3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 779
София, 21,10,2013 година
Върховният касационен съд на Република Б., Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 14 октомври две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Росица Божилова
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от председателя /съдията/ Никола Хитров
т. дело № 73 /2013 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. АД-София против решение № 1228/10.07.2012 г. по гр.д. № 664/2012 г. на Софийски АС, с което се оставя в сила решение от 26.07.2012 г. по гр.д. № 1835/2007 г. на СГС, с което касаторът е осъден да заплати на С. АД, сега Е. Б. АД-София, сумите: 22 791.40 лв. незаплатено възнаграждение по договор за финансов лизинг от 21.03.2005 г. ведно със законната лихва, 886.16 лв. на основание чл.86,ал.1 ЗЗД и 2060.40 лв. разноски.
Ответното по касационната жалба С. АД е подало отговор, че същата не следва да се допуска, а е и неоснователна, като претендира за разноски.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди, че по въпросите: Длъжен ли е лизингодателят по договор за финансов лизинг да предаде изцяло вещта, за да има право да получи пълния размер на възнаграждението? и При неизпълнение от лизингодателя за предаване на цялата вещ, дължи ли лизингополучателят заплащане на цялата цена?, е налице основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК. Освен това, съдът не бил преценил всички доказателства по делото, което противоречи на практиката на ВКС.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Така формулираните въпроси сами по себе си са с еднозначен отговор, но те не са обусловили изхода на спора. Той е обусловен от постигната между страните договореност в чл.16 и 19 на договора, който е подписан и от трето лице-доставчик. При финансовия лизинг задължението на лизингодателя е да осигури предаването, което фактически се изпълнява от третото лице-доставчик. Съгласно чл.16, като отчитат обстоятелството, че лизингополучателят е определил доставчика, както и условията за изработка и доставка на дограмата, страните са се споразумели, че при наличието на некачествена или забавена изработка, доставка или монтаж на дограмата, страните ще съставят протокол. В случай, че страните не постигнат съгласие или не съставят протокол, всички претенции на лизингополучателя ще бъдат предявявани към доставчика. Съгласно чл.24 със заплащането на последната лизингова вноска, собствеността върху дограмата се счита преминала у лизингополучателя. С прехвърлянето на собствеността се прехвърлят и всички права на лизингодателя срещу доставчика. Тези договорености са в изпълнение задълженията на лизингодателя по чл.344,ал.2 ТЗ, според който лизингодателят по финансовия лизинг е длъжен да прехвърли правата си срещу третото лице заедно с прехвърляне собствеността върху вещта. Тази норма визира не договора за лизинг, а продажбата, която се сключва между страните по договора за лизинг на основание чл.342,ал.3 ТЗ.
Всъщност касаторът поставя въпроси формално на плоскостта на договора за лизинг и страните, а доводите му, обуславящи изхода спора, касаят неговите договорености с третото лице-доставчик.
Постановяването на всеки съдебен акт по същество на даден гражданскоправен или търговски спор императивно се предпоставя от съвкупната преценка на всички доказателства и доводи на страните, която решаващия съд е длъжен да прави по вътрешно убеждение. Но е недопустимо отъждествяването на евентуално нарушение на това съдопроизводствено правило, което би представлявало едно от основанията по чл.281,т.3 ГПК за касиране на неправилно въззивно решение, с предпоставките на чл.280,ал.1 ГПК, обуславящи приложно поле на касационно обжалване.
Възприемането на фактическата обстановка от решаващия съд не представлява основание за допускане на касационно обжалване, а е относимо към евентуалната неправилност на обжалвания съдебен акт по смисъла на чл.281,т.3 ГПК. Липсата или наличието на конкретен фактически състав, е въпрос по основателността на иска, съобразно фактическите обстоятелства установени по делото, т.е. е фактически въпрос, който се преценява от съда според всички факти по делото. В случая, конкретната преценка на въззивният съд за липсата или наличието на такива данни, би подлежала на проверка за правилност на решението по реда на чл.281,т.3 ГПК, но не може да обоснове приложно поле по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество със законните последици по чл.78 ГПК.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 1228/10.07.2012 г. по гр.д. № 664/2012 г. на Софийски АС.
Осъжда Д. АД-София да заплати на Е. Б. АД-София сумата 2 400 лв. възнаграждение за един адвокат по настоящето производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: