2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 78
София, 13.02.2019 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на тринадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдия Петрова ч.т.д. № 1911 по описа за 2018 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274,ал.2 ГПК, образувано по частна жалба на С. А. И. против Определение № 1637 от 25.05.2018г. по гр.д.№ 3556/2017г. на САС, 4 състав, с което е оставена без уважение молбата по чл.248 ГПК за изменение на постановеното по делото решение и присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ по реда на чл.38,ал.2 във вр. с чл.38,ал.1,т.2 ЗА във връзка с изготвянето на въззивна жалба и изготвяне на отговор на въззивната жалба на насрещната страна.
С частната жалба се иска отмяна на атакуваното определение като неправилно. Твърдението е, че в откритото съдебно заседание пред САС е представен списък по чл.80 ГПК и е било направено устно искане за присъждане на разноски, което е възможно да не е отразено в протокола поради пропуск, но този пропуск не може да игнорира правото по чл.78,ал.1 ГПК за присъждане на разноски – адвокатско възнаграждение в полза на адвоката, осъществил безплатна адвокатска помощ по реда на чл.38,ал.2 във вр. с чл.38,ал.1,т.2 ЗА.
Отговор от насрещната страна „Лев Инс” АД те е постъпил.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
С решението си по гр.д.№ 3556/2017г. /недопуснато до касационно обжалване с Определение № 57 от 11.02.2019г. по т.д.№ 1912/2018г. на І т.о. на ВКС/, произнасяйки се по дължимите разноски, съставът на САС е посочил, че такива не се присъждат на ищеца С. И. /подал въззивна жалба и ответник по въззивната жалба на насрещната страна/, тъй като искане за присъждането им не е направено, въпреки че списък по чл.80 ГПК е бил представен.
В определението си по чл.248 ГПК във връзка с искането на за изменение на решението в частта за дължимите разноски за оказаната безплатна адвокатска защита, САС е приел, че молбата е допустима, но неоснователна. Аргументирал се е, че нито във въззивната жалба на ищеца, нито в отговора срещу въззивната жалба на ответника, нито в откритото съдебно заседание, е направено искане за присъждане на разноски. Счетено е, че при представен списък по чл.80 ГПК, но при отсъствие на изрично заявено искане, съдът няма право да присъжда служебно разноски. Акцентирано е на обстоятелството, че искането за присъждане на разноски е направено едва в молбата на ищеца по чл.248 ГПК, което води до отсъствие на предпоставките за уважаване на искането.
Частната жалба срещу атакуваното определение е неоснователна.
Разпоредбата на чл.80 ГПК изрично посочва, че „страната, която е поискала присъждане на разноски представя списък…”. Съгласно чл.81 ГПК съдът се произнася по искането за разноски във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция. В т.11 на ТР №6/2012г. на ОСГТК на ВКС е указано, че претенцията за разноски може да бъде заявена валидно най-късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция. Трайна е съдебната практика, че липсата на списък не е пречка за присъждане на разноски съобразно доказателствата по делото, но основанието за присъждането им е отправено към съда искане. С оглед на диспозитивното начало в процеса разноски не могат да бъдат присъждани служебно от съда, а само при изрично искане. Жалбоподателят, който твърди, че искането не е било отразено в протокола от съдебното заседание не е инициирал производство по реда на чл. 151 ГПК в предвидените срокове.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на I т.о
О П Р Е Д Е Л И :
Потвърждава Определение № 1637 от 25.05.2018г., постановено по гр.д.№ 3556/2017г. на САС, 4 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: