О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 779
гр.София, 28.06.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесети юни две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 690/ 2012 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на Х. А. И. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Русенски окръжен съд № 136 от 13.03.2012 г. по гр.д.№ 79/ 2012 г. С него е потвърдено частично и е отменено частично решение на Русенски районен съд по гр.д.№ 2944/ 2011 г. в частта, касаеща родителските права, мерките на лични отношения и издръжката, след прекратяване на брака между касатора и Д. Е. З., по отношение на детето от брака Х. Х. И. По този начин въззивният съд е предоставил упражняването на родителските права на майката Д. З., осъдил е бащата да заплаща месечна издръжка от 200 лв и е определил разширен режим на лични контакти между бащата и детето.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят повдига следния (уточнен при условията на ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГК на ВКС) материалноправен въпрос: Защитен ли е интересът на детето, ако съдът в бракоразводен процес реши въпроса за упражняването на родителските права в разрез с вътрешното си убеждение и единствено с цел да спази установената (но неотговаряща на измененията в обществените условия) практика, стереотипизираща ролята на двамата родители и дискриминираща мъжете като пол. Според касатора този въпрос има значение за точното прилагане на закона развитието на правото и на това основание моли въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване.
Ответната страна Д. Е. З. оспорва жалбата, моли касационното обжалване да не се допуска, тъй като повдигнатите от касатора въпроси са разрешени от въззивния съд в съответствие с трайната практика, която е актуална и няма основание да бъде променяна.
Съдът намира жалбата за допустима, но искането за допускане на касационно обжалване на решението е неоснователно.
Въззивният съд е бил сезиран с жалба от Х. А. И. само по въпроса за родителските права по отношение на малолетното дете на бившите съпрузи. С влязло в сила решение бракът между Х. А. И. и Д. Е. З. е прекратен по вина и на двамата. За да предостави упражняването на правата на майката, съдът е приел, че и двамата родители са отговорни, полагат грижи за детето (което страда от детска церебрална парализа и се нуждае от значителни такива), както и че всеки от тях признава приноса на другия в отглеждането и възпитаването на детето. Приел е също, че всеки от бившите съпрузи разполага с нужните качества и условия да упражнява родителските права с оглед правилното развитие на детето. Изложил е, че основният критерий, от който се ръководи при решаване на спора, е интересът на детето. Този интерес, предвид неразривната и естествена връзка между майката и детето, ранната възраст на последното и крехката му психика, изисква то да бъде отглеждано и възпитавано от майката и да живее с нея. Качествата на бащата и неговото значение за правилното развитие на детето са отчетени при определяне на режима на лични отношения между тях, като е осигурена възможност бащата ежедневно да контактува със сина си, да го взема всеки уикенд с преспиване, както и втората половина от всички празници и ваканции.
При така изложените от инстанцията по същество мотиви, поставеният от касатора правен въпрос не обуславя въззивното решение. Въззивният съд не е разрешил въпроса за упражняването на родителските права в разрез с вътрешното си убеждение. Напротив, въз основа на цялостно и всестранно обсъждане на доказателствата по делото той е обосновал виждането си, че интересът на детето изисква то да остане да живее при майката. Посочено е кои обстоятелства водят до този извод, той не е мотивиран единствено с установената практика, нито с пола на ищеца. Без значение е дали обществените условия са изменени и дали утвърдената практика отговаря на измененията в тях – съдът е обосновал решението си не с практика, която не споделя, а защото самостоятелно е достигнал до извод, че интересът на детето би бил охранен най-добре, ако майката упражнява родителските права по отношение на него.
При това положение касационното обжалване не следва да се допуска, тъй като поставеният въпрос не обуславя въззивното решение. Когато въпросът е без значение за крайния резултат, ирелевантно е дали той има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Русенски окръжен съд № 136 от 13.03.2012 г. по гр.д.№ 79/ 2012 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: