О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 78
София, 16.02.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 14.10 .2014 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 2349/2014 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ТД [фирма], [населено място] против въззивното решение на Софийски апелативен съд № 486 от 18.03.2014 год., по в.т.д.№ 1137/2013 год., с което след отмяна на решение № 235 от 04.02.2013 год., по т.д.№ 293/2007 год. на Софийски градски съд е отхвърлена, като неоснователна, молбата на настоящия касатор, основана на чл.625 , във вр. с чл.630, ал.1 ТЗ за обявяване неплатежоспособността, евентуално свръхзадължеността на ТД [фирма], гр.София, като в тежест на ищеца са поставени деловодните разноски за двете инстанции.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на закона и на съществените съдопроизводствени правила- касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
Основно касаторът възразява срещу законосъобразността на извода на въззивния съд, че в случая законовото правило на чл.301 ТЗ е неприложимо, поради неустановеност на лицето, положило подпис вместо представляваната страна, което от своя страна изключва наличие на волеизявление, способно да породи права и задължения за последната и наличие на договорно правоотношение, със съдържанието, обективирано в приложения и оспорен от ответника писмен договор.
В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване касаторът се позовава на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК.
Твърдението му е, че приетото от въззивния съд разрешение, свързано с приложението на чл.301 ТЗ – че неустановеността на лицето, подписало от името на една от страните сключения договор води до липса на волеизявление, което от своя страна обуславя нищожността му и неприложимост на законовото правило на чл.301 ТЗ, е в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 106 от 28.01.2011 год., по т.д.№ 400/2011 год. на І т.о. на ВКС.
Селективното основание по т.2 на чл.280, ал.1, т.2 ГПК е аргументирано с несъответствие на изводите на въззивния съд, подробно анализирани от жалбоподателя, относно приравняване неустановеността на лицето, положило подпис вместо страната, към липсата на волеизявление, с възприетото в съдебни актове на различни по степен съдилища в страната – решение от 05.10.2012 год., по т.д.№ 445/2011 год. на СГС, решение № 501 от 07.11.2013 год., по гр.д.№ 686/2013 год. на Пазарджишкия окръжен съд; решение от 17.06.2013 год., по гр.д.№ 47369/2012 год. на Софийски районен съд.
Ответната по касационната жалба страна, в срока по чл.2871, ал.1 ГПК, е възразила по допускане на касационното обжалване, поради отсъствие на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба, отговаряща на формалните изисквания на процесуалния закон за редовността и, е подадена в преклузивния срок по чл.283 ГПК/ изрично указан като такъв за касационно обжалване от въззивния съд/от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на инстанционен контрол пред ВКС, по критерия на чл.280, ал.2 ГПК, въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване, поради следното:
За да постанови обжалваното решение, с което е отхвърлена молбата на настоящия касатор за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на длъжника ТД [фирма], гр.София въззивният съд е приел за недоказано твърдението на молителя за настъпила неплатежоспособност на същия, евентуално на свръхзадължеността му. Изложени са съображения, че доколкото твърдяната от ищеца договорна връзка между страните, след преценка на събраните доказателства, не е уредена от приложения с молбата по чл. 625 ТЗ писмен договор за периодична доставка на горива от 28.07.2005 год., със срок на действие до 31.12.2005 год., а от осъществени, въз основа на възникнали между страните трайни търговски отношения, множество търговски сделки за доставка на гориво, част от елементите на които са обективирани в счетоводно отразени от ответника „С. С. „Е. фактури, издадени от ищцовото търговско дружество, като продавач, то размерът на непогасените парични задължения на ответника, възлиза на сумата 18 066.01 лв., без към него да се включва договорна неустойка за забава от общо от 434 267 лв..
При обосноваване правния си извод за недължимост на уговорената неустойка за забава решаващият състав на Софийски апелативен съд е приел за неприложимо законовото правило на чл. 301 ТЗ, в хипотезата на неустановеност / неидентифицираност/ на лицето, положило подпис под процесния договор вместо купувача, поради което е преценил, като успешно оспорването на този частен писмен документ, проведено от ответника в хода на делото. Като допълнителен аргумент, изключващ приложението на чл. 301 ТЗ, въззивният съд е посочил и своевременно направеното от дружеството ответник, чрез от пълномощника, възражение срещу автентичността на документа в производството пред СГС.
По съображения, че в протокола от 20.04.2007 год./ първото заседание по делото/ е констатирана нередовност в призоваването на ответната по спора страна, решаващият съд е отрекъл и основателността на оспорената от ищеца незабавност в противопоставянето на мнимо представлявания търговец по см. на чл. 301 ТЗ.Аргументите са, че нередовността в призоваването на страната за първото по делото съдебно заседание, обуславя и нередовно връчена на същата искова молба, с приложенията към нея, поради което узнаването за процесния договор – част от последните, при липса на ангажирани в противна насока доказателства, е породило правните си последици едва от момента на редовното и известяване за делото.
Като се е позовал на приетата от него за установена фактическа обстановка и на заключението/ основно и допълнително/ на изслушаната във въззивното производство тройна финансово икономическа експертиза, в което е констатирано, че към 31.12.2012 год. размерът на краткотрайните активи на дружеството- длъжник е 87 000 лева, а размерът на краткосрочните задължения – 18 000 лева, при коефициент на обща ликвидност от 4.83, т.е. над приетия норматив, съставът на Софийски апелативен съд е счел, че ответникът е в състояние да изплаща текущите си задължения с наличните си краткотрайни активи и не е неплатежоспособен.
В подкрепа на извода за липса на предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на [фирма], въззивната инстанция е посочила и факта, че според констатациите на вещите лица имуществото му възлиза на 92 000 лева, а паричните му задължения са общо 18 066.61 лв. т.е. състояние на свръхзадълженост също отсъства.
Съобразени решаващите мотиви в обжалваното решение позволяват да се приеме, че единственият формулиран от касатора правен въпрос, отговарящ на задължителните постановки в т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год., който е свързан с приложението на чл.301 ТЗ, е значим за изхода на конкретното дело и попада в обхвата на чл.280, ал.1 ГПК – главна предпоставка за достъп до касация.
Неоснователно, обаче, по отношение на същия е поддържаното селективно основание по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК.
Цитираното решение № 106 от 28.10.2011 год., по т.д.№ 400/2011 год. на І т.о. на ВКС, постановено по реда на чл.47 ЗМТА, не се включва в задължителната практика на касационната инстанция, съгласно постановките в т.2 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС, поради което не обосновава наличие на визирания критерий за селекция.
Същевременно, доколкото възприетото в него разрешение относно приложението на презумпцията по чл.301 ТЗ касае различна от разгледаната в обжалвания съдебен акт хипотеза- подписан търговски договор от лице, което не е управител на дружеството, правно и структурно обособено в О., но е съдружник, т.е. от известно, но лишено от надлежна представителна власт лице, то това решение е и неотносимо, т.е липсва идентичност с правния спор по настоящето дело, дори да се приеме, че касаторът е имал предвид селективното основание по т.2 на чл. 280, ал.1 ГПК.
Останалите посочени в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК съждения на касатора нямат правната характеристика на въпроси по см. на чл.280, ал.1 ГПК, а касаят правилността на изводите на въззивния съд, която същият оспорва. Дори и те да са евентуално основателни, то с оглед предмета на производството по чл.288 ГПК не могат да бъдат обсъждани.
Отделен в тази вр. остава въпросът, че посочените във вр. с тях съдебни решения на различни по степен съдилища в страната са без данни за влизането им в сила, поради което не се включват в съдебната практика и не подлежат на разглеждане от касационната инстанция, съгласно т.3 на ТР № 1/19.02.201 год. на ОСГТК на ВКС.
Ответната по касационната жалба страна не е претендирала деловодни разходи за касационното производство, нито е доказала извършването на такива, поради което, с оглед процесуалното правило на чл.78, ал.3, във вр. с ал.1 ГПК, деловодни разноски не се присъждат.
Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд № 486 от 18.03.2014 год., по в.т.д.№ 1137/2013 год..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: