О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 78
С. 15.02.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори януари, две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател : МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
изслуша докладваното от съдията МАРИО ПЪРВАНОВ
ч. гр. дело №4510/2018 г.
Производството е образувано по частна жалба вх. №18956 от 31.10.2018 г. на З. В. З., [населено място], срещу определение №3227 от 22.10.2018 г. по ч. гр. дело № 3928/2018 г. на Софийския апелативен съд, с което е отменено определение от 13.07.2018 г. по гр. дело № 11195/2017 г. на Софийския апелативен съд в частта му, с която е прекратено производството по отношение на исковата претенция по чл.4, пар.3 ДЕС и е оставена без разглеждане частната жалба на З. В. З. срещу определението в частта му, с която е оставена без движение исковата молба по отношение на исковата претенция с правно основание чл.2, б.”б” ЗОДОВ, предявен от жалбоподателя срещу Върховния административен съд и е указано на ищеца в едноседмичен срок да посочи цената на иска.
Жалбоподателят излага доводи, че обжалваното определение е нищожно, неправилно и незаконосъобразно като постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон и в противоречие с чл. 13 ЕКЗПЧОС, чл. 47 от Хартата на основните права в Европейския съюз, практиката на ВКС, тълк. дело № 2/2015 г. на ВКС и ВАС и заключение по дело № С-571/16 на СЕС от 07.06.2018 г. Изложени са доводи, че искът по чл.4, пар.3 ДЕС е допустим. Счита, че е недопустимо да се прекратява производството по гр. дело № 11195/2017 г. на СГС по отношение на иск по чл. 2б ЗОДОВ, като твърди, че такъв иск не е бил подаван, а искът е по чл. 4, пар. 3 ДЕС. Изложени са твърдения, че е недопустимо „едностранно преобразуване от съда“ на иска по чл. 4, пар. 3 ДЕС в такъв по чл. 2б ЗОДОВ. Жалбоподателят счита, че не се дължи държавна такса за частната жалба съобразно чл. 9а ЗОДОВ.
Подадената частна жалба срещу определението на САС в частта му, с която е оставена без разглеждане частната жалба на З. В. З. срещу определението, в частта му, с която е оставена без движение исковата молба по отношение на исковата претенция с правно основание чл.2, б.”б” ЗОДОВ, предявен от жалбоподателя срещу Върховния административен съд, е допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Частната жалба в частта й относно обжалване определението на САС относно прекратяване производството по отношение на исковата претенция по чл.4, пар.3 ДЕС, с която делото е върнато на СГС за последващи процесуални действия, е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
Производството по гр. дело № 11195/2017 г. на СГС е образувано по искова молба на З. В. З. срещу Върховен административен съд като е посочено, че се предявява иск с правно основание чл.4, пар.3 ДЕС. Ищецът е завел иск по ЗОДОВ против Комисията за защита от дискриминация, по който е било образувано адм. дело № 1093/2013 г. на Административен съд – Плевен, приключило с решение от 22.01.2014 г., което е обжалвал пред ВАС и е образувано адм. дело № 3115/2014 г. През 2013 г. е водил и адм. дело №782/2013 г. по ЗОДОВ, по което е бил сменен съдебният състав, поради което счита, че решението е нищожно. За прогласяване на нищожността на решението е подал иск пред Административен съд – Габрово с правно основание чл.128, ал.1, т.7 АПК за обявяване на нищожност на решение № 7514/04.06.2013 г. по адм. дело № 782/2013 г. на ВАС, който е отхвърлен и с решение на ВАС е потвърдено решението на Административен съд – Габрово. По адм. дело №3115/2014 г. са нарушени чл.6, пар.1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, за правото му на справедливо и публично гледане на делото в разумен срок от независим и безпристрастен съд, чл.47 от Хартата на основните права в ЕС, че всяко лице има право на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес в разумен срок от независим и безпристрастен съд. Същите нарушения са извършени с отвод на 43 съдии, с което умишлено е шиканиран процесът в продължение на повече от две години. Поради нарушенията е понесъл неимуществени вреди – болки и страдания, психически неудобства, отрицателни емоции, въздействие върху психиката му, самочувствието, обществения му престиж, невъзможност да извършва обичайната си трудова дейност, за които претендира обезщетение в размер на 24 000 евро за периода 05.03.2014 г. до 23.06.2016 г.
С определение от 01.06.2018 г. СГС е оставил без движение исковата молба и е указал на ищеца в едноседмичен срок да представи доказателства за изчерпване на процедурата по глава трета от Закона за съдебната власт, като ищецът е предупреден и за последствията при неизпълнение. С молба от 11.06.2018 г. ищецът е заявил, че е проведена административна процедура, но няма постигнато споразумение, тъй като е отказал да приеме предложената му сума. По отношение на исковата претенция с правно основание чл.4, пар.3 ДЕС е уточнил, че няма изискване за провеждане на процедурата по глава трета „а” ЗСВ. С определение от 13.07.2018 г., съдът е указал на ищеца в едноседмичен срок да посочи цената на иска по чл.2, б.”б” ЗОДОВ и е прекратил производството по делото по отношение на останалите искове с правно основание чл.4, пар.3 ДЕС за това, че при разглеждане на адм. дело №3115/2014 г. на ВАС ищецът е бил лишен от ефективни средства за защита, от справедлив съдебен процес, независим и безпристрастен съд. В мотивите си е приел, че се иска ревизиране на решението на административния съд, което е влязло в сила, с доводи, че са допуснати груби нарушения на принципи, залегнали в Хартата на основните права на Европейския съюз, какъвто контрол от граждански съд е недопустим съобразно националното ни законодателство и липса на общностна норма, която да го регламентира. Позовал се е на чл.302 ГПК, че решението на административния съд е задължително за гражданския съд относно това дали административният акт е валиден и законосъобразен, и че, за да се уважи искът, то следва да се приеме, че съдебният акт е незаконосъобразен, което е недопустимо.
Апелативният съд изрично е посочил, че отговарящата на посоченото в чл.127 и чл.128 ГПК съдържание на искова молба гарантира нормалното развитие на исковия процес, постановяването на допустимо съдебно решение и правото на защита на ищеца и ответника в производството. Посочено е също така, че чл.129, ал.1 ГПК е вменил задължение на съда да следи за редовността на исковата молба, а когато съдът констатира нередовност на същата, той е длъжен да я остави без движение и да укаже на ищеца да отстрани допуснатите нередовности, както и да му посочи възможността да ползва правна помощ, ако има необходимост от това. Въззивният съд е приел, че ищецът претендира обезщетение за нарушение на правото на ЕС като е квалифицирал исковата си претенция по чл.4, пар.3 ДЕС. Твърденията на ищеца са за нарушени разпоредби на актове на европейското право, без да изложи конкретни твърдения в какво се състоят извършените нарушения от ВАС извън тези, които съдът е квалифицирал като иск по чл.2 „б.” ЗОДОВ. След като първоинстанционният съд е приел, че са предявени две искови претенции с различно правно основание, то е следвало да се дадат указания на ищеца да уточни обстоятелствата по втората предявена искова претенция с оглед да се избегне наличието на противоречие между обстоятелствена част и петитум. Въззивният съд е приел, че пропускът на съда да даде указания за отстраняване на противоречието между обстоятелствена част на исковата молба и петитума на същата по отношение на втората искова претенция в определението, с което е указал да се представят доказателства относно допустимостта на исковата претенция по чл.2, б.”б” ЗОДОВ, следва да се отстрани. Претендираното обезщетение се основава на нарушения на права, предоставени с общностното право, като не се касае за ревизия на постановено съдебно решение, тъй като лицата не получават защита на самото субективно право, а обезщетение за вредите, претърпени в резултат на отказа да се удовлетвори субективното право. Исковата претенция по тази разпоредба е за ангажиране на отговорността на държавата за вреди от нарушение на общностното право, която е извъндоговорна, обективна по своя характер.
Правилно апелативният съд е оставил без разглеждане частната жалба на З. В. З. срещу определението на СГС в частта му, с която е оставена без движение исковата молба по отношение на исковата претенция с правно основание чл.2, б.”б” ЗОДОВ, предявен от жалбоподателя срещу Върховния административен съд. Съгласно чл. 274, ал. 1 ГПК на обжалване подлежат определения, с които се прегражда по-нататъшното развитие на делото или е предвидено изрично обжалване на същите от закона. Определенията, с които се дават указания на ищеца по отношение на подадена нередовна искова молба не подлежат на самостоятелно обжалване, доколкото същите не попадат в нито една от двете хипотези, посочени в чл. 274, ал. 1 ГПК – не преграждат по-нататъшното развитие на делото и тяхното обжалване не е изрично предвидено в закона. На самостоятелен инстанционен контрол подлежи евентуално постановен последващ акт, с който се прекратява производството по делото.
Обжалвано е определение №3227 от 22.10.2018 г. по ч. гр. дело № 3928/2018 г. на Софийския апелативен съд, Гражданско отделение, седми въззивен граждански състав и в частта, с която е отменено първоинстанционното определение за прекратяване производството по отношение на исковата претенция по чл.4, пар.3 ДЕС и делото е върнато на СГС за последващи процесуални действия. В тази част частната жалба е подадена срещу съдебен акт, неподлежащ на самостоятелен контрол. Определение, с което се връща делото на първоинстанционния съд с указания за извършване на процесуални действия, не подлежи на самостоятелно обжалване, доколкото не прегражда по-нататъшното развитие на делото и неговото обжалване не е изрично предвидено в закона. Следователно производството пред Върховния касационен съд по частната жалба в частта й срещу определението на САС, с което е отменено определението от 13.07.2018 г. на СГС в частта му, с която е прекратено производството по отношение на исковата претенция по чл.4, пар.3 ДЕС и делото е върнато на СГС за последващи процесуални действия, е недопустимо като образувано по подадена частна жалба против неподлежащ на инстанционен контрол съдебен акт. Наличието на предпоставките по чл. 274, ал. 1 ГПК е обективен факт, независещ от становищата на страните
Неотносимо е оплакването в частната жалба относно „едностранно преобразуване от съда на иска по чл. 4, пар. 3 ДЕС в такъв по чл. 2б ЗОДОВ“. Прието и утвърдено в теорията и съдебната практика е, че определянето на правната квалификация на иска е задължение на съда, който изхожда от изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения, формиращи основанието на исковата претенция, и от заявеното в петитума искане за защита /решение № 115 от 04.02.2018 г. по гр. дело № 333/2018 г. на ІІ г.о., решение № 9 от 03.02.2017 г. по гр. дело № 2656/2016 г. на ІV г.о., решение № 129 от 01.06.2018 г. по гр. дело № 3389/2017 г. на ІV г.о., решение № 277 от 22.11.2018 г. по гр. дело № 4702/2017 г. на ІV г.о. и др./.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определение №3227 от 22.10.2018 г. по ч. гр. дело № 3928/2018 г. на Софийския апелативен съд в частта, с която е оставена без разглеждане частната жалба на З. В. З. срещу определение от 13.07.2018 г. по гр. дело № 11195/2017 г. на СГС, 13 с-в, в частта му, с която е оставена без движение исковата молба по отношение на исковата претенция с правно основание чл.2, б.”б” ЗОДОВ, предявен от жалбоподателя срещу Върховния административен съд и е указано на ищеца в едноседмичен срок да посочи цената на иска.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба вх. №18956 от 31.10.2018 г. от З. В. З., [населено място], срещу определение №3227 от 22.10.2018 г. по ч. гр. дело № 3928/2018 г. на Софийския апелативен съд в частта, с която е отменено определение от 13.07.2018 г. по гр. дело № 11195/2017 г. на СГС, 13 с-в, за прекратяване производството по отношение на исковата претенция по чл.4, пар.3 ДЕС и делото е върнато на СГС за последващи процесуални действия.
Определението, в частта за оставяне без разглеждане на частна жалба вх. №18956 от 31.10.2018 г., може да се обжалва пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд на Република България в едноседмичен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.