О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 78
гр. София, 02.02.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на първи февруари, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Председател: EМИЛ ТОМОВ
Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 4065 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК вр. с пар. 74 ПЗР към ЗИДГПК, обн. ДВ, бр. 86 от 27. 10. 2017г..
Образувано е по касационна жалба на ответника С. Н. С. срещу решение № 78 от 26.06.2017г. по гр. дело № 76/2017г. на Окръжен съд-Силистра, гражданско отделение, с което е отменено решение № 51/15.02.2017г. по гр. дело № 1117/2016г. на Районен съд-Силистра и вместо него е постановено ново решение, с което на основание чл. 127, ал. 2 СК упражняването на родителските права по отношение на детето А.-М. С. С., род. на 02. 04. 2012г., е предоставено на майката – ищцата М. П. С.; определено е местоживеенето на детето при ищцата в [населено място],[жк], вх. Е, ет. 3, ап. 9; определен е режим на лични отношения на ответника с детето и ответникът е осъден на основание чл. 127, ал. 2 СК вр. чл. 143 СК да заплаща на детето чрез неговата майка и законен представител М. П. С. месечна издръжка в размер на 115 лв., считано от датата на влизане в сила на решението с падеж до пето число на съответния месец до настъпване на обстоятелство, изключващо плащането, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, като е отхвърлен предявеният от ищцата иск за издръжка за разликата до 150 лева; отхвърлени са предявените от С. Н. С. насрещни искове за предоставянето упражняването на родителски права по отношение на детето А.-М. С. С. на него, за определяне на режим на лични отношения между детето и майка му М. П. С. и присъждане на ежемесечна издръжка, а сторените от ищцата по делото съдебно-деловодни разноски в размер на 797.80 лева са възложени в тежест на ответника, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Касаторът С. Н. С. поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК, като моли въззивното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение, с което упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете А.-М. С. С. да бъде предоставено на него. Моли да му бъдат присъдени направените по делото съдебно-деловодни разноски.
В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК към касационната жалба касаторът релевира основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните процесуалноправни въпроси: 1/ “Кои са критериите, които съдът следва да съобрази, изпълнявайки служебното си задължение да защити интереса на детето, решавайки въпроса на кого следва да предостави упражняването на родителските права в хипотезата, когато и двамата родители претендират това? Длъжен ли е съдът да направи комплексна преценка на всички обстоятелства от значение за определяне на това на кого следва да се предостави упражняването на родителските права или следва да се приеме, че единствено ниската възраст на детето, неговия пол и твърдяната силна привързаност към майката са обстоятелства, изначално определящи за предоставяне упражняването на родителските права?“ и 2/ „При противоречиви показания следва ли съдът да кредитира твърдения на група свидетели, които са заинтересовани лица, тъй като се намират в родствени отношения с една от страните по делото- родител, който претендира за упражняване на родителските права? Може ли въз основа на тези показания (и по-специално при формиране на правните си изводи относно възпитателските качества на родителите, техния морален лик, полагането на грижи и отношение към детето, пола и възрастта на същото, помощта на трети лица, социалното обкръжение и материалните условия на живот) съдът да присъди упражняването на родителските права на майката и при пренебрегване на установени в производство факти, а именно: с влязло в сила решение № 1246/2012 година на Районен съд- [населено място] майката е била лишена от родителски права по отношение на другите си две деца, тъй като е била дезинтересирана от отглеждането, възпитанието и издръжката им. Следва ли да бъде пренебрегнат и фактът, изложен от свидетели, които не се намират в родствени отношения със страните, че майката, на която е присъдено упражняването на родителските права, има склонност да злоупотребява с алкохол и под негово влияние да демонстрира агресивно поведение включително и спрямо детето? Съобразен ли е в този случай постановеният съдебен акт със задължителните указания, дадени с Постановление № 1/12.11.1974г., по гр. дело № 3/1974г. на Пленум на ВС?“, за които въпроси сочи, че са разрешени от въззивния съд в противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в ППВС № 1/12.11.1974г. и постановените по реда на чл. 290 ГПК: решение № 267/23.09.2015г. по гр. дело № 7140/2014г. на ВКС, ІV г.о., решение № 292/06.11.2013г. по гр. дело № 2966/2013г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 9/11.03.2015г. по гр. дело № 3642/2014г. на ВКС, ІV г.о., решение № 149/03.07.2012г. по гр. дело № 10804/2011г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 48/14.05.2012г. по гр. дело № 447/2011г. на ВКС, ІV г.о., решение № 305/27.06.2012г. по гр. дело № 1110/2011г. на ВКС, ІV г.о. и решение № 131/12.04.2013г. по гр. дело № 1/2013г. на ВКС, ІV г.о..
Ответницата по касационната жалба /ищца в производството/ – М. П. С., подава писмен отговор, в който поддържа становище за отсъствието на предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, а по същество счита, че касационната жалба е неоснователна. Претендира сторените пред ВКС съдебно – деловодни разноски.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, приема по допустимостта на касационното обжалване следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт по искове с правно основание чл. 127, ал. 2 СК, т.е. същата е процесуално допустима. Не са налице обаче посочените от касатора общо и допълнително основания на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Предявените искове са с правни основания чл. 127, ал. 2 СК от двамата родители на малолетното дете А.-М. С. С. /първоначални и насрещни/ относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с детето и издръжката му.
Въззивният съд е приел за установено по делото, че по време на съвместното съжителство на страните, на 02. 04. 2012г., е родено детето А.-М. С. С., която към момента на постановяване на въззивното решение е на 5 години и живее заедно с майка си в [населено място], в жилището на родителите на сегашния партньор на майката – Д. Д. и посещава редовно втора възрастова група на Детска градина „Д.“ – [населено място]. Намерил е, че до раздялата им, настъпила през м. март 2016г., страните съвместно са се грижили за детето, но след това само майката е отглеждала А.-М. /след раздялата с ответника ищцата е напуснала жилището на съжителника си заедно с детето и първоначално се е преместила на квартира в [населено място], а от м. август 2016г. е заминала с детето за родния си [населено място], където живее на съпружески начала с Д. Д./, като от 27.06.2016г. бащата не е предприел никакви действия в насока да вижда детето, въпреки изявеното при изслушването му пред въззивния съд желание да го посещава. Приел е за неоснователни твърденията на ответника, че ищцата е ограничавала възможностите му да осъществява контакт с детето, като неподкрепени с каквито и да било доказателства.
Окръжен съд-Силистра е съобразил обстоятелството, че с влязло в сила решение №151/16.05.2013г. по гр.д. 1246/2012г. на Районен съд- гр. Ловеч, ищцата е била лишена от родителски права спрямо двете си деца от предходна връзка с друг мъж – Н. В. В. и М. В. В., но кредитира показанията на свидетелката Н. В. В. /дъщеря на ищцата, вече пълнолетна/, според които до лишаването от родителски права се е стигнало в резултат на поведението на ответника, който е бил агресивен и е ограничавал контактите на ищцата с нейните деца от предходната връзка; поводът за иницииране на гр.д. 1246/2012г. на Районен съд – гр. Ловеч е бил постигната уговорка между ищцата и бащата на Н. и М., тъй като ответникът е забранил на ищцата да посещава [населено място] и това е възпрепятствало издаването на необходимите документи за задгранично пътуване на Н.; ищцата не е прекъсвала връзката с децата си Н. и М., общувала е през цялото време с тях, пращала им е тайно пари, обаждала им се е по празници и рождени дни.
Обсъждайки личността, авторитета на всеки от родителите и възможността му да дава положителен пример на детето при възпитанието му, въззивният съд е намерил, че ангажираните от ответника свидетелски показания не са установили твърдяната липса на морални качества у ищцата, изразяващи се в злоупотреба с алкохол. Приел е, че майката не страда от алкохолизъм и че дори да е имало моменти, в които е консумирала алкохол в количество, което да доведе до промяна в отношението й към ответника, то тези случаи представляват обикновени провинения, породени от влошените отношения между страните, които не са оказали отражение върху моралното възпитание на детето А.-М.. Кредитирал е показанията на свидетелите Р. К. /жената, наета за да се грижи за детето след раздялата на страните до заминаването на ищцата и детето в [населено място]/ и В. П. /баща на новия съжителник на ищцата/, които заявяват, че не са виждали М. П. С. да употребява алкохол, като кореспондиращи с приетите по делото медицински документи, от които не може да се заключи, че лицето е алкохоличка, злоупотребява с алкохол или е изпадало в състояние на алкохолна интоксикация.
По отношение на трудовата ангажираност на родителите, Окръжен съд-Силистра е приел, че до заминаването си за [населено място] и през първите месеци там, ищцата е работила като сервитьорка и е полагала и нощен труд, но от 10.03.2017г. работи на длъжност „дърводелец-мебелист“ с 8-часово работно време, за да може да полага адекватни грижи за детето, да е с него през почивните и празнични дни. Отчитайки и обстоятелството, че когато е работила на смени като сервитьорка – след раздялата с ответника в [населено място], е ангажирала жена срещу заплащане, която да се грижи за детето, докато тя е на работа, както и че винаги, въпреки натовареното ежедневие е приготвяла разнообразна, сготвена от нея храна, допълнена от плодове, заключава, че ищцата адекватно решава въпросите с работното си време с цел полагане на възможно най – добрите грижи за детето; осъзнава кое е правилното за него и участва пряко в процеса на отглеждането му, в който към момента на приключване на съдебното дирене е подпомагана от партньора си Д. Д., неговото семейство /родителите му/ и от другите си две деца, които също живеят в [населено място], с които заедно формират едно разширено семейство, осигуряващо грижи, обич и закрила за малолетната А. – М.. Досежно ответника, въззивният съд е приел, че той често сменя работата си с оглед професията си на готвач, през летните месеци работи извън града, в който живее – [населено място], като обичайно полага труд в морските курорти на страната. Сочи също така, че ищцата изцяло е поела грижите и издръжката за детето от момента на раздялата между страните, а ответникът е заплащал единствено издръжка за детето и то само три пъти от по 100 лева през летните месеци на 2016 година и няколко пъти му е давал подаръци.
Силистренски окръжен съд е намерил, че и двамата родители имат възможност да разчитат на помощта на трети лица, като по отношение на бащата тя е в лицето на неговата майка, която трайно се е завърнала от Гърция в България, където се е установила да живее и работи. Относно жилищните и материални условия, които страните могат да предоставят на детето, е счел същите за добри и идентични, въз основа на данните от изготвените социални доклади на Агенция за социално подпомагане – Дирекция Социално подпомагане, [населено място] и [населено място] /ищцата живее в тристайното жилище на родителите на своя нов партньор Д., в което А. – М. разполага със собствена стая, а бащата живее в унаследено от него и майка му двустайно жилище от две стаи и кухня, обзаведено с модерни мебели/.
При съвкупната преценка на приетите по делото писмени и гласни доказателства, вкл. социалните доклади, изготвени от Агенция за социално подпомагане – Дирекция Социално подпомагане, [населено място] и [населено място], въззивният съд е формирал извод за наличие на здрава емоционална връзка между ищцата и детето, искрени чувства на любов, привързаност и разбирателство, които не са резултат от удовлетворяване на капризи, угаждане и разглезване на детето от майката, като е посочил, че не може да бъде направен извод за такава емоционална привързаност между бащата и детето. Съобразявайки задължителните разрешения в Постановление № 1/12.11.1974г. по гр. дело № 3/1974г. на Пленума на ВС досежно правнорелевантните обстоятелства за определяне на кого да се предостави упражняването на родителските права по отношение на дете, преценявайки ниската възраст на детето – 5 години, пола- женски, полаганите от майката през целия живот на детето грижи за него, привързаността на детето към нея, хармоничната семейна и социална среда, в която то се отглежда с участието на майката, както и факта, че взаимна привързаност е установена само между майката и детето, е приел, че въпреки наличието на родителски капацитет и възможности и на двете страни, майката е по-пригодна да го отглежда и възпитава, поради което е предоставил упражняването на родителските права на нея. В тази конекситетна връзка е определил и местоживеенето на детето при майката, като е осъдил бащата да заплаща ежемесечна издръжка в минимален размер от 115 лв. и е определил режим на лични отношения между ответника и детето.
Допускането на касационно обжалване на въззивно решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно т. 1 ТР № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. В изложението към касационната жалба на ответника не са формулирани правни въпроси, такива не могат и да бъдат изведени съобразно правомощията на касационната инстанция, очертани в т. 1 ТР № 1 от 19. 02. 2010г. по т. д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, вкл. касателно вероятната валидност и допустимост на обжалвания съдебен акт. Релевираните доводи на касатора представляват изцяло оплаквания за неправилност на въззивното решение по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК и като такива са неотносими към производството по чл. 288 ГПК. Те подлежат на преценка в касационното производство по основателността на касационната жалба, само в случай, че бъде допуснато касационно обжалване на някое от основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Наведените доводи и обстоятелства в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба на ответника не осъществяват нито общото, нито соченото допълнително основания за допускане на касационно обжалване. Постановление № 1 от 12.11.1974г. на Пленума на ВС, чиито задължителни разрешения са възпроизведени в множество постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС /решение № 334 от 06. 01. 2016г. по гр. д. № 2202/2015г. на Четвърто г.о.; решение № 162 от 27. 07. 2015г. по гр. д. № 7228/2014г. на Трето г.о.; решение № 294 от 11. 11. 2015г. по гр. д. № 1454/2015г. на Четвърто г.о. и др., вкл. сочените от касатора, относими към производствата по чл. 127, ал. 2 СК/, обобщава практиката на съдилищата по предоставяне упражняването на родителските права и определяне на личните отношения между децата и родителите, като дава указание упражняването на родителските права и мерките да бъдат определяни конкретно, при преценка не на отделни обстоятелства, а на съвкупността от обстоятелствата на конкретния случай, на базата на задълбочена съпоставка на всички правнозначими критерии, изведени по тълкувателен път в горепосоченото ППВС, които не са изчерпателни и търпят развитие, като същевременно всеки от критериите има и относителна самостоятелност. Установено в практиката е разбирането за степенуването на правнозначимите критерии по решаваща значимост: възпитателските качества на всеки от родителите, морален облик, начин, вид, продължителност, ефективност на полаганите от родителя грижи към детето, на изразената му готовност да живее с детето не само като заявление, но и като реално предприети действия за това, пола и възрастта на детето с оглед неговите нужди, изследване към кого от двамата родители в по-голяма степен то е привързано и защо, разполага ли родителят с помощта на трети близки лица, на които при нужда може да разчита, включително съобразяване със социалната среда, в която предстои да живее детето, не само като финансови и материални възможности, но и като начин на живот и възпитание, обучение. Следва да се извърши цялостна преценка на интереса на децата, въз основа на многопосочен комплекс от обстоятелства, които е необходимо да бъдат анализирани в светлината единствено на интереса на децата, за съблюдаването на който съдът следи служебно. Съобразявайки всички правнозначими горепосочени обстоятелства /възпитателски качества и морален облик; действително предприети родителски грижи като вид, продължителност и ефективност; ниската възраст и пола на детето /момиченце на 5 г./; привързаността му към майката, от която не се е делило от раждането си, необусловена от целенасочено отчуждаване от бащата по вина на отглеждащия родител; социалното обкръжение на детето, включващо изцяло позитивната атмосфера на сигурност, обич и разбирателство в разширеното му семейство, включващо съжителника на майката, неговите родители и непълнолетен син от предишна връзка, и най – вече едноутробните сестра и брат на детето от предишна връзка на ищцата, което семейство се събира по празници и оказва подкрепа на майката и детето; наличната помощ в отглеждането на детето от трети лица и добрите към момента на приключване на устните прения жилищно – битови и други материални условия на живот при майката, вкл. постоянната й трудова заетост с определено работно време, без нощни смени и в мястото, където живее и ходи на детска градина детето, при съпоставянето им с обкръжението на бащата, който живее с майка си и разчита на нейната помощ при отглеждането на детето, състоящо се и от негови приятели, един от които кръстник на детето, и най – вече с трудовата заетост на бащата, който като готвач често работи в други населени места и работата му е непостоянна и негарантирана, както и липсата на усилия от страна на бащата да съхрани емоционалната си връзка с детето, недаването на ежемесечна парична издръжка/, изцяло в съответствие със задължителните разрешения на Постановление № 1 от 12.11.1974г. на Пленума на ВС и цитираните решения на ВКС по чл. 290 ГПК, въззивният съд е преценил, че в интерес на детето е предоставянето на упражняването на родителските права на майката. Този извод е изграден на базата на всички установени с приетите по делото доказателства /писмени и гласни/ правнозначими критерии по смисъла на Постановление № 1 от 12.11.1974г. на Пленума на ВС, оценени комплексно и взаимосвързано, а не единствено на основание възрастта, пола и привързаността на детето към майката и не единствено въз основа на ангажираните от ищцата гласни доказателства, последните подкрепени от останалите доказателства в процеса и обясненията на страните по реда на чл. 59, ал. 6 СК.
На основание изложеното касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допуснато.
С оглед изхода на настоящото производство и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ищцата има право на сторените пред касационната инстанция съдебни разноски в размер на 400 лв., съставляващи хонорар за един адвокат, платен съгласно договор за правна защита и съдействие от 11. 07. 2017г., които следва да й бъдат присъдени.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 78 от 26.06.2017г. по гр. дело № 76/2017г. на Окръжен съд-Силистра, гражданско отделение.
ОСЪЖДА С. Н. С., ЕГН: [ЕГН], да заплати на М. П. С., ЕГН: [ЕГН], сумата 400 лв. – съдебно – деловодни разноски пред касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.