О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 78
гр. София, 12.02.2016 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на девети февруари през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева ч.т.д. № 2359 по описа за 2015г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място], представлявано от адв. О. К. – Ц., срещу определение № 1712 от 18.06.2015г. по ч.гр.д. № 2350/2015г. на САС, ГО, 4 състав, с което е потвърдено определение № 3262 от 05.05.2015г. по т.д. № 1541/2014г. на СГС, ТО, VI-17 състав. С потвърденото първоинстанционно опрееление е върната исковата молба на частния жалбоподател и е прекратено производството по делото.
Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно, незаконосъобразно и постановено в нарушение на съдопроизводствените правила. Поддържа, че въззивният съд неправилно е приел за доказано получаването на писмото на посочената в известието за доставката дата – 06.02.2014г., като твърди, че не познава получателя Д. и същата не му е предала пратката, както и че въз основа на това съдът е достигнал до неправилния извод, че ищецът е узнал за обжалваното решение на посочената дата. Счита, че това връчване не е редовно, тъй като не е посочено качеството на лицето, което е получило писмото. Допускането на касационно обжалване на въззивното определение обосновава с наличието на основанията по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС – решение № 299 от 03.04.2014г. по т.д. № 956/2012г. на ВКС, ТК, II т.о. и решение № 283 от 06.04.2010г. по гр.д. № 507/2009г. на ВКС, III г.о., според която за редовно се счита всяко връчване на съобщение на лице, различно от адресата, което е допустимо съобразно общите правила на чл.37-49 ГПК или съобразно специалния закон – чл.36 от Закона за пощенските услуги. Твърди, че е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по следните материалноправни и процесуалноправни въпроси, по които няма установена съдебна практика и които са от значение за развитието на правото и разрешаването на конкретния спор:
1. Какво е минимално необходимото съдържание относно решението на Общото събрание, което следва да е станало известно на член на сдружението, който не е присъствал на проведеното заседание, за да започне да тече едномесечният срок за оспорване на решението по чл.25, ал.5 ЗЮЛН;
2. Достатъчно ли е лицето да има сведения, че е бил избран нов председател и нов състав на управителния съвет, без да са му съобщени поименно избраните лица, за да се счита, че то е узнало за решенията за нов председател и нов управителен съвет и да започне да тече едномесечният срок по чл.25, ал.6 ЗЮЛНЦ;
3. Длъжен ли е бившият председател на едно сдружение, който не е бил надлежно поканен и не е присъствал на заседанието на ОС, да се самоуведомява за взетите решения на ОС относно нов председател и състав на УС на сдружението;
4. Достатъчно ли е изпращането на писмо с обратна разписка, което е получено от лице, различно от адресата, индивидуализирано единствено чрез неговата фамилия, без посочване на конкретно негово качество или друга връзка с адресата, за да се приеме, че адресатът е узнал за съобщените в писмото факти и обстоятелства и да започне да тече едномесечният срок по чл.25, ал.6 ЗЮЛНЦ;
5. От кога започва да тече едномесечният срок по чл.25, ал.6 ЗЮЛНЦ в случаите, когато член на сдружението, който не е присъствал на ОС, е информиран, че за членове на УС са избрани определени лица, а впоследствие научава, че като членове на УС са вписани в съдебния регистър други лица и междувременно не е било провеждано друго Общо събрание, нито на предходното събрание са били избирани резервни членове на УС.
Ответникът „БЪЛГАРСКА БРАНШОВА КАМАРА ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И СПАСЯВАНЕ /ББКПБС/” [населено място], оспорва частната касационна жалба, като излага подробни съображения да нейната неоснователност. Претендира разноски за въззивното и за касационното произодство.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, констатира, че частната касационна жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съгласно чл.274, ал.3, т.1 ГПК съдебен акт в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната касационна жалба е неоснователна.
С въззивното определение е потвърдено първоинстанционното определение за прекратяване на производството по иска с правно основание чл.25, ал.6 ЗЮЛНЦ за отмяна на решения на ОС на ББКПБС от 02.11.2013г. Въззивният съд е приел въз основа на събраните по делото доказателства, че управителят на дружеството – ищец е узнал за атакуваните решения още на 06.02.2014г.. До този извод е достигнал, като е констатирал, че на 06.02.2014г. на управителя на дружеството е връчена чрез Д. с обратна разписка покана от инж. С. Д. С., в която същият информира ищеца, че с решение от 22.01.2015г. на СГС, ФО са вписани нов състав на УС на С. и нов председател и го кани в срок до 14.02.2014г. да предаде намиращите се у него финансови и счетоводни документи на организацията. Въззивният съд е достигнал до извода, че с поканата, получена на 06.02.2014г., управителят на ищцовото дружество фактически е узнал, че е извършена промяна в състава на управителния съвет на организацията и е избран нов председател на УС, като е приел, че обстоятелството, че отговорът на поканата е написан на 13.02.2014г. и на същата дата е изпратен чрез нотариус до инж. С., не променя този извод, с оглед дадения с поканата срок за предаване на исканите книжа. С оглед на това е приел, че срокът за предявяване на иска за отмяна на взетите решения е изтекъл на 06.03.2014г. Поради това е достигнал до крайния извод, че исковете, предявени с постъпилата на 14.03.2014г. искова молба, са недопустими и не следва да бъдат разглеждани.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд. Съгласно разясненията, дадени в т.1 на ТР № 1/19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, което съгласно чл.274, ал.3 ГПК намира приложение и по отношение на частните касационни жалби, допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Първите три въпроса се отнасят до минимално необходимото съдържание на решенията, което следва да достигне до знанието на член на сдружението, за да се приеме, че е узнал за решенията. Тези въпроси са релевантни, тъй като са от значение за решаване на спора, но по отношение на тях не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Съгласно т.4 на ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г., формулираният правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В настоящия случай частният жалбоподател не е обосновал наличието на това основание, като единствено се е позовал на чл.280, ал.1, т.3 ГПК и е посочил само едно от кумулативните изисквания – че въпросът е от значение за развитието на правото, което е пречка за допускане на касационно обжалване на поддържаното основание. От друга страна, отговорът на поставените въпроси зависи от конкретните факти по делото, в това число от съдържанието на решенията, чиято отмяна се иска. За да приеме, че ищецът е узнал съдържанието на взетите решения, въззивният съд е съобразил обстоятелството, че с връчената му покана управителят на дружеството – ищец е бил уведомен за избора на нов УС, както и за избрания нов председател на УС на ответното сдружение, като е било посочено и решението на регистърния съд за вписване на променените обстоятелствата. С оглед на това изводът на съда, че на ищеца е била предоставена достатъчна информация относно съдържанието на взетите решения, за да се приеме, че е узнал за тях, е съоразена с конкретните факти по делото.
Четвъртият въпрос, по отношение на който се поддържа и основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, не е коректно формулиран с оглед решаващите мотиви на въззивния съд. За да приеме за доказано, че управителят на ищцовото дружество е получил на 06.02.2014г. изпратеното му писмо, въззивният съд е взел предвид както представеното известие за доставяне, така и останалите обстоятелства по делото – датата на изпратения от ищеца отговор, съпоставен със съдържанието на писмото, и въз основа на съвкупната преценка на тези доказателства е достигнал до крайния си извод. Поради това въззивният съд не се е произнесъл в противоречие със задължителната съдебна практика, а изводът му е обусловен от специфичните за делото факти, установени въз основа на съвкупната преценка на доказателствата.
Петият процесуалноправен въпрос не е релевантен, тъй като възивният съд не се е произнесъл по него – по делото не е прието за установено, че за членове на УС първоначално са били избрани определени лица, за които ищецът е бил информиран, а впоследствие, без провеждане на ново ОС, са били вписани други лица, поради което съдът не е излагал съображения от кога в този случай започва да тече едномесечният срок по чл.25, ал.6 ЗЮЛНЦ. С оглед на това поставеният въпрос не отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК и не може да обоснове допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
По изложените съображения настоящият състав приема, че не са налице основания за допускане на касационен контрол на въззивното определение.
При този изход на спора на частния жалбоподател не следва да се присъждат разноски. На ответника следва да се присъдят разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за настоящото производство в размер на 200 лева, а по искането му за присъждане на разноски за въззивното производство компетентен да се произнесе е въззивният съд.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1712 от 18.06.2015г. по ч.гр.д. № 2350/2015г. на САС, ГО, 4 състав.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК] да заплати на „Българска браншова камара „Пожарна безопасност и спасяване”, [улица] лева /двеста лева/ – разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за касационното производтво.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: