4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 78
С., 18.01. 2016 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на девети декември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 5275/2015 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. А. К. и К. К. К. чрез пълномощник адв. П. В. Пловдивска адвокатска колегия против въззивно решение № 133 от 16.07.2015г. по в. гр. дело № 1370/2014г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 301 от 09.10.2014г. по гр. дело № 148/2013г. на Старозагорски окръжен съд, с което е отхвърлен иска по чл. 49 ЗЗД за заплащане на сумата от по 40 000 лв. частично от пълен размер 60 000 лв. за всеки един от ищците, представляваща обезщетение за неимуществени в резултат от загубата на сина им, поради виновно бездействие на ответника [община] баня и иска по чл. 50 ЗЗД за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в посочените суми, в резултата от загубата на сина на ищците, поради състояние на собствена на ответника [община] баня поднадзорна вещ, причинила смъртта му.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателите поставят правните въпроси – следва ли въззивната инстанция изцяло да се произнесе по предмета на делото, както е очертан и разгледан от първоинстанционния съд; отсъствието на строително разрешение за изграждането на път следва ли да се счита за равнозначно на отсъствие на път като обект на право на собственост и следва ли при наличие на път, по който се движат пешеходци и МПС, без данни същият да е построен въз основа на строително разрешение, задълженията на лицата стопанисващи пътя по Закона за пътищата за вземане на предпазни мерки да се считат неприложими или изпълнението им се дължи без оглед законността по изградения път. Жалбоподателят се позова на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК като основание за допускане на касационно, без да представя съдебна практика.
Ответникът [община] баня в писмен отговор оспорва наличие на основание за допускане на касационно обжалване. Излага съображения по съществото на спора в подкрепа правилността на обжалваното решение.
Третото лице помагач Министерство на регионалното развитие и благоустройството в писмен отговор оспорва наличие на основание за допускане на касационно обжалване. Поддържа, че поставените правни въпроси не са обуславящи за изхода на делото, а изложението не отговоря на изискванията установени с ТР № 1/19.02.2010г. по т. д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледан иск по чл. 49 ЗЗД и по чл. 50 ЗЗД намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Поставените в изложението правни въпроси не обуславят решаващите правни изводи на съда за отхвърлянето на иска и не съставляват основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
За да отхвърли иска с правно основание чл. 49 ЗЗД, въззивният съд е приел за установено чрез изслушани съдебно -технически експертизи – единична и тройна и обсъдени гласни доказателства, че трасето, по което се е движил синът на ищците няма характеристиката на път по смисъл на § 1, т. 1 от ДР на Закона за пътища – ивица от земната повърхност, която е специално пригодена за движение на превозни средства и пешеходци и отговоря на определи технически изисквания – правеният извод съответстващ на установените по делото факти – трасето, за което се твърди, че е път, свързващо [населено място] със [населено място] към момента на инцидента и понастоящем не е включено в списъците на общинските пътища и на републиканската пътна мрежа, не е отразено на Картата на възстановената собственост по плана за земеразделяне в Общинска служба „Земеделие” [населено място] баня и няма техническите характеристики на път; било е изградено за нуждите на намираща се в близост кариера за добив на пясък и баластра, насипано с каменно – трошлива настилка за преминаване на товарните коли, които я обслужват. Трасето достига до дига наречена в тройната съдебно-техническа експертиза мост, която разделя река Т. и язовир „К.” и ограничава реката преди да се влее в язовира; в средата на дигата е изградено бетонно съоръжение, през което водите на реката се оттичат в язовира. Съоръжението, наречено мост „Гривите”, където най – вероятно е станал инцидента, според експертизата се състои от устои при бреговете на реката и връхна конструкция от стоманобетонни греди и стоманобетонни тръби за преминаване на водния поток от река Т. и вливането му в язовир „К.”, същото не е обезопасено, не е нанесено в КВС, и представлява сериозна опасност за движещите си по него превозни средства, особено при разлив на реката или язовира, при каквито условия е станал инцидента със сина на ищците. Тези фактически обстоятелства са дали основание на решаващия съд да приеме, че трасето, по което се е движил синът на ищците няма статут на път по смисъла на закона, за да се приеме, че [община] баня е била длъжна да го стопанисва като общинска собственост, респ. съоръжението, което трябва да служи за преминаване над съществуващо препятствие – река Т., за което се твърди, че е мост, също не отговоря на техническите изискванията за пътно съоръжение по смисъла на § 1, т. 3 от допълнителни разпоредби на Закона за пътищата, за да е възникнало задължение за ответната община да го стопанисва и поддържа годно за експлоатация, което изключва отговорността на ответника по чл. 49 ЗЗД.
Въпросът, дали липсата на строително разрешение е равнозначно на липса на път, какъвто според жалбоподателите е съществувал, поради което общината е следвало да предприеме предпазни мерки за стопанисването му, независимо от незаконността на изграждането му, не обуславя правните изводи за неоснователност на исковете. Чрез поставените въпроси жалбоподателите изразяват несъгласие с установената от съда фактическа обстановка, която е извън предмета на производството по чл. 288 ГПК. В производството по допускане на касационно обжалване касационният съд, чрез поставените правни въпроси проверя, дали при установените факти съдът е приложил точно материалния закон, т. е. дали въпросът засяга правните изводи на съда, при възприетата фактическа обстановка.
С обжалваното решение решаващата дейност на съда е била подчинена на характера на отговорността по чл. 49 ЗЗД и необходимия фактическия състав за да възникне на гаранционно – обезпечителната отговорност за чужди противоправни действия от този, който е възложил другиму някаква работа. В тази връзка съдът се е позовал на задължителна съдебна практика установена с П. № 7/58г.; П. № 9/66г. и П. №4/75г., като материалният закон е приложен съобразно обективното съдържание на установените по делото факти и обстоятелства. С въззивното решение съдът не е излязъл извън рамките на въведения с исковата молбата материално – правен спор, мотивите съдържат самостоятелна преценка на събрания фактически и доказателствен материал, съдът е направил собствени фактически и правни изводи по съществото на спора съобразно приетото с ТР № 1/04.01.2001г. на ОСГК на ВКС, което изключва приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса – следва ли въззивната инстанция изцяло да се произнесе по предмета на делото, както е очертан и разгледан от първоинстанционния съд.
Предвид изложеното по поставените правни въпроси не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 133 от 16.07.2015г. по в. гр. дело № 1370/2014г. на Пловдивски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ