О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 779
гр.София, 13.11.2017 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на девети ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов
ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев
Геновева Николаева
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 2319 по описа за 2017 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на З. В. С. против решение № 413 от 23.02.2017 г., постановено по в. гр.д. № 4784 по описа за 2016 г. на Софийския апелативен съд, Гражданско отделение, седми състав, с което е отменено решение № 251 от 20.07.2016 г. по гр.д. № 243 по описа за 2016 г. на Врачанския окръжен съд в частта за осъждане на Прокуратурата на Република България да заплати на касатора на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ обезщетение за неимуществени вреди от незаконно повдигане и поддържане на обвинение в престъпление над 2 000 лв. до 8 000 лв., искът за разликата от 6 000 лв. е отхвърлен, а в останалите части за присъждане на обезщетение от 2 000 лв. и за отхвърляне на иска до пълния предявен размер от 27 700 лв. първоинстанционното решение е потвърдено.
Касаторът твърди, че решението на Софийския апелативен съд в отменителната част е необосновано, неправилно поради нарушение на материалния закон и постановено при съществени процесуални нарушения-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване сочи т.1 на чл.280, ал.1 от ГПК/,редакция преди изменението в Д.В., бр.86/2017 г./ по въпроса за приложението на чл.52 от ЗЗД. Съгласно цитираната от касатора задължителна съдебна практика/раздел II на ППВС №4/1968 г., т.11 от ТР №3 от 22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС и решение № 296 от 19.10.2015 г. по гр. д. № 6559/2014 г. на Четвърто Г.О. на ВКС/ при определянето на размера на обезщетението съдът следва не само да обсъди всички установени по делото релевантни в конкретния случай обективно съществуващи обстоятелства, но и да извърши и да отрази в мотивите си своята преценка относно тяхното конкретно значение за определянето на справедливия размер на обезщетението. Според касатора въззивният съд не е изложил мотиви относно това какво е значението на установените по делото обстоятелства при преценката им като критерии за определянето на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди и съответно кои обстоятелства налагат определянето на по-нисък размер.
Ответникът по касационната жалба Прокуратурата на Република България не взема становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Прокуратурата на Република България е повдигнала и поддържала срещу касатора обвинение в извършено престъпление по чл.155, ал.5, т.2, предложение първо от НК/свождане към блудствени действия/ от 4.4.2011 г. до 20.07.2015 г., когато той е бил окончателно оправдан. Като мерки за неотклонение на касатора са били наложени парична гаранция в размер на 1 000 лв. и забрана за напускане на страната. След оправдаването си касаторът е предявил срещу Прокуратурата на Република България иск за обезщетение за причинените му от наказателното преследване неимуществени вреди в размер на 27 700 лв. В исковата молба той е посочил, че обвиненията срещу него са получили публична известност и са причинили раздялата с неговата приятелка. Освен това неговите познати и приятели се отдръпнали, той бил притеснен да не загуби работата си, избягвал да излиза от къщи, страдал от здравословни проблеми, които са резултат от психическия стрес от наказателното производство. Здравословни проблеми имал не само той, но и неговият баща, който получил втори инфаркт.
Врачанският окръжен съд е присъдил на касатора 8 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, отчитайки продължителността на наказателно производство от четири години и мерките за неотклонение. Приел е въз основа на свидетелските показания, че неимуществените вреди са обичайните за такива случаи, а влошаването на здравословното състояние не е доказано.
Софийският апелативен съд е намалил присъденото обезщетение на 2 000 лв., излагайки за целта подробни съображения. Според този съд мярката за неотклонение не е била тежка, а наказателното производство е продължило в напълно разумен период от време. Неимуществените вреди са доказани единствено с показанията на заинтересовани свидетели, които имат близки и приятелски взаимоотношения с ищеца. Не са събрани доказателства за медийно разгласяване на случая, липсват медицински данни за влошаване на здравословното състояние както на ищеца, така и на неговия баща.
От мотивите на въззивния съд е видно, че намаляването на размера на обезщетението не се дължи на подценяване на определени обстоятелства, които са от значение за този размер, а на съобразяване кои твърдения на ищеца в исковата молба са безспорно доказани. Този съд е достигнал до извода, че са налице само обичайните в такива случаи вреди след преценка на свидетелските показания съобразно чл.172 от ГПК. Такава преценка е в правомощията на съда и при липса на други доказателства, потвърждаващи твърденията на заинтересованите свидетели, той има право да не приеме за установени тези твърдения. Ето защо медийното разгласяване на наказателното производство, раздялата на ищеца с неговата приятелка, влошаването на неговото и на баща му здравословно състояние, са обстоятелства, които за въззивния съд не са доказани. В този случай по повдигнатия от касатора въпрос няма противоречие между въззивното решение и практиката на ВКС. Съдилищата са длъжни да оценят и съобразят всички обстоятелства, които са от значение за определяне на размера на неимуществените вреди, но само ако са безспорно доказани от ищеца. Ето защо касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд не следва да се допуска.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 413 от 23.02.2017 г., постановено по в. гр.д. № 4784 по описа за 2016 г. на Софийския апелативен съд, Гражданско отделение, седми състав, по касационната жалба на З. В. С.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: