О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№78
С., 20.02.2015 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на трети февруари през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия К. М. гр.д. № 517 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Т. Г., приподписана от адвокат И. Д. Д., против решение № 394 от 2.10.2014 г., постановено по гр.д. № 457/2014 г. на Окръжен съд-Хасково, с което е потвърдено решение № 65/24.03.2014 г. по гр.д. № 616/2013 г. на Районен съд-Свиленград за:
признаване за установено, че по отношение на А. Т. Г., Н. Д. Д., М. Д. Г.-В. и Д. К. С., че ищците Г. И. К., В. К. В., А. К. В., Д. В. В., Х. В. А. и Т. В. К. са собственици на 58/360 ид.ч. от описаните в решението земеделски имоти – поземлен имот № 100021, поземлен имот № 096015, поземлен имот № 023018 и поземлен имот № 087114 по плана за земеразделяне на [населено място];
осъждане на Д. К. С. да предаде на ищците владението на 58/360 ид.ч. от поземлен имот № 023018 и поземлен имот № 087114 по плана за земеразделяне на [населено място];
отмяна на основание чл.537, ал.2, изр.трето ГПК на нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по давностно владение № 164, том І, рег.№ 1011, дело № 119 от 15.03.2012 г. по описа на Нотариус М. М. с рег. № 420 по Регистъра на Нотариалната камара на Република България с район на действие района на Районен съд-Свиленград, вписан в Службата по вписванията-С. с вх.рег.№ 600 от 15.03.2012 г., акт № 147, том ІІ, дело № 266/2012 г., до размера на 58/360 ид.ч. от признатото с него право на собственост на описаните в решението недвижими имоти – поземлен имот № 100021, поземлен имот № 096015, поземлен имот № 023018 и поземлен имот № 087114 по плана за земеразделяне на [населено място] и
прогласяване относителната недействителност на основание чл.76 ЗН спрямо ищците Г. И. К., В. К. В., А. К. В., Д. В. В., Х. В. А. и Т. В. К. на актовете на разпореждане с наследствено имущество, извършени от А. Т. Г., Н. Д. Д. и М. Д. Г.-В. в полза на Д. К. С. с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 130, том V, рег.№ 5749, дело № 683 от 16.10.2012 г. по описа на нотариус М. М. с рег.№ 420 по Регистъра на Нотариалната камара на Република България с район на действие района на Районен съд-Свиленград, вписан в Службата по вписванията-С. с вх.рег.№ 4316 от 17.10.2012 г., акт № 140, т.ХV, дело № 1601/2012 г. относно описаните в решението имоти – поземлен имот № 100021, поземлен имот № 096015, поземлен имот № 023018 и поземлен имот № 087114 по плана за земеразделяне на [населено място].
По реда на чл.287, ал.1 ГПК е постъпил отговор от Н. Д. Д. и от М. Д. Г.-В., които считат, че касационната жалба е основателна и са налице основания за разглеждането й, както и от Т. Г. К., Г. И. К., В. К. В., А. К. В., Д. В. В., Х. В. А. и Т. В. К., които оспорват наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
При преценка налице ли е основание за допускане на касационно обжалване съдът съобрази следното:
В. съд е приел за установено, че ищците и ответниците А. Т. Г., Н. Д. Д. и М. Д. Г.-В. са наследници по закон на Н. /К./ В. Н., починал на 22.05.1958 г., в което им качество им е възстановено правото на собственост земеделски земи с план за земеразделяне с решение № 02007 от 08.11.1999 г. и протокол от 02.07.2001 г. за определяне категориите на земеделските земи по преписка № М./06.02.1992 г., а с решение № 01007/1.11.1994 г. – на земеделски земи в стари реални граници. С договор за доброволна делба от 20.07.1995 г. наследниците са извършили делба на част от възстановените с земи, между които не са процесните. С влязло в сила решение по гр.д.№ 185/2007 г. на РС-Свиленград е отхвърлен предявеният иск от Д. Н. Г., наследодател на ответниците А. Т. Г., Н. Д. Д. и М. Д. Г.-В. и на други лица против ищците и други наследници на К./Н./ В. Н. иск с правно основание чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ да се признае за установено, че към момента на образуване на ТКЗС-с.Момково М. К. Д./по баща В./ е била собственик на нива от 11 дка, представляваща ПИ № 087114 по плана за земеразделяне и е уважен иска по чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ за друг имот, извън процесните. С нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение № 164, том І, рег.№ 1011, дело № 119 от 15.03.2012 г. ответниците А. Т. Г., Н. Д. Д. и М. Д. Г.-В. са признати за собственици по давностно владение и наследство на процесните в настоящето производство земеделски земи, като видно от приложените документи по нотариално дело № 119/2012 г. за установяване правото си на собственост върху процесните имоти същите са представили скици на имотите, от които е видно,че като собственик на същите са посочени наследници на К. В. Н., но не е представено удостоверение за наследниците му, а такова на Д. Н. Г., техен пряк наследодател. С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 130, том V, рег.№ 5749, дело № 683 от 16.10.2012 г. А. Т. Г., Н. Д. Д. и М. Д. Г.-В. са продали на Д. К. С. процесните земеделски земи, за които са се снабдили преди това с констативен нотариален акт.
По отношение доводите на А. Т. Г. за нищожност на решенията на Общинска служба по земеделие [населено място], са изложени съображения, че административните актове не страдат от порок, водещ до тяхната нищожност, а доводите по-скоро сочат на спор за материално право по отношение на процесните ниви към един минал момент /момента на внасянето на земеделската зема в ТКЗС/, който спор е следвало да бъде разрешен по реда на чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ / в подкрепа на което е и обстоятелството, че по отношение на една от нивите е воден такъв спор за материално право към минал момент, но предявения иск е бил отхвърлен и е налице влязло в сила решение на съда по отношение на тази нива. По отношение на останалите имоти е счетено, че анализът на събраните по делото доказателства не установява по никакъв начин противопоставяне на намерението за владение по отношение на ищците – всички гласни доказателства установяват, че се е знаело, че имотите са на наследниците на Н. В. Н., а и в самото нотариално производство по издаването на констативен нотариален акт за придобиването на имотите по наследство и владение са представени скици за имотите, които сочат като собственик всички наследници на К. /Н./ В. Н..
В обобщение въззивният съд е направил извод, че ищците и ответниците ответниците А. Т. Г., Н. Д. Д. и М. Д. Г.-В. са съсобственици на процесните по делото земеделски земи, възстановеини по реда на ЗСПЗЗ в качеството им на наследници на Н. В. Н..
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът А. Т. Г. се позовава на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпросите: 1. Кой е крайния момент, при който трябва да се разреши спора за материално право между собственици по давностно владение с изтекъл срок след внасяне на земеделските земи в ТКЗС и предходния собдственик, на когото ПК е възстановила с решение собствеността и 2. Ново доказателство ли е документ, за чието издаване не си уведомен, не знаеш, че съществува и нямаш свободен достъп до него.
Първият въпрос е неотносим към изхода на спора, доколкото по делото не се е твърдяло, че между страните е налице висящ спор по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, който да е преюдициален за настоящия спор. До постановяване на решение за уважаване на иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ и постановяване въз основа на него на решение на органа по поземлена собственост, съдът е длъжен да зачете влезлия в сила административен акт, който легитимира наследниците на Н. В. Н. като собственици на процесните имоти, поради което и въпросът не може да обуслови допускане до касационно обжалване.
Вторият въпрос е свързан с тълкуване на нормата на чл.147, т.1 ГПК, поради отказа на районния съд да приеме представено във второто съдебно заседание в първоинстанционното производство писмено доказателство – документ от преписка № МО 298/06.02.1992 г., по която са постановени решенията за възстановяване правото на собственост на наследниците на Н. В. Н. и съответно отказа и на възивния съд да приобщи този документ към доказателствения материал. Въпросът обаче не може да обоснове допускане до касационно обжалване, тъй като А. Т. Г. е един от наследниците, в чиято полза са постановени решенията на органа по поземлена собственост и съответно има свободен достъп до всички документи по административната преписка.
В обобщение не е налице основание по чл.280, ал.1 ГПК и не следва да се допусне касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 394 от 2.10.2014 г., постановено по гр.д. № 457/2014 г. на Окръжен съд-Хасково.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: