О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 779
София, 21.07. 2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети юли, през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия Светла Димитрова гр.д. № 1* по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Г. П. В. от гр. С., Пловдивска област, чрез пълномощника си адв. В от АК-Пловдив, против решение № 1* от 03.08.2009 г., постановено по в.гр.д. № 1522/2009 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е оставено в сила решението от 17.04.2009 г. на Пловдивския районен съд, постановено по гр.д. № 2973/2008 г., с което е уважен предявеният от К. А. Ш. от гр. С., Пловдивска област, иск с правно основание чл. 45 ЗЗД, за сумата от 2750 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на нанесен му побой от ответника, като искът е отхвърлен над уважения размер до пълния предявен размер от 15000 лв.
В касационната жалба касаторът поддържа искането си за допускане до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, без да изведе въпрос, по който съдът се е произнесъл и който да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба, К. А. Ш., не представя писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК и не изразява становище по жалбата и по основанията за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационниата жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – оценяем иск по чл. 45 ЗЗД, с обжалваем интерес над 1000 лв., поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
С обжалваното решение въззивният съд е приел, че предявеният иск за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на деликт е основателен, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 300 ГПК, с влязла в сила присъда е установено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, като присъдената сума от 2 750 лв. е справедливият размер предвид разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, за репариране на причинените вреди.
Направеното от жалбоподателя бланкетно искане за допускане на касационно обжалване, инкорпорирано в касационната жалба, не съдържа изведен правен въпрос от материалноправно или процесуалноправно естество, обусловил изхода на делото като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК изисква да се посочи правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело, който е обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалваното решение, и който с обжалваното решение е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, в противоречие с практиката на съдилищата, или който има значение за точното прилагане на закона и развитие на правото. Изложението не съдържа такъв правен въпрос, отнесен към хипотезите на приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Касационният съд не може от данните по делото да изведе правния въпрос от значение на изхода на спора, без да упражни служебното начало във вреда на другата страна/ТР № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1/. След като липсва изведен правен въпрос, който да определя рамките, в които Върховният касационен съд селектира касационните жалби съобразно критериите на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК по допускане на касационно обжалване, последваща проверка относно това дали същият е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, не може да бъде извършена. Отделен остава въпросът, че касаторът само се е позовал на основанието визирано в чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, а направеното от него изложение изобщо не кореспондира и не се явява обосновка на тази хипотеза. Това е така, тъй като на основание разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, с които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Под „точно прилагане на закона“ най-общо се разбира еднородно тълкуване на закона, т.е. точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на непоследователна и противоречива съдебна практика или към преодоляване на постоянна, но неправилна такава. В случая жалбоподателят само е посочил това основание, но не се е позовал нито на противоречива практика на ВКС, нито на постоянна, но неправилна практика, в които случаи би било налице основание за издаване на тълкувателно решение. Липсва и обосновка, че разглеждането на касационната жалба е от значение за развитие на правото, тъй като в тази хипотеза предпоставките са липса на практика на ВКС и наличие на непълнота, неяснота или противоречивост на самия закон. Тези предпоставки не са налице, тъй като нормата на чл. 45 ЗЗД е ясна и не се нуждае от тълкуване, а по приложението й има установена практика на ВКС.
Наведените твърдения се отнасят по-скоро за евентуална неправилност на решението, изразяващи се в допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, което е основание за касиране на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК, но едва след като същото бъде допуснато до касационен контрол, но същите не могат да аргументират приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1* от 03.08.2009 г., постановено по в.гр.д. № 1522/2009 г. на Пловдивския окръжен съд, по касационната жалба с вх. № 1* от 31.08.2009 г. на Г. П. В. от гр. С., Пловдивска област.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: