О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 778
София, 09.08.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
Л. РИКЕВСКА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 1291/09 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 377 от 25.03.2009 г. по в.гр.д. № 1595/07 г. на Варненския окръжен съд е отменено решението от 19.98.2004 г. по гр.д. № 1246/03 г. на Варненския районен съд в частта, с която е отхвърлен искът, предявен от Д. А. Д., Х. А. Д. и Д. А. Д. против В. И. Х. за предаване на владението върху недвижим имот, находящ се в [населено място],[жк], м. ”М. гьолджук”, представляващ 600/830 ид. части реална част, защрихована със зелен контур на скицата на л. 49 от делото, от място пл.№ 579 по кадастралния план на “А. мак- І част” и вместо него е постановено друго, с което искът е уважен, като ответникът В. И. Х. е осъден да предаде на ищците владението върху този имот.
В срока по чл. 283 ГПК е подадена касационна жалба от В. И. христов чрез неговия пълномощник адв. Ж. А.. В жалбата са изложени доводи за неправилност на въззивното решение поради необоснованост и нарушение на материалния закон.
Ответниците по касация не са взели становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе относно допускане на въззивното решение до касационно обжалване, взе предвид следното:
Обжалваното въззивно решение е постановено при повторно разглеждане на делото, след като с решение на ВКС по гр.д. № 1270/06 г. по описа на V г.о., е отменено предходното въззивно решение и делото върнато с указания за извършване на допълнителни процесуални действия за изясняване на релевантни за спора факти и проверка на събрани писмени доказателства.
Установено е по делото, че с нотариален акт № 120, т.ІІ, дело № 347/1998 г. жалбоподателят в настоящото производство В. И. Х. е закупил от Н. Ж. К. и А. Н. К. недвижим имот, придобит по време на брака на продавачите, представляващ 600/830 ид. части от имот, находящ се в землището на [населено място],[жк], м. ”Б. чешма”, представляващ имот пл.№ 579 по КП “А. мак”, ведно с построената в него сграда с площ 12 кв.м. При извършване на сделката продавачите се легитимирали като собственици на продадения имот с нотариален акт № 190, т.ХХVІ, дело № 12299/94 г., с който А. Н. К. е призната за собственик на основание § 4а, ал.1 и 2 ПЗР на ЗСПЗЗ.
За да намери предявения иск за ревандикация за основателен въззивният съд е приел, че праводателите на жалбоподателя не са били собственици на имота, поради което и извършената продажба не е произвела вещнопрехвърлително действия. Изводът е обоснован с това, че продавачката А. К. не е имала право да придобие собствеността на основание § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ, тъй като по делото не е било доказано да е имала предоставено право на ползуване на основание някое постановление на МС, нито да е осъществена процедурата по изкупуване на имота – подаване на молба, оценка на имота и др. Според въззивния съд обстоятелството, че в констативния нотариален акт за собственост са описани документите, въз основа на които нотариусът е направил извод за придобиване на правото на собственост на посоченото основание, не е достатъчно да обоснове категоричен извод за наличието им. Преписката по изкупуване на имота не е била намерена в [община], а отразяването в информационните масиви, че А. К. е заплатила имот в м.”А. мак” по оценителен протокол № 965/ 22.11.1993 г. е преценено от въззивния съд като негодно доказателство по делото.
При първоначалното разглеждане на делото спорът между страните се е концентрирал около това дали постройката в имота съставлява сграда по смисъла на § 4а ЗСПЗЗ. В тази насока с отменителното решение на ВКС по гр.д. № 1270/06 г. са дадени указания с оглед изясняване техническите характеристики на сградата – размери и конструкция към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ, да бъде изискана цялата преписка по изкупуване на процесния имот, а ако същата не е налице – запазените в Общината данни за фактите по нея, както и при необходимост да се назначи съдебно- техническа експертиза. Въпросът дали праводателката е имала качеството на ползувател по смисъла на § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ на процесния имот не е бил разискван.
Макар и непрецизно формулиран, поставеният в касационната жалба и уточняващата молба правен въпрос е за това може ли при наличието на издаден констативен нотариален акт за право на собственост, придобито на основание § 4а ЗСПЗЗ, липсата на преписката по изкупуване на имота да обоснове извод, че това право не е било надлежно упражнено. Този въпрос е обуславящ изхода на делото и е от значение за точното прилагане на закона, поради което въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 377 от 25.03.2009 г. по в.гр.д. № 1595/07 г. на Варненския окръжен съд.
УКАЗВА на жалбоподателя В. И. Х. в едноседмичен срок от получаване на съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса за касационно обжалване в размер на 131.10 лв. и представи доказателства за това в съда, като при неизпълнение в срок касационната жалба подлежи на връщане.
След внасяне на държавната такса делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение за насрочването му в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: