О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 779
София, 19.11.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на петнадесети ноември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Мария Славчева
ч.т.дело № 3410/2013 г.
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на В. С. С. срещу протоколно определение от 21.05.2013 г. по т.д. № 145/2012 г. на Софийски апелативен съд, с което е прекратено като недопустимо производството по делото.
В частната жалба е въведен касационен довод за постановяване на определението в нарушение на процесуалния закон, поради което се иска отмяната му.
Ответникът [фирма] оспорва частната жалба в срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и заявените от страните становища, приема следното:
Частната жалби е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страни и е процесуално допустима.
По същество частната жалба е неоснователна.
За да прекрати образуваното въззивно производство, апелативният съд е съобразил данните по представеното по делото удостоверение от ТР, че въззиваемият-ответник [фирма] е заличен от Търговския регистър. С оглед на това е направена преценка за липса на правен субект и съответно на надлежна страна в процеса, което е обусловило извод за недопустимост на производството пред него, поради което постановил прекратяването му със сега обжалваното определение
Настоящият състав намира, че въззивното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Неоснователни са развитите от частния жалбоподател доводи, че направеният от съда извод, че загубата на правосубектност на страната води до недопустимост на производството е направен в противоречие със застъпеното в Решение№ 124 от 26.11.2009 г. на ВКС по т.д.№ 152//2009 г., І т.о. становище, че този факт не е пречка за решаване на делото, тъй като правосубектността на заличената страна се запазва за целите на производството. Постановеното по реда на чл.290 ГПК решение е цитирано некоректно, тъй като с него е застъпено принципното правилно, че когато търговското дружество е заличено от търговския регистър, то губи своята правосубектност и не би могло да бъде надлежна страна в процеса. Разбирането, че правосубектността на заличната страна се запазва е изразено във връзка с частната хипотеза на отправено искане към съда за установяване на порок на самото заличаване, като само в тази хипотеза според решаващият състав е приел, че заличеното дружество би следвало да бъде конституирано като страна само за нуждите на този процес, т.е. с ограничена правосубектност.
С оглед на това е направен извод, че в едно същинско исково производство заличеното дружество не би могло да бъде надлежна страна и ако то е единствен ищец или ответник, процесът би бил недопустим и производството по делото би подлежало на прекратяване. Обжалваното въззивно определение е в съответствие с цитираната задължителна практика, поради което заявените от частния жалбоподател оплаквания за неправилност не могат да обосноват отмяната му.
По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение от 21.05.2013 г. по т.д. № 145/2012 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: