О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 779
София, 27.07.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ЛИДИЯ РИКЕВСКА
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 347/ 2009 и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение от 25.02.2008 г. по гр.д. № 2282/2007 г. на Софийски районен съд, 36 състав, оставено в сила с решение № 410 от24.11.2008 г. по гр.д. № 1617/2008 г. на Софийски градски съд, ІV В отделение са отхвърлени исковете, предявени от Д. М. С. и Л. М. А. против М. Г. И. с правно основание чл.109 ЗС за премахване на част от една ограда, с която се ограничава видимостта на ищците при излизане с лек автомобил от имота им.
Ищците са подали касационна жалба срещу решението на въззивния съд, като го намират за неправилно и необосновано. Молят за отмяна на решението и уважаване на претенцията им. Намират че са налице и предпоставки за допускане на жалбата за разглеждане по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, тъй като решението противоречи на практиката на ВКС, а освен това произнасянето по конкретния случай би имало значение за точното прилагане на закона при други аналогични хипотези и за уеднаквяване на практиката.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
Ищците и ответницата са съседи, като между имотите им е прокарана улица- тупик, която обслужва достъпа на ищците до техните имоти. Ответницата е изградила от страна на тупика висока и плътна ограда, която ограничава видимостта на ищците при излизане от имота им с лек автомобил и включване в основната улица ”П”. Твърдят че съгласно декларация от 1973 г. техният и наследодателят на ответницата са се споразумели последният да отстъпи около 5 кв.м. от своя имот за разширение на тупика при свързването му с улицата с цел по- добра видимост, като получил за това и съответно обезщетение. При ограждане на имота си ответницата не се съобразила с това споразумение, поради което претенцията на ищците е да премахне част от оградата, така като е показано на скица от 5.12.2006 г.
За да отхвърли иска въззивният съд изложил съображения, че няма доказателства оградата да обхваща тези 5 кв. м., които наследодателят на ответницата е отстъпил на наследодателя на ищците, а от друга страна и не е предприето такова изменение на регулацията. Оградата е поставена по регулационната линия въз основа на валидно издадено разрешение за строеж, като височината и плътността й са определени по усмотрение на главния архитект в рамките на предоставената му компетентност. Прието е, че няма основание да се провежда косвен съдебен контрол върху разрешението за строеж като индивидуален административен акт, тъй като по този начин може да се установява само нищожност на акта, но не и неправилност / унищожаемост/. Независимо от това въззивният съд е констатирал, че така както е поставена оградата, която е плътна и с височина 2, 20 м., тя действително пречи на ищците при излизане от имота им и ги ограничава за пълноценното му използване.
Същественият материалнопрпавен въпрос, който се поставя по делото е за това дали при законно извършено от гледна точка на техническите и други изисквания строителство, което по някакъв начин пречи на собственика, може да се уважи иск по чл.109 ЗС. В тази насока практиката по чл.109 ЗС е обобщена в ТР № 31/ 1984 г. на ОСГК на ВС, според което косвеният съдебен контрол обхваща и преюдициално произнасяне дали с административния акт не се засягат права на трети лица, както се твърди в случая. С оглед на тези данни следва да се приеме, че е налице основание за допускане на касационната жалба за разглеждане по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и затова и във вр.с чл.288 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА до разглеждане касационната жалба вх. №36236 от 19.12.2008 г., подадена от Д. М. С. и Л. М. А. против решение № 410 от24.11.2008 г. по гр.д. № 1617/2008 г. на Софийски градски съд, ІV В отделение.
Указва на Д. М. С. и Л. М. А. че следва в 7 дневен срок от съобщението да внесат по сметка на ВКС държавна такса от 15 лв. и да представят вносния документ, като при неизпълнение жалбата подлежи на връщане.
Делото да се докладва за насрочване след внасяне на държавната такса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: