Определение по т.д. №3282/13 на ВКС , ТК, ІІ ро отд.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.78
гр. София, 17.02.2014 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 11 февруари, две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №3282/13 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на [фирма]- [населено място] срещу решение №723/23.04.2013 по в.гр.д. № 105/13 на Пловдивски окръжен съд, В ЧАСТТА, с която е отменено първоинстанционното решение № 1092 от 07.04.2010 г. на ПРС по гр. д. №12 199/2009 и е признато за установено по иск предявен на основание чл.252 ГПК/отм./, че касаторът дължи на ищеца [фирма]-гр. П. сумата от 60 207 лева-стойност на предоставени услуги за доставка на питейна вода, отвеждане на канална вода и пречистване за периода: 01.01.2004 г.-18.07.2006 г. и за периода: 03.08.2006 г. -3.12.2006 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба 02.02.2007 г. до окончателното плащане, за която сума е издаден изпълнителен лист на основание чл.237 ГПК/отм./.
Навеждат се оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост и се претендира ВКС да отмени така постановеното решение и да постанови друго, с което да отхвърли изцяло иска.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи чл.280 ал.1, т.3 ГПК.
Ответната по касационната жалба страна [фирма]-гр. П. в отговор на същата, изразява становище, че същата не следва да се допуска до касационно обжалване, а по същество е неоснователна . Претендира разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 10000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното въззивно решение, с което уважава иска предявен по реда на чл.252 ГПК/отм./, съдът се е позовал на наличие на договорно отношение между [фирма]-П. и ответника-касатор в настоящото производство през процесния период. Липсата на писмена форма като форма за действителност на подобен договор, при действието на уредбата в Наредба №9 от 23.09.1994 г. действаща до 08.10.2004 г. и последващата Наредба № 4/14.09.2004 г. за периодите 10.01.2003 г.-18.07.2006 г. и 03.08.2006 г. -09.08.2006 г, според решаващия състав се преодолява от обстоятелството, че потребителят на ВиК услугите, чиято стойност се претендира не е оспорил действителността на съглашението- т.е. за случая важи правилото на чл.293 ал.3 ТЗ. Този извод е направен вследствие изследване поведението на ответното дружество: ползване на услугата през процесния период, приемане на ежемесечните фактури издавани от дружеството –ищец, отразяването им в счетоводството и в дневниците за покупка и в справките-декларации по ДДС и усвояване на данъчен кредит върху тях.
За последващия период: 09.08.2006 -13.12.2006 г. договорното отношение е съществувало на основание договор сключен при Общи условия на ДКЕВР, съгласно чл.298 ал.1, т.2 ТЗ, доколкото последните са надлежно публикувани, съгласно чл. 11 ал.7 и ал.8 ЗРВКУ.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, жалбоподателят формулира като значими за спора два правни въпроса: за това, дали писмената форма на договора за ВиК услуги при действието на цитираните наредби е форма за действителност на същия или следва да служи „само за яснота в отношенията между страните” и дали при действието на чл.288 ТЗ препращащ към разпоредбите на гражданското законодателство при неуредени от ТЗ случаи следва да намира приложение на правилото на чл. 293 ал.3 ТЗ.
Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК формулираните правни въпроси следва да са от значение за изхода по конкретното делото и за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос е от значение за изхода по конкретното дело и дали отговорът му в обжалваното решение противоречи на задължителна практика на ВКС, по него е налице противоречива практика на съдилищата или същият се явява от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото-чл.280 ал.1 т.т. 1-3 ГПК.
Формулираните от касатора два въпроса са относими към предмета на спора, но отговорите им не биха предпоставили различен резултат от този възприет от въззивния съд в обжалваното решение и в този смисъл не са от значение за изхода на спора. Това е така, доколкото на първо място въззивният съд безрезервно е приел, че писмената форма се явява форма за действителност на самия договор, но че длъжникът не може да противопостави възражение за нищожност при липса на спазване на тази форма, при положение, че описаното й вече поведение води до категоричния извод за липсата на оспорване действителността му като се позовава на последиците в тази хипотеза на чл.293 ал.3 ТЗ. Приложимостта на последната няма връзка с правилото на чл.288 ТЗ за прилагане на гражданското законодателство, на което се позовава касатора, а на директното приложение на специалната по отношение на общото гражданско право разпоредба на чл.293 ал.3 в ТЗ приложима в отношенията между търговци основани на търговска сделка. Между страните никога не е имало спор относно търговския характер на процесните правоотношения между двете търговски дружества: [фирма]- [населено място] и [фирма] , а и това следва по категоричен начин от ясната законова уредба на търговските сделки в чл.286 ал.1 ТЗ. Следователно и този въпрос се явява без значение за изхода на спора, тъй като ни най-малко не би обосновал разрешение различно от даденото от решаващия въззивен състав. Следва да се вземе в предвид и че при тълкуването и прилагането на закона последният се е ръководил и е спазвал стриктно указанията на ВКС, дадени в предходно отменително решение – Р №129/07.01.2013 г. по т.д. № 683/11 на Първо т.о., които са били задължителни за него, съгласно чл.294 ал.1,предл.2 ГПК.
Посочената и приложена от касатора съдебна практика-Р 014/04.02.2013 Г. на ВКС по т.д. 1201/11 на Второ т.о. не само, че не подкрепя становището на касатора за неприложимостта на чл.293 ал.3 ТЗ, а точно обратното: потвърждава застъпеното в обжалваното решение становище, че в отношенията основани на търговска сделка, при недостатък в писмената форма като такава за действителност и при липсата на възражение от длъжника за това и приемане на изпълнението спрямо него, последният губи възможността да се позовава на нищожност на сделката на това основание.
С оглед изложеното липсва основание за допускане до касация.
В полза на ответника по касационната жалба не следва да се присъждат деловодни разноски пред настоящия съд, тъй като не се установява да са направени такива.
На основание изложеното ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №723/23.04.2013 по в.гр.д. № 105/13 на Пловдивски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.