О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 78
София 21.01.2013 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети ноември, две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 660/2012 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], подадена от пълномощника му юрисконсулт Ж. С. срещу въззивно решение от 25.01.2012 год. по гр. дело №2868/2011 г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено решение от 17.11.2010 г. по гр. дело №8550/2010 г. на Софийския районен съд. С първоинстанционното решение са уважени предявените от Л. Д. Г. срещу касатора искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ. Въззивният съд е приел, че исковете са основателни, защото прекратяването на трудовото правоотношение на основание чл.325, т.1 КТ е незаконно. Това е така, защото касаторът не е уведомил Л. Д. Г. в 7-дневен срок за приемане на предложението му от 23.12.2009 г. за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие. Представеният по делото обходен лист от 28.12.2009 г. не е подписан от ищеца, няма достоверна дата и не доказва уведомяването за приемане на предложението.
Ответникът по касационната жалба Л. Д. Г., оспорва жалбата.
Жалбата е процесуално допустима.
Жалбоподателят е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по правни въпроси относно това каква трябва да бъде формата на уведомяването, че предложението за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие е прието. Тези въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС. Представени са съдебни решения.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивно решение от 25.01.2012 год. по гр. дело №2868/2011 г. на Софийския градски съд. Повдигнатите от касатора въпроси са правноирелевантни, тъй като не обуславят крайното решение. Това е така, защото според въззивния съд уведомяването, че предложението за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие е прието, не трябва да бъде в определена форма и подлежи на установяване в процеса с всички допустими от процесуалния закон доказателства, включително и със свидетелски показания, защото това обстоятелство няма отношение към съществуването на писмено съгласие за прекратяване. В разглеждания случай обаче не са събрани доказателства, за спазването от работодателя на преклузивния 7-дневен срок за уведомяване за приемане на предложението.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 25.01.2012 год. по гр. дело №2868/2011 г. на Софийския градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.