; пътувал от време на време в чужбина, но винаги се завръщал и майка му го чакала, организирала посрещания; отношенията им били много добри, напълно нормални между майка и син. В семейството никога не е имало разправии, а ищците приели много тежко новината за смъртта на майка им, и двамата изпаднали в шок, изглеждали зле, поведението им се променило – станали тъжни, затворени, умислени, включително и към настоящия момент, като не са превъзмогнали загубата на майка си, която към момента на смъртта ? е била на 64 години. При така установените обстоятелства по делото, въззивният съд е приел от правна страна, че следва да определи размера на обезщетението по справедливост, съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, като позовавайки се на ППВС № 4/23.12.1968 г. е изтъкнал, че справедливостта не е абстрактно понятие, а при определяне размера на неимуществените вреди той взема предвид всички конкретни, установени по делото обстоятелства (посочените по-горе) и тяхното значение за тези вреди. В тази връзка съдът изрично е посочил, че съобразява и: внезапната загуба на обичан, уважаван и ангажиран с грижа за семейството родител, с който ищците, като негови деца, са живели при условията на обич и взаимно уважение; възрастта на починалата; социално-икономическите условия в страната към момента на настъпване на процесното ПТП; интензивността на доказаните душевни страдания и отрицателни емоции, преживени от всеки един от ищците от внезапната, трагична и преждевременна загуба на своята любима майка, чиято смърт е била причинена от автомобил, навлязъл в собствения им двор.
Видно от така изложените мотиви към обжалваното въззивно решение, при формиране на изводите си относно размера на процесните обезщетения, апелативният съд е съобразил и подробно е обсъдил всички установени по делото, релевантни за този размер обстоятелства, включително: възрастта на загиналата при процесното ПТП майка на ищците, отношенията между нея и тях, интензитета на търпените от ищците душевни болки и емоционални страдания, които не са отминали, а продължават; вида и характера на процесното непозволено увреждане, начина на извършването му и обстоятелствата, при които то е извършено. Излагайки тези мотиви, въззивният съд е разрешил последните два (третият и четвъртият) правни въпроса, формулирани от касаторите, в пълно съответствие с константната задължителна практика на ВКС, намерила израз в ППВС № 4/23.12.1968 г., както и във формираната по реда на чл. 290 от ГПК, обилна практика на ВКС по приложението на чл. 52 от ЗЗД, каквито са и посочените от жалбоподателите – решение № 149/02.05.2011 г. по гр. дело № 574/2010 г. на ІII-то гр. отд. на ВКС, решение № 121/09.07.2012 г. по търг. дело № 60/2012 г. на II-ро търг. отд. на ВКС, решение № 83/06.07.2009 г. по търг. дело № 795/2008 г. на II-ро търг. отд. на ВКС и решение № 1/26.03.2012 г. по търг. дело № 299/2011 г. на II-ро търг. отд. на ВКС.
Няма противоречие между обжалваното решение и последните две решения на ВКС, и по първия въпрос в изложението към касационната жалба. Както е разяснено в тези две решения на ВКС, нивата на застрахователно покритие, респ. – нормативно определените лимити на отговорност по застраховката „гражданска отговорност на автомобилистите“ са само ориентир при определянето на застрахователни обезщетения за неимуществени вреди, с оглед съобразяване на икономическата конюктура – конкретната икономическа обстановка и инфлационните процеси към момента на увреждането, наред с всички останали обстоятелства, които са от значение за размера на тези вреди, определяни по справедливост съгласно чл. 52 от ЗЗД. В случая въззивният съд, макар да не се е позовал изрично на лимитите на застрахователните суми, е съобразил и социално-икономическите условия в страната към момента на настъпване на процесното ПТП, при определянето размера на процесните обезщетения за неимуществени вреди.
Макари и формулиран като процесуалноправен въпрос, вторият в изложението на касаторите (следва ли въззивният съд да отговори на всички оплаквания и доводи във въззивната жалба), също се свежда до обстоятелствата, които съдът следва да вземе предвид при определянето размера на обезщетение за неимуществени вреди. Този въпрос жалбоподателите свързват единствено с касационния си довод, че апелативният съд не бил обсъдил „оплакването“ им във въззивната им жалба, „обосноваващо завишаване размера на обезщетението“, а именно – обстоятелството, че ПТП е настъпило в собствения дом на майката на ищците, „както и съдебната практика по сходни дела“. Съгласно посочените от касаторите, във връзка с този въпрос, решения на ВКС, въззивният съд следва да отговори на всички оплаквания и доводи във въззивната жалба, но в никое от тези решения на ВКС не е прието, че въззивният съд следва да обсъжда „съдебна практика по сходни дела“. Апелативният съд е взел предвид при определяне размера на процесните обезщетения и обстоятелството, че смъртта на майката на ищците е била причинена от автомобил, навлязъл в собствения им двор, като по този начин е отговорил и на този довод и свързаното с него оплакване във въззивната им жалба – именно като инстанция по съществото на материалноправния спор, а не като контролно-отменителна инстанция, което касаторите изтъкват в изложението си, цитирайки постановеното по реда на чл. 290 от ГПК, решение № 94/28.03.2014 г. по гр. дело № 2623/2013 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС.
В заключение – касационното обжалване не следва да се допуска, тъй като не е налице наведеното от жалбоподателите допълнително основание за това по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 2465/14.12.2015 г., постановено по гр. дело № 3907/2015 г. на Софийския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.