О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 78
София 19.02.2010
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание на 16 февруари 2010 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 735/09 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 286, ал.2 ГПК.
Подадена е частна жалба от адв. Б. Ц. в качеството му на пълномощник на А. А. С. , упълномощен представител на М. Г. П., против разпореждане на Варненския окръжен съд от 07.10.2009 г., с което е върната като недопустима подадената от М. П. чрез А. С. и адв. Ц насрещна касационна жалба против решението по в.гр.д. 1815/05 г. на варненския окръжен съд. В частната жалба са изложени доводи за неправилност на разпореждането за връщане поради това, че препис от него не е бил изпратен на жалбоподателката. Твърди се, че дадените от съда указания по привеждане на насрещната касационна жалба в съответствие с изискванията на ГПК са били своевременно изпълнени в определения срок. Иска се отмяна на разпореждането като незаконосъобразно.
В писмен отговор по частната жалба от Т. В. Г. чрез нейния процесуален представител адв. Д. К. е изразено становище, че същата е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба, съобрази следното:
С решение № 204 от 25.02.2009 г. по в.гр.д. № 1815/05 г. на Варненския окръжен съд е отменено решението от 15.04.2005 г. по гр.д. № 475/04 г. на Варненския районен съд и е постановено друго по същество на спора, с което е отхвърлен предявеният от Т. В. Г. против М. С. П., Т. Х. Х., М. М. А., Е. М. А., Г. Д. Б. и М. Г. П. иск с правно основание чл. 13, ал.8 ЗВСГЗГФ за установяване, че имот с площ от 37 дка, от които 33 дка нива и 4 дка лозе, находящ се в землището на гр. В., кв. ”Г”, м. “Ф”, към момента на отнемането му по реда на Закона за собствеността и ползуването на горите, чрез залесяване през 1955 г., е бил собственост на К. Д. Е.
Против въззивното решение е подадена касационна жалба от ищцата Т. В срока за отговор по чл. 287, ал.1 ГПК против решението е подадена насрещна касационна жалба от М. Г. П.. След оставянето й без движение с указания жалбоподателката да конкретизира дали иска отмяна на въззивното решение, тъй като не споделя решаващите мотиви или поддържа недопустимост на същото, от нейния процесуален представител е постъпила уточняваща молба, с която е заявил, че не твърди недопустимост на решението, а единствено, че същото е неправилно поради нарушение на съществени процесуални правила и необоснованост, и тъй като мотивите не подлежат на самостоятелно обжалване, но според него съставляват пречка жалбоподателката П. да осъществи своето субективно право на възстановяване на собствеността върху процесния имот по реда на ЗВСГЗГФ, обжалва въззивното решение и иска същото да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Предвид изложеното въззивният съд е приел, че насрещната касационна жалба е недопустима, тъй като по същество с нея се обжалват мотивите на въззивното решение, поради което е разпоредил връщането й.
Обжалваното разпореждане е правилно. Съгласно чл. 287, ал.2 ГПК насрещната касационна жалба следва да отговаря на изискванията за касационна жалба. По общо правило подаването на касационна жалба е предпоставено от наличието на правен интерес от обжалване на въззивното решение. Такъв е налице, когато решението е неблагоприятно, изцяло или отчасти, за обжалващия, тъй като засяга негови права. Институтът на насрещната касационна жалба, въведен с ГПК, в сила от 01.03.2008 г., е предвиден като средство за защита на страната в процеса, която не е подала касационна жалба против въззивното решение, макар то да не я удовлетворява, в случаите, когато като резултат от уважаване на касационната жалба на другата страна може да се стигне до противоречие между отделните части на решението при частично уважаване и отхвърляне на иска или до противоречиво разрешаване на отделните искове, предявени при условията на обективно или субективно съединяване, тъй като касационната инстанция не може да проверява допустимостта и правилността на решението в необжалваните му части. Разрешението, дадено в т.18 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК, е приложимо и към насрещната касационна жалба – страната не може да обжалва само мотивите на въззивното решение, щом то я удовлетворява като резултат, тъй като мотивите не се ползуват със сила на пресъдено нещо.
В случая въззивното решение е изцяло благоприятно за жалбоподателката, тъй като него е отхвърлен предявеният против нея и останалите ответници при условията на пасивно субективно съединяване иск с правно основание чл. 13, ал.8 ЗВСГЗГФ. Видно от уточняващата молба, жалбоподателката не е доволна от мотивите на решението, в които е прието, че правото на наследниците на Г. П. , една от които е тя, да възстановяват собствеността върху спорния имот е преклудирано поради направен отказ в административното производство. При тези данни правилно въззивният съд е приел, че подадената от нея насрещна касационна жалба е недопустима поради липса на правен интерес от обжалване.
По изложените съображения обжалваното разпореждане за връщане на насрещната касационна жалба следва да бъде оставено в сила.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА разпореждането на Варненския окръжен съд от 07.10.2009 г., с което е върната като недопустима подадената от М. П. чрез А. С. и адв. Ц насрещна касационна жалба против решението по в.гр.д. 1815/05 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: