О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 78
ГР. София, 15.03.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ОЛГА КЕРЕЛСКА
БОРИС ИЛИЕВ
като разгледа докладваното от съдия Иванова ч.т.д. №60408/16 г., намира следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 във връзка с чл. 407, ал. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] срещу разпореждане от 7.04.2016 г. по в. гр. д. № 460/2016 г. на Софийски апелативен съд, с което е постановено издаване на изпълнителен лист въз основа на невлязлото в сила въззивно решение № 617 от 1.04.2016 г. по посоченото дело.
Частният жалбоподател поддържа, че атакуваното разпореждане е недопустимо, тъй като Софийски апелативен съд не е бил компетентен да се произнесе по молбата за издаване на изпълнителен лист по невлязлото в сила осъдително въззивно решение, доколкото, съгласно чл. 405, ал. 2 ГПК, компетентността за това принадлежи на първоинстанционния съд.
Ответницата по частната жалба – Ф. К., род. през 2009 г., чрез нейния баща и законен представител А. К. не заявява становище.
Върховният касационен съд, състав на трето гр. отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния двуседмичен срок по чл. 407, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
В разпоредбата на чл. 404, ал. 1, т. 1 ГПК като актове, представляващи изпълнително основание и подлежащи на принудително изпълнение, са посочени осъдителните решения на въззивните съдилища, т. е. съдебни решения, които все още не са влезли в сила. По отношение на тези актове в чл. 282, ал. 1 ГПК е предвидено, че подаването на касационна жалба не спира изпълнението им. Следователно, доколкото законът е обявил невлезлите в сила въззивни осъдителни решения за подлежащи на незабавно изпълнение, то компетентността за издаване на изпълнителен лист въз основа на тях, съгласно чл. 405, ал. 2 ГПК, принадлежи на съда, който е постановил решението. В този смисъл е и последователната практика на ВКС – определение № 491 от 25.10.2016 г. по ч. гр. д. № 4394/2016 г. на IV г. о.; определение № 414 от 10.10.2016 г. по ч. т. д. № 1917/2016 г. на I т. о.; определение № 329 от 16.06.2015 г. по ч. т. д. № 1662/2015 г. на I т. о.; определение № 480 от 14.09.2015 г. по ч. т. д. № 2007/2015 г. на II т. о. и др.
Поради изложеното, оплакването на частния жалбоподател за недопустимост на постановеното от Софийски апелативен съд разпореждане за издаване на изпълнителен лист въз основа на невлязлото в сила към 7.04.2016 г. въззивно решение № 617 от 1.04.2016 г. по гр. д. № 460/2016 г. е неоснователно и подадената частна жалба не следва да бъде уважена.
Затова, Върховният касационен съд, състав на трето гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 7.04.2016 г. по в. гр. д. № 460/2016 г. на Софийски апелативен съд, с което е постановено издаване на изпълнителен лист въз основа на невлязлото в сила въззивно решение № 617 от 1.04.2016 г. по същото дело.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: