О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 779
Гр.София, 18.11.2019г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на пети ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря …, като разгледа докладваното от съдията Русева г.д. N.1892 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. Т. Д. срещу решение на Апелативен съд София №.212/25.01.18 по г.д.№.1936/18 – с което решение №.3605/23.05.17 по г.д.№.6759/16 на СГС, І-19с., е: 1/ отменено в частта, с която на касатора е присъдено обезщетение по чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ за разликата над 1000лв. до 6000лв.; 2/ потвърдено – в частта, с която предявения от него иск е отхвърлен за разликата над 6000лв. до 80000лв., ведно със съответно произнасяне по разноски.
Ответната страна Прокуратурата на Република България не взема становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел, че са налице основанията за ангажиране на отговорността на държавата за вреди, тъй като срещу ищеца са били водени три наказателни производства, първото от които приключило с оправдателна присъда /за престъпление по чл.354а ал.3 пр.2, ал.1 пр.1 вр. с чл.20 ал.2 вр. с ал.1 вр. с чл.2 ал.2 НК – за което е привлечен като обвиняем на 9.11.01г., като производството е приключило с влязъл в сила акт на 10.02.14/, а останалите две /за престъпления по чл.278 ал.6 НК и чл.354а ал.1 вр. с чл.26 ал.1 НК/-прекратени на основание чл.24 ал.1 т.1 НПК и чл.243 ал.1 т.2 НПК. Установил е и, че в резултат на незаконното обвинение ищецът е търпял нормалните, естествени и житейски логични душевни болки и страдания – изразили се в притеснения и безпокойство от наказателна репресия, страх от наказание, препятстване на обичайния начин на живот и социално общуване; че спрямо него са били постановени четири осъдителни присъди за престъпления-което сочи, че, макар да не е осъден за изброените в исковата молба престъпления, е лице, вършило престъпления – и това очевидно е причината, насочила интереса на прокуратурата към него в степен, завишена спрямо степента на внимание, насочвано от органа на държавно обвинение към други субекти на правото. Отбелязал е и, че съобразява тежестта на престъпленията, за които е бил обвинен ищеца /тежки престъпления по смисъла на чл.93 т.7 НК/, обстоятелството, че наказателното производство по всяко от тях е продължило в разумен срок /по-малко от 2 години/, възрастта и социалното положение, естествено претърпения страх и неудобство, препятстването на обичайния начин на живот и накърняването на доброто име като член на обществото – като доколкото същите не са в размери, надхвърлящи обичайното, съдът е приел, че за търпените неимуществени вреди следва да се присъди обезщетение общо в размер на 1000лв. Посочил е, че наведените в жалбата на прокуратурата доводи, че тя не е направила публично достояние воденото наказателно производство, че ищецът не е бил ограничаван в придвижването си в страната и чужбина поради взетата най-лека мярка за процесуална принуда, че спрямо него не са били прилагани каквито и да е други ограничителни мерки и забрани, са били взети предвид първата инстанция, за да отхвърли иска до пълния предявен размер от 80000лв.
Съгласно чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредбата за всеки отделен случай. Касаторът се позовава на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по въпроси относно приложението на чл.52 ЗЗД и критерия за справедливост, относно приложението на чл.210 ГПК /реш.№.117/16 по г.д.№.5673/15, ІІІ ГО, реш. по г.д.№.403/16, ІV ГО, реш. по г.д. №.1604/14, ІІІ ГО, т.11 ТР 3/05/, относно съобразяване на осъждания, за които е налице реабилитация.
Настоящият състав намира, че касационно обжалване следва да се допусне във връзка с първия въпрос. Съгласно задължителната практика на ВКС, в това число цитираната, понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно; то е свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства, които следва да се вземат предвид от съда при определяне на обезщетението за неимуществени вреди /вид, характер, интензитет и продължителност на увреждането-респективно тежест на повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни престъпления, дали ищецът е оправдан по всички обвинения или по част от тях, а по други е осъден, продължителност на наказателното производство, вид на взетата мярка за неотклонение, други наложени на ищеца ограничения в рамките на наказателното производство, начина, по който всичко това му се е отразило, конкретните преживявания, цялостното отражение на предприетото наказателно преследване върху живота му – семейство, приятели, професия, обществен отзвук и пр./; при определянето размера на обезщетението, макар то да е глобално – за всички неимуществени вреди, които са настъпили в резултат на незаконните обвинения, по които ищецът е оправдан, съдът следва не само да обсъди всички установени по делото, релевантни в конкретния случай, обективно съществуващи обстоятелства, но и да извърши и да отрази в мотивите си своята преценка относно тяхното конкретно значение за определянето на справедливия размер на обезщетението. Обосновани са твърденията, че в противоречие с практиката въззивната инстанция не е обсъдила и взела предвид определени критерии и правно релевантни обстоятелства, наведени още с исковата молба, в това число не е съобразила действителната продължителност на наказателните производства, във връзка с които се претендира обезщетение, конкретно търпяните неимуществени вреди, респективно не е изложила мотиви относно дължимия анализ. С оглед на изложеното по жалбата на касатора следва да се допусне касационно обжалване.
На същия трябва да се дадат указания за внасяне по сметка на ВКС на дължимата държавна такса в размер на 5лв. и за представяне по делото на вносния документ за това в установения от закона срок.
Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение на Апелативен съд София №.212/25.01.18 по г.д.№.1936/18.
ДАВА едноседмичен срок на касатора да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на спора по същество в размер на 5лв. и да представи доказателства за това в деловодството, като при неизпълнение касационното производство ще бъде прекратено.
ДЕЛОТО ДА СЕ ДОКЛАДВА след изпълнение на указанията на Председателя на Трето гражданско отделение на ВКС за насрочване, или, при неизпълнението им, за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: