О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 778
гр.София, 16.07.2010 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на петнадесети април две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЕЛСА ТАШЕВА
гражданско дело под № 107/2010 година
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационната жалба на М. К. Г. и Н. И. М. от гр. С., против решение № 259/05.11.2009 год. по гр.дело № 327/2009 год. на Сливенски окръжен съд, с което е отменено първоинстанционното решение и частично е уважен иска за делба. Касаторите се позовават на основанието за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, в частта, с която е уважен иска за делба, касаещ нива от 14.999 дка, в м.”Н”, землището на с. К., Сливенска община, лозе от 1.261 дка, в м.”К”, лозе от 1.259 дка в с.м. и лозе от 1.888 дка в м.”К”, регламентирано в чл.280, ал.1, т.1 ГПК, защото считат, че съдът се е произнесъл в противоречие с решение № 457/14.07.2000 год. по гр.дело № 1021/1999 год. на ВКС на І-во г.о., по въпроса за завещателните разпореждания, създаващи качество на наследник на лицето, в полза на което са направени.
Ответниците по касационната жалба В. И. П. и С. И. М. от гр. С. не изразяват становище по поддържаното основание за допускане на касационно обжалване.
Касационният съд обсъди доводите, в подкрепа на твърдяното основание и констатира следното: недопустимо за обсъждане е възражението на касаторите за отсъствие на качеството на наследник на ищеца, който „не е нито братов син, нито сестрин син на завещателката и с оглед разпоредбите на чл.16, чл.19 и чл.76 ЗН няма качество нито на сънаследник, нито на заветник”. Възражението е преклудирано, с постановеното отменително касационно решение № 378/27.05.2009 год. по гр.дело № 302/2008 год.в на ВКС на РБ, І-во г.о., защото в това касационно производство възражението е било направено и е обсъждано от съда, като неоснователно, аргументирайки се с чл.19, ал.1 ЗН, приемайки действителността на завещанието и придавайки му качеството на завет, по смисъла на чл.16, ал.2 ЗН. Нещо повече, за да остави в сила въззивното решение по допускане на делбата, в останалата му част, касационният съд е приел, че частното завещателно разпореждане е произвело правно действие, защото са спазени изискванията на чл.25, ал.1 ЗН и завета е действителен, при което е допуснал делбата на нива от 4.187 дка в м.”Е”, имот № 0* по плана на селото и нива от 6.021 дка в м.”Ч”, имот № 0* по плана за земеразделяне на същото село.
Касационният съд е върнал делото за ново разглеждане на въззивния съд, по отношение на допуснатите до делба нива от 4 дка, в м.”Н”, лозе от 1.260 дка в м.”К” и гора в м.”К” от 2 дка, защото решение № 372/07.09.1998 год. на ПК С. не давало достатъчна информация за индивидуализирането на имотите, тъй като след него има нови решения на ПК, за възстановяване на собствеността в нови реални граници, които при новото разглеждане на делото от въззивния съд, под № 327/2009 год., са били индивидуализирани, съгласно новопредставените решения на ПК.
Касационният довод за произнасяне свръх петитум е неоснователен, с оглед задължителните указания в отменителното решение за индивидуализация на земеделските земи, съгласно решенията на ПК, които имат конститутивно действие /ТР І 1/1997 год. на ОСГК на ВКС/ и не следва да се обсъжда като процесуално нарушение.
Водим от горните съображения, ВКС на РБ, ІІ-ро г.о. счете, че не е налице основанието, поддържано от касаторите за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, защото не са налице предпоставките за това в чл.280, ал.1, т.1 ГПК, ето защо
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение от 05.11.2009 год. по гр.дело № 327/2009 год. на Сливенски окръжен съд, по касационната жалба на М. К. Г. и Н. И. М. от гр. С., с вх. № 8* от 07.12.2009 год.
ОПРЕДЕ. ЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: