1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 779
[населено място], 14.11.2013 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на седми ноември през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова ч.т.д. № 2868/2013 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК.
Обжалвано е определение №1215 от 21.03.2013г., постановено по ч.т.дело №335/2012г. на Варненския окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата на [фирма], чрез пълномощника Д. К. за изменение на решение № 540 от 30.03.2012г. по в.т.д. № 335/2012г. по описа на Варненския окръжен съд, в частта с която не са му присъдени разноски за производството пред въззивната инстанция. Частният касатор [фирма] иска отмяна на определението като неправилно, като визира основанията по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за достъп до касация по процесуалния въпрос: следва ли въззивната инстанция да не присъди разноски за процесуално представителство пред въззивния съд, когато са представени доказателства по установени правоотношения с юрисконсулт по силата на договор между търговец и търговски пълномощник, с права да представлява търговеца в съдебен процес.
Ответникът по частната касационна жалба счита жалбата за неоснователна.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Когато въззивният съд за първи път се е произнесъл по въпроса за разноските, определението му ще подлежи на касационен контрол на основание на чл.274, ал.1, т.2 ГПК по частна жалба, като в този случай ВКС действа като въззивна инстанция / т.24 на ТР по т.д. №6/2012г. на ОСГТК на ВКС/.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.
Съдът в обжалваното определение е изложил съображенията си, че ЕТ няма право на разноски за адвокатско възнаграждение по чл.78, т.8 ГПК за въззивната инстанция, тъй като упълномощеното от него лице Д. К. е участвувал в процеса по пълномощия на търговски пълномощник, но не и в качеството на юрисконсулт, тъй като няма представен договор за длъжност юрисконсулт. Съдът се е позовал на представения пред съда договор, в който е посочено като основание за упълномощаване чл.26 и чл.27 ТЗ както и на изявленията на К., че представлява ЕТ пред съда в качеството на търговски пълномощник.
Определението е правилно. Съгласно чл.78, ал.8 ГПК в полза на юридическите лица и ЕТ се присъжда адвокатско възнаграждение ако са защитавани от юрисконсулт. Представеното от жалбоподателя пълномощно по чл.26, ал.2 ТЗ и договор от 14.03.2012г. нямат характеристиката на трудов договор и поради тази причина не установяват създадено правоотношение между работодател и работник /служител/. По силата на чл. 62, ал. 1 от КТ трудовият договор се сключва в писмена форма, която е условие за валидността му, и със задължително съдържание в него за обстоятелствата по чл. 66, ал. 1 от КТ. Представените от частният касатор документи установяват възникнали отношения на търговски пълномощник, но не и по трудово правоотношение за длъжност юрисконсулт. Упълномощаването на Д. К. от едноличния търговец за осъществяване на процесуално представителство не му създава права на юрисконсулт, след като договорът няма съдържанието по чл.66, ал.1 КТ. При така установеното качество на процесуално представителство за К. и с оглед на изхода на делото, ищецът има право на такси и разноските по чл. 78, ал.1 ГПК, но не на юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1215/21.03.2013г., постановено по ч.т.дело № 335/2012г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: