1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 779
София, 20.10.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на четиринадесети октомври през две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 202 по описа за 2015 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на „Храм С. Н.“, [населено място], [община] против Решение № 249 от 03.10.2014г. по в.гр.д.№ 269/2014г. на АС Велико Търново, с което е потвърдено решението по гр.д.№ 435/2013г. на ОС Ловеч за отхвърляне на иска срещу Й. В. Й. по чл.87,ал.1 ЗЗД във вр. с чл.28,ал.2 Закона за аренда в земеделието-за разваляне на договора да аренда на земеделска земя от 19.11.2007г. поради забавено изпълнение на задълженията на ответника за арендно плащане за 2008г.,2010г.,2011г. и 2012г. стопански години и поради неизпълнение на поети задължения за създаване на трайни насаждения.
С касационната жалба се иска отмяна на решението като неправилно на всички основания по чл.281,т.3 ГПК и уважаване на иска със законните последици. Твърдението е, че съдът неправилно е приложил материалния закон-чл.20 и чл.87 ЗЗД, чл.8, чл.9 и чл.28,ал.1 ЗАЗ. Необосновани и в нарушение на съдопроизводствените правила били изводите, че не е налице основание за разваляне на договора в резултат на установената забава в плащанията на арендните вноски и че продължилото 6 години пълно неизпълнение на задължението за засаждане на земеделската земя с овощни насаждения не поражда това потестативно право.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се поддържа искане за допускане на касационното обжалване при допълнителната предпоставка на чл.280,ал.1,т.2, съответно т.3 ГПК- по въпросите: 1/ Допустимо ли е с клауза на договора за аренда да се дерогира нормата на чл.28,ал.1 ЗАЗ като се уговори по-кратък срок за плащане на арендни вноски; Посочва се, че дори нормата на чл.28,ал.1 ЗАЗ да е императивна, отново е налице неизпълнение на задължението на ответника за плащане след изтичане на тримесечния срок-безспорно е, че първата вноска /за 2008г., която е следвало да бъде внесена до 01.11.2008г./ е платена на 05.02.2009г.-пет месеца след нормативно определения срок. 2/Независимо че не е уговорен срок за изпълнение на задължението за създаване на трайни насаждения по аренден договор, с оглед изключителната важност на тази клауза за договорното правоотношение на страните, следваше ли съдът да извлече волята им за времето, в което е следвало да се създадат трайните насаждения, изхождайки от обстоятелствата, изявленията и поведението на страните при сключването на договора, както и съобразявайки нормативната уредба, когато от самия текст не може да се открие точната воля; Дори да не е уговорен срок за създаване на трайни насаждения, то какво отношение има този факт към безспорно установеното неизпълнение на задълженията повече от 7 години и как в случая може да се дерогира наличието на пълно неизпълнение на задълженията на арендатора по договора и да се откаже развалянето му. Посочва се, че решението противоречи на постановени по реда на чл.290 ГПК и цитирани решения относно задължението на съда да изведе действителната обща воля на страните. С позоваване на приложени решения на окръжни и районни съдилища, постановени според касатора по подобни случаи на неизпълнение на задълженията на арендатора, с които договорите за аренда са развалени, се иска допускане на обжалването по въпросите, свързани с развалянето на договора.
В писмен отговор ответника оспорва наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване и основателността на жалбата.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
По иска за разваляне на арендния договор, сключен на 13.11.2007г. за срок от 25 години поради закъснение в плащането на арендните вноски в срока, посочен в чл.6,ал.1 /след приключване на съответната стопанска година в периода от 01.10.до 01.11., като първата следва да се внесе от 01.10.2008г. до 01.11.2008г./ и твърдяно закъсняло плащане за всяка една от стопанските 2008г. и 2010-2012г. включително, въззивната инстанция е приела, че плащането за 2008г. е забавено с три месеца и пет дни, за 2010г. липсват данни, тъй като не е отразена датата на плащането, за 2011г. закъснението е за месец и 22 дни, за 2012г.-два месеца и четири дни. Приела е, че клаузата на чл.10,ал.1,т.4 договора /ако неизпълнението се състои в забава на арендното плащане, арендодателят може да развали договора, ако забава в плащането е с повече от 30 дни/, на която ищецът се позовава като основание за развалянето, е нищожна поради противоречие с разпоредбата на чл.28,ал.1 ЗАЗ, предвиждаща възможност за разваляне на договора поради забава в плащане на арендата повече от три месеца. Акцентирано е, че независимо от забавата още на първата вноска с повече от три месеца, арендодателят е приел плащането, както че са приети и другите закъснели вноски. Потвърждавайки решението на първоинстанционния съд, апелативният е споделил извода, че съществено при забавеното изпълнение е възможността длъжникът да заплати сумата и по този начин да санира-да заличи последиците на забавата /извън хипотезата на фикс сделки, за каквато процесната не е счетена/, докато ответникът е приел закъснелите плащания, включително и това надвишаващо трите месеца, без преди това да е възразил срещу неточното във времево отношение неизпълнение, упражнявайки правата си по чл.87,ал.1 ЗЗД. По отношение на основанието за разваляне с твърдяно неизпълнение на задължението за засаждане на земеделската земя е констатирано, че в договора не е уговорен срок за изпълнението на тази дейност. Въз основа на събраните по делото доказателства е прието, че арендаторът е извършил редица агротехнически мероприятия, тъй като теренът не е бил благоприятен за засаждане на овощна градина поради ползването му като пасище повече от 40 години, наличието в него на сметище, бетонни елементи от силажни ями и др.; констатирано е, че още през 2008г. теренът е бил почистен, премахнати са били сметището, останките от бетон, камъни, дървета, храсти и коренища, теренът е бил отводнен и подравнен, извършвано е торене и изграждане на напоителни системи и е пристъпено към промяна на статута на земята; през 2008г. е бил засят с ечемик, а през следващите години облагородяването е продължило със сеитба на зърнени култури /2014г. вещите лица са констатирали засята пшеница/ с цел подобряване структурата на почвата-необходима предпоставка за създаване на овощна градина; че през 2012г. ответникът е сключил предварителен договор със земеделски производител за закупуване на 21 000бр. овощен посадъчен материал със срок на изпълнение 2014г. Неоснователността на довода за неизпълнение на това задължение апелативният съд е аргументирал освен с необходимостта от извършване на посочените и счетени за наложителни за засаждането на овощната градина агротехнически мероприятия, така и с уговорения 25 годишен срок на действие на арендния договор. Като самостоятелен аргумент е посочен неизпълнението на предпоставките за развалянето, визирани в чл.87,ал.1 ЗЗД-недаване на подходящ срок за изпълнение на това задължение, като е констатирано, че няма основание за извод засаждането на градината да е станало невъзможно или безполезно с оглед спецификата на договора и срока на действието му.
С оглед на така очертаните фактически правни изводи на апелативния съд, искането за допускане на касационното обжалване по поставените въпроси е неоснователно. Нито един от двата от тях не е самостоятелно обуславящ изхода на спора.
Независимо и самостоятелно от извода за противоречие на разпоредбата на чл.10,ал.1,т.4 от договора с текста на чл.28,ал.1 ЗАЗ относно релевантния срок на забава в плащане на арендната вноска като допустимо основание за разваляне на договора, въззивната инстанция е констатирала изтичането на визирания в чл.28,ал.1 ЗАЗ срок на закъснението. Следователно отговорът на въпроса относно характера на нормата-императивна или диспозитивна е без значение за изхода на спора, а паралелно с това незасегнат от формулиран правен въпрос е значимият мотив за отричане възникването и надлежното упражняване на правото на разваляне поради приетото от кредитора закъсняло плащане, саниране /опрощаване от кредитора/ на последиците от забавата.
По поставения втори въпрос относно срока за изпълнение на задължението по чл.4,ал.2 договора, самият ищец не е посочил в исковата си молба какъв счита, че е този срок, нито е ангажирал доказателства, въз основа на които съдът да изследва конкретната воля на страните. Чрез назначената и изслушана по искане на ответника агротехническа експертиза е установено започналото и реализирано в значителна степен изпълнение на задължението за създаване на градина при твърдяно от ищеца пълно неизпълнение, както и практическата невъзможност да се пристъпи директно към засаждане на трайни насаждения с оглед характера на терена. Втората част на въпроса е некоректно поставена-почива на твърдение /за безспорно установено неизпълнение на задълженията повече от 7 години и пълно неизпълнение/ обратно на обоснования от апелативния съд извод. Независимо от това, аргументът на съда относно липсата на срок за изпълнение на това задължение не е самостоятелен за отхвърлянето на иска. Вторият решаващ правен довод е във връзка с неосъществяване предпоставките на чл.87,ал.1 ГПК, във връзка с който правен въпрос изобщо не е поставен.
Поради неосъществяване на общата предпоставка за допускане на обжалването безпредметно е обсъждането на сочените от касатора допълнителни такива.
С оглед изхода на производството, касаторът следва да заплати на ответника поисканите и доказани разноски-сумата 300лв. по представения договор за правна защита и съдействие от 12.01.2015г., в който е отразено плащането й в брой.
Поради изложеното, ВКС, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 249 от 03.10.2014г. по в.гр.д.№ 269/2014г. на АС Велико Търново.
Осъжда Храм С. Н.“, [населено място], [община] да заплати на Й. В. Й. от [населено място], Л. област сумата 300 лв./триста лева/ разноски.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: