O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 78
София, 01.02.2011 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, състав на ВТОРО отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести януари две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 1005 /2010 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 2413/25.05.2010 год. заявена от Р. Х. Р. от[населено място] , чрез адв. Б. М. -АК Смолян срещу въззивно Решение Nо 110 от 29.04.2010 година по гр.д. Nо 100/2010 година на ОС- Смолян, с което е обезсилено Решение Nо 349/27.11.2009 година по гр.д. Nо 591/2008 година на РС-Смолян по отхвърления иск за съдебна делба и е прекратен делбения процес, поради недопустимост на иска.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното въззивното решение е недопустимо, респ. неправилно,постановено при неточно приложение на материалния и процесуален закон,и е необосновано, основания за отмяна по чл. 281 т.2 и т.3 ГПК.
Допустимостта на касационното обжалване се поддържа на основание чл. 280 ал.1 т.3 ГПК по въпроса допустима ли е съдебна делба на ПИ след отпадане на отчуждителното действие на дворищно-регулационния план по З./ отм./ и по силата на § 8 ал.1 от ПР на ЗУТ като съответно към настоящият момент, съществува собственост върху поземлен имот/ ПИ/, послужил като основа за урегулиран поземлен имот/ УПИ /, както и на основание чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по процесуално-правния въпрос за произнасянето по непредявен иск извън предмета на делото и постановяване на недопустимо решение при нередовна искова молба.
В срока по чл. 287 ал.1 ГПК е постъпило писмено възражение от ответника по касация К. Г. Б., с което се поддържа , че не са налице релевираните основания за допустимост на касационното обжалване, излагат се обстойни доводи.
Върховният касационен съд-състав на второ отделение на гражданската колегия, като прецени наведените доводи , намира :
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и с оглед данните за данъчната оценка на процесния недвижим имот от 1145 лв., намира същата за процесуално допустима.
Основният мотив на решаващия съд за обезсилване на първоинстанционното решение, е този , че не може да се иска делба на поземлен имот/ ПИ/, който е включен според действащия регулационен статут в границите на УПИ. Поземленият имот /ПИ / не съставлява годен самостоятелен обект за съдебната делба.
Касационното обжалване на основание чл. 280 ал.1 т.3 ГПК може да бъде допуснато само доколкото поставения въпрос, от значение и обусловил изхода на спора , е въпрос по който липсва произнасяне на съдилищата/ съдебна практика/ , или има произнасяне , което налага ново тълкуване при развитието на нови обществени отношения , или е налице неясно тълкуване на конкретна правна норма и исканото произнасяне би допринесло до точното прилагане на закона и за развитие на правото. Разпоредбата на § 8 ал.1 от ПР на ЗУТ, действаща от 2001 година касае хипотези , които не са еднозначни и предполагат предварително извършени действия пред административните органи, по които въпроси е налице достатъчна съдебна практика. По делото обаче липсват въведени твърдения за наличие на хипотеза по цитирания закон , поради което и не е налице произнасяне на съда , имащо характера на обуславящи крайния резултата мотиви на съда и обуславящо необходимост от исканото произнасяне от касационния съд.
Не може да се приеме , че е налице основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК тъй като по поставения процесуален въпрос за допустимостта на произнесеното съдебно решение при незаявен иск, не се сочи задължителна съдебна практика, която да не е била съобразена от въззивния съд в смисъла на дадените разяснения.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.3 и т.1 ГПК , състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване касационната жалба вх. Nо 2413/25.05.2010 год. заявена от Р. Х. Р. от[населено място] , чрез адв. Б. М. -АК Смолян срещу въззивно Решение Nо 110 от 29.04.2010 година по гр.д. Nо 100/2010 година на ОС- Смолян, с което е обезсилено Решение Nо 349/27.11.2009 година по гр.д. Nо 591/2008 година на РС-Смолян по отхвърления иск за съдебна делба и е прекратен делбения процес, поради недопустимост на иска.
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :