ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 78
София, 21.01.2017г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 3060 по описа за 2016г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на юрисконсулт П.Н. като процесуален представител на [фирма] София срещу въззивното решение на Хасковския окръжен съд от 24.ІІІ.2016г. по гр.д. № 460/2015г.
Ответницата по касационната жалба Г. Й. Р. от [населено място] не е подала отговор по реда на чл.287 ал.1ГПК.
Касационната жалба е недопустима в частта срещу въззивното решение в уважителната му част по претенцията за присъждане на 169.12лв. обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2014г. По силата на чл.280 ал.2 т.3 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията на въззивните съдилища по спорове за обезщетения по трудово правоотношение с цена на иска до 5000лв. В разглеждания случай цената на иска с правно основание чл.224 ал.1 КТ е под тази сума. Ето защо касационната жалба в тази й част ще бъде оставена без разглеждане.
Касационната жалба в частта й по исковете по чл.344 ал.1 т.1 и т.3 КТ е допустима – подадена е в преклузивния срок и от страна, имаща право и интерес от обжалването.
По допускането на касационно обжалване ВКС на РБ съобрази следното:
С обжалваното въззивно решение Х. е потвърдил решението на Х..РС от 24.ІV.2015г. по гр.д № 1090/2014г. в уважителните му части по предявените от Г. Р. срещу [фирма] искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и т.3 КТ.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че дисциплинарното уволнение на Р. от длъжността „старши банков служител, връзки със значими клиенти, ниво 6” в [фирма] – клон Х. е незаконно. Към датата на връчване на заповедта за уволнение – 26.ІІІ.2014г. – на ищцата е бил разрешен отпуск поради временна нетрудоспособност за периода 03.ІІІ. – 01.ІV.2014г. Предварително разрешение за прекратяване на трудовото правоотношение е издадено от Дирекция „Инспекция по труда” София с писмо от 26.ІІІ.2014г. Така издаденото разрешение е нищожно като изхождащо от некомпетентен орган. Оправомощена за издаването на разрешение е областната дирекция по труда, в района на която се намира мястото на работа на работника /в тази връзка съдът се е позовал на практика на ВКС, обективирана в решение по гр.д. № 749/2012г. ІІІ ГО и в определение по гр.д. № 904/2010г. ІV ГО/. В случая мястото на работа на ищцата е в [населено място] и предварителното разрешение за уволнението й е следвало да бъде дадено от местната дирекция на „ИТ”, а не от тази по седалището на работодателя. Като нищожно, издаденото разрешение не е породило предвидените в закона правни последици, при което уволнението, извършено при липса на такова, е незаконосъобразно.
В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът е заявил, че са налице предвидените в процесуалния закон предпоставки за допускане на касационно обжалване по поставените от него въпроси.
Първите два въпроса – „преодоляна ли е предварителната закрила по чл.333 ал.1 т.4 КТ с наличието на издадено предварително разрешение от Инспекцията по труда към момента на връчването на заповедта” и „спазени ли са изискванията на предварителната закрила по чл.333 ал.1 КТ и преодоляна ли е закрилата в случаите на издаден първоначален отказ и впоследствие издадено предварително разрешение за уволнението от страна на Инспекцията по труда” – са неотносим към изхода на спора с оглед решаващия извод на въззивния съд в тази насока, че издаденото разрешение е нищожно и не е породило целените правни последици, както и с оглед липсата на формиран извод, основан на преценка за първоначален отказ и за последващо го издаване на разрешение.
Третият поставен в изложението въпрос – компетентна ли е да издаде предварително разрешение по реда на чл.333 КТ териториалната дирекция „ИТ” по седалището на работодателя – също не обуславя допускане на касационно обжалване. Като основание за това касаторът сочи хипотезата по чл.280 ал.1 т.3 ГПК с обосновка, че въпросът бил от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Съгласно т.4 от ТР № 1/2009г. на ОСГТК правният въпрос от значение за изхода на делото е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена поради настъпили в законодателството и обществените условия промени. Касаторът не е обосновал наличието на нито една от посочените хипотези, а и даденото от въззивния съд разрешение на поставения въпрос е в съответствие със задължителната практика на ВКС, обективирана в решение по гр.д. № 749/2012г. ІV ГО, за изменение на която според настоящият състав не са налице посочените условия.
По изложените съображения касационно обжалване на атакуваното въззивно решение в частта по исковете по чл.344 ал.1 т.1 и т.3 КТ не следва да бъде допускано.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на [фирма] срещу решението на Хасковския окръжен съд, ГК, № 106/24.ІІІ.2016г. по гр.д № 460/2015г. в частта по иска с правно основание чл.224 ал.1 КТ.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Хасковския окръжен съд, ГК, № 106/24.ІІІ.2016г. по гр.д № 460/2015г. в частта по исковете по чл.344 ал.1 т.1 и т.3 КТ.
Определението подлежи на обжалване само в частта без разглеждане в едноседмичен срок от връчването на препис от него с частна жалба пред друг състав на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: