О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 78
София, 11.02.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 10.02. две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.И.
т.дело № 687/2010 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т.1-3 ГПК по повод постъпила касационна жалба от [фирма][населено място] чрез адвокат М. П., с вх.№ 3400/23.04.2010 год. на Бургаския апелативен съд, срещу Решение №10 от 26.02.2010 год. по в.т.д.№8/2010 год. на Бургаския апелативен съд, ТО, с което е потвърдено решение №32 от 15.10.2009 год. по т.д.№200/2007 год. на Бургаския окръжен съд, с което е уважен предявеният от ДП”С. и възстановяване”,[населено място], в качеството му на изпълнител, против касатора, в качеството му на възложител, иск с правно основание чл.258 ЗЗД за сумата 313 581.60 лв. с включен ДДС, представляваща уговорената с договор за строителство от 21.10.2005 год. цена на извършените от ищцовото предприятие СМР на обект „Жилищни сгради, сгради за настаняване, ресторант, кафенета, дюкяни и винарска изба в УПИ І, ІІ, ІІІ в кв.6,[населено място], [община],, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното й изплащане. Бургаският апелативен съд е възприел изводите на окръжния съд, че не е доказано възражението на ответника- настоящ касатор, че след 15.02.2006 година ищецът -изпълнител е преустановил строителната си дейност на обекта, както и че тези СМР, чиято цена е предмет на настоящия иск, са извършени от други строители. Прието е, че актуваните СМР в актове обр.19, съставени едностранно само от изпълнителя, са извършени от ищеца съобразно строителните норми и изисквания, изградените обекти се ползват по предназначение, в подкрепа на което е и Удостоверение за въвеждане в експлоатация №2 от 16.01.2007 год. при спазване изискванията на чл.169 ЗУТ. Прието е още, че извършените от ищеца СМР съответстват на работните проекти, а ценообразуването им е съобразено с анализните цени, залегнали в договора за строителство, поради което за касатора е възникнало задължение за заплащането им.
Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, както и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила: на чл.127 ГПК, отм. относно разпределяне доказателствената тежест при доказване елементите от фактическия състав на чл.266, ал.1 ЗЗД; на чл.188, ал.1 ГПК, отм. във връзка със задължението на въззивния съд да се произнесе по съществото на спора; на чл.157, ал.3 ГПК, отм. и чл.205, ал.1 ГПК, отм. относно допустимостта на нови доказателства пред въззивната инстанция. Навежда довода, че в нарушение на т.4 от ТР1-2001-ОСГК Бургаският апелативен съд се е произнесъл по нередовна искова молба. Подържа всичките основания за достъп до касация по смисъла на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК, а като значими за изхода на делото въпроси освен подържаната нередовност на исковата молба, сочи и задължението на съда да обсъди доказателствата по делото и доводите на страните, да възприеме заключенията на вещите лица съобразно останалите доказателства по делото, недопускане на доказателства пред въззивния съд, разпределяне на доказателствената тежест във връзка със задължението на всяка страна да установи фактите и обстоятелствата, на които основава исканията си.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 във вр. с чл.62, ал.2 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Ответникът по касационната жалба не взема становище.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол.
Неоснователен е доводът за произнасяне по нередовна искова молба, което би довело до недопустимост на обжалваното решение. Исковата молба е нередовна, ако не отговаря на някои от изискванията по чл.98 и чл.99 ГПК, отм. Такива нито са посочени от жалбоподателя [фирма], нито могат да бъдат изведени от твърденията му за фактически предявени няколко обективно и субективно съединени искове. Правопораждащият факт, от който ищецът- изпълнител извежда исковата си претенция за цената на извършените СМР, е Договорът за строителство, от който произтича и задължението на възложителя за заплащане на дължимото възнаграждение за тях, а не от фактическото извършване на отделните строително-монтажни работи. А доводът за предявяване на исковете за цената на изпълнените СМР, отделно от тези за дължимото върху нея ДДС, освен че е неправилен, е и недопустим, тъй като такъв довод се навежда за първи път в касационното производство.
Касаторът не е посочил общото основание за достъп до касация, а именно да формулира значимия за изхода на делото материалноправен или процесуалноправен въпрос, обусловил правните изводи на съда. При това той следва да е разрешен от въззивния съд при наличие на допълнителните предпоставки за селектиране на касационната жалба по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК. Цялостното пространствено изложение по чл.284, ал.3 ГПК съдържа само доводи за допуснати процесуални нарушения, които са относими към изискванията за законосъобразност на всеки съдебен акт, но не представляват същевременно формулиране на значимия правен въпрос, който е намерил израз в правните изводи на съда. Всичките твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, както и за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, биха могли да се квалифицират като основания за касационно обжалване, поради твърдяната неправилност на въззивното решение/ чл.281,т.3 ГПК/. Те обаче не могат да служат същевременно и като основанията за достъп до касация. Последните са изброени изчерпателно в чл.280, ал.1 ГПК, който текст не препраща към чл.281,т.3 ГПК.
Липсата на общото основание за достъп до касация е достатъчно само по себе си да се откаже такъв. С представените множество съдебни решения не се доказва противоречива съдебна практика по значим за изхода на делото правен въпрос,т.е не е налице и допълнителният критерии по т.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК. С една част от представените от касатора решения ВКС се е произнесъл по евентуални нарушения на нормите на чл.188, ал.1 и 2 ГПК, отм.,чл.157, ал.3 ГПК, отм.чл.41, ал.5 ГПК, които са относими към доводите за неправилност на обжалваното решение, но не и към основанията за допускането му до касационно обжалване. Позоваването на липса на съдебна практика по чл.163 ЗУТ, както и по чл.170, ал.1 и ал.2 ЗУТ, във връзка със задълженията по договора за изработка, без да бъдат конкретизирани значимите за изхода на процесното дело правни въпроси, не може да обоснове наличието на допълнителния критерии за достъп до касация по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Още повече, че въззивният съд не се е позовал на посочените прави норми, третиращи отговорността на строителя, както и на задълженията на страните по договор за строителство да документират предаването и приемането на отделните етапи от изпълнението на договора.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №10 от 26.02.2010 год. по в.т.д.№8/2010 год. на Бургаския апелативен съд, ТО, с което е потвърдено решение №32 от 15.10.2009 год. по т.д.№200/2007 год. на Бургаския окръжен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: