О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№778
гр.София, 08.12.2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на първи декември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 716/2009 година
Производството е по чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „К”А. , гр. С. подадена чрез процесуалния му представител адвокат В. К. срещу решението на пловдивския апелативен съд № 236/19.11.2008 год., постановено по гр.дело № 462/2007 год. С това решение въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение на Пазарджишкия окръжен съд № 33/18.01.2007 год. по гр.дело № 465/2004 год., с което е отхвърлен предявеният от „К”А. , гр. С. и „Е”А. , гр. П. срещу „П”ЕА. , гр. С. ревандикационен иск по чл.108 ЗС, с който се иска да бъде установено, че ищците са собственици на недвижим имот – Почивна станция „П”, представляваща масивна триетажна сграда със застроена площ 1162 кв.м., представляваща имот пл. № 604 в кв.32а по плана на курорт „Я”, община Б. и да бъде осъден ответника да предаде владението на имота на ищците.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че въззивният съд не е обсъдил в цялост събраните доказателства, неправилно е интерпретирал фактите по делото, което е довело до погрешни крайни изводи досежно спорните правоотношения. Поддържа се становището, че след като с ПМС № 88/1990 год. е възстановено правото на стопанисване и управление на организациите, на които е отнето в процеса на преобразуването им в държавни фирми и впоследствие в търговски дружества, същото се е трансформирало в право на собственост, поради което не би могло да премине в патримониума на преобразуваната ДФ”С”, а впоследствие да бъде включено в капитала на „П”АД.
В допълнително изложение към касационната жалба касаторът сочи основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Без да конкретизира съществения материалноправен или процесуален въпрос, от който зависи изхода на спора, жалбоподателят отново прави оплакване за необоснованост и позовавайки се на ПМС № 88/1990 год. твърди, че е собственик, а в най-лошия случай съсобственик заедно с другия ищец на процесния недвижим имот и искът следва да бъде уважен макар и частично до размера на съответните идеални части съобразно възстановените му права по посоченото постановление.
Ответникът по касационната жалба „П”ЕА. , гр. С. поддържа становище, че липсват основания за допускане на касационно обжалване, а по същество направените оплаквания са неоснователни.
Ответникът „Е”А. , гр. П. не ангажира становище по допустимостта на касационно обжалване и основателността на оплакванията в касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложените основания за касационно обжалване и след проверка на данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност, настоящият съдебен състав счита, че не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване.
Преценката се извършва от ВКС на основа изложените от касатора доводи и твърдения с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК, предпоставящи произнасяне от страна на въззивния съд по материалноправен или процесуален въпрос, който е от особено важно значение за крайния изход на спора и е решен в противоречие с практиката на ВКС; решаван е противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Значението на поставения въпрос се определя от правните изводи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и закона, а не до приетата по делото фактическа обстановка.
С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявеният ревандикационен иск по чл.108 ЗС по съображения, че ищците не се легитимират като собственици на процесния недвижим имот. Прието е, че с ПМС № 88/07.08.1990 год. е възстановено правото на стопанисване и управление на базите за социален отдих и курортно лечение, отнети с Постановление № 10/1973 год. на МС на организациите, от които е отнето или на техните правоприемници. Направен е извода, че с цитираното ПМС 88/1990 год., на което се позовават ищците, се възстановява отнетото право на стопанисване и управление, а не право на собственост върху процесната почивна база, каквото ищците никога не са притежавали предвид заварения режим на собствеността уреден в ЗС към него момент и статута им на държавни фирми по Указ № 56, които нямат право на собственост, а само право на „стопанисване”. Ползуването на базите от отделните организации съгласно чл.2 от цитираното ПМС № 88/1990 год. става на договорна основа съобразно дяловото им участие в строителството и последващото реконструиране и модернизиране до размера на средствата, които са вложили. Собствеността, обаче, остава на държавата, която единствено има право да се разпорежда с процесния недвижим имот. За процесната почивна база е съставен акт за държавна собственост №/27.11.1995 год., в който ДФ”С” е посочена като организацията, на която имотът е предоставен за оперативно управление. През 1995 год. държавната фирма е прекратена поради вливането й в НОИ, който е правоприемник на активите и пасивите и другите права и задължения, като с решение № 775/01.08.1996 год. на Министерския съвет и Приложение № 1 към него процесният имот, фигуриращ с наименованието почивен дом „П” в курортен комплекс „Б” е прехвърлен безвъзмездно в собственост на Националния осигурителен институт на основание чл.106 от Конституцията на РБ и пар.5, ал.2 и 3 от ПЗР на Закона за фонд „О”. Впоследствие с решение № 41 на Надзорния съвет на НОИ от 10.12.1997 год. е учредено ответното дружество „П”ЕА. , в чийто капитал е включена процесната почивна база с акта на образуването му. При тези фактически данни съдът е отхвърлил ревандикационния иск, по съображение, че ищците не са доказали наличието на елементите на фактическия състав на чл.108 ЗС.
Видно от съдържанието на касационната жалба и допълнителното изложение към нея касаторът не е посочил същественият материалноправен или процесуален въпрос, който е обусловил решаващата воля на съда при постановяване на обжалваното решение. Не е изложил никакви доводи, нито е представил данни за наличието на противоречива съдебна практика по приложението на ПМС № 88/1990 год., на което основава активната си материалноправна легитимация, тъй като не представя никакви други документи, установяващи правото му на собственост върху процесния имот. Наведените в касационната жалба съображения във връзка с допустимостта на касационно обжалване представляват всъщност оплаквания за неправилност на въззивното решение поради необоснованост. Твърдяните процесуални нарушения относно извършената от решаващия съд преценка на релевантните за спора факти и обстоятелства по конкретното дело са пороци относими към правилността на постановения съдебен акт и са основания за касирането му, но не представляват основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите, предвидени в чл.280, ал.1 ГПК.
Не е налице твърдяното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като цитираните в жалбата и приложени към нея решения на отделни състави на ВКС по конкретни дела, постановени по реда на отменения ГПК от 1952 год., не представляват задължителна практика на ВКС по смисъла на т.1 от чл.280, ал.1 ГПК, която включва ППВС при действието на ЗУС, тълкувателни решения на ОСГК и ОСТК на ВКС при действието на ЗСВ, както и решения на тричленни състави по граждански и търговски дела, постановени при действието на новия ГПК в сила от 01.03.2008 год. В тази връзка представените решения са неотносими.
Неправилно е позоваването на касатора на разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна практика, каквито данни в случая липсват. Развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществения правен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, какъвто не е настоящия случай. В случая съдържанието на ПМС № 88/1990 год. е пределно ясно и не се нуждае от тълкуване, тъй като с него се възстановява право на стопанисване и управление, а не право на собственост.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Пловдивския апелативен съд № 236/19.11.2008 год., постановено по гр.дело № 462/2007 год.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: