2
гр. д. № 2276/2017 г. ВКС на РБ, ГК, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 78
София, 26.03.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваната от съдия Ж. Силдарева гр. д. № 2276/2017 г.
Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК.
Образувано е по молба на В. Г. Д. с искане за изменение на определение № 18 от 25.01.2018 г., постановено по делото на основание чл. 288 ГПК, с довод за липса на доказателство, че такива са направени и алтернативно за прекомерност.
Ответникът по молбата К. Б. не е взел становище по искането в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК.
След проверка на данните по делото настоящият съдебен състав намира молбата за неоснователна.
Производството по делото е образувано по подадена от Д. касационна жалба с искане за отмяна на решение № 928/13.02.2017 г. постановено по в. гр. д. № 13146/2016 г. на Софийски градски съд, с което са потвърдени решение № II-54-77 от 29.05.2015 г. и решение № 8025 от 07.06.2016 г., двете постановени по гр. д. № 12933/2011 г. СРС в производство по съдебна делба, във фазата на извършването ?.
Касационната жалба е намерена за просрочена, поради което и недопустима и производството по нея е прекратено с определението, изменение на което се иска. Касаторът е осъден да заплати направените от ответника по касация Б. разноски в размер на 500.00 лв.
Неоснователно е твърдението за липса на доказателство за това, че уговореното възнаграждение е платено. От представения договор за правна защита от 03.05.2017 г., сключен от К. Б. с адв. В., е прието за установено, че е уговорено и платено възнаграждение за изготвяне на отговор по касационна жалба в размер на 500.00 лв. В договора е записано, че сумата е платена в брой. Договорът в тази част има характер на разписка за платено парично задължение. В този смисъл е задължителната практика на ВКС – т. 1 от ТР по т. д. № 6/2012 г.
Неоснователен е и доводът за прекомерност на възнаграждението. То е уговорено в минималния размер от 500.00 лв., определен в т. 9 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Искането за изменение на определението в частта разноските по развитите правни изводи е неоснователно и следва да се остави без уважение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на В. Г. Д. за изменение на определение № 18 от 25.01.2018 г. по гр. д. № 2217/2017 г. на ВКС, І г. о. в частта му, с която е осъден да заплати направените от ответника по касация К. Б. разноски.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: