О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 78
гр. София, 27.02.2014 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на десети февруари две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 508 по описа на Върховния касационен съд за 2014 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решението от 16.10.2013 год. по гр. д. № 474/2013 год. Добричкият окръжен съд, като въззивна инстанция, е потвърдил първоинстанционното решение от 24.04.2013 год. по гр. д. № 3651/2012 год. на Добричкия районен съд в частта му, с която е допусната делба на апартамент с площ 69.32 кв. м. в [населено място], с идентификатор 72624.615.3248.1.23 по кадастралната карта на града, подробно описан в решението, между Д. С. М. и С. Ж. М. с общ дял от 5085.5/10171 ид. ч., дял в лична собственост за Д. М. в размер на 2865.288/10171 ид. ч. и дял в размер на 2220.214/10171 ид. ч. за М. С. М., отменил първоинстанционното решение в частта, с която е допусната делба на дворното място от 620 кв. м. в [населено място], ведно с построените в него къща и стопанска постройка и вместо това постановил друго, с което допуснал делба на дворно място с площ 870 кв. м. в същото село, пл. № 537, с построените къща и стопанска постройка между Д. М. и М. М. при равни дялове.
Въззивното решение в частта му относно делбения апартамент се обжалва с касационна жалба в срок от съделителят М. С. М., с оплаквания за неговата неправилност. Касаторът поддържа, че е собственик на 4/6 ид. ч. от този имот и неправилно въззивният съд не е кредитирал документа му за собственост.
В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поддържа оплакванията си, развити в касационната жалба и не сочи конкретно основание за допускане на касационното обжалване.
Ответниците по касационната жалба не са взели становище.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав на Второ гражданско отделение, за да се произнесе по предмета на производството по чл. 288 ГПК, взе предвид следното:
За да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната му част, с която е допусната делбата на спорния имот между страните по делото при посочените квоти, въззивният съд приел, че приживе наследодателите на Д. М. и М. М. са се разпоредили с ? ид. ч. от него в полза на първата, в полза на която е налице и завещание от баща им. Като е съобразил и начина на придобиването на апартамента по време на брака на родителите чрез обезщетяване за отчужден личен имот на единия, съдът е изчислил и идеалните части на разпорежданията в полза на Д. М., тези, останали в наследството на баща им, както и частите по разпоредителната сделка на майката в полза на М. М.. Въз основа на това съдът е определил квотите в съсобствеността на апартамента, като частта на касатора не е в претендирания от него размер с оглед на това, че майка му при разпоредителната сделка в негова полза не е притежавала такъв обем права.
Съгласно разясненията в ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Той представлява общото основание за допускане на касационното обжалване и определя рамките, в които ВКС е длъжен да селектира касационните жалби. В изложението на касатора, както и в самата касационна жалба, не се поставят правни въпроси, а се поддържат доводи за неправилност на решението, които не могат да обосноват наличие на основание за допускане на касационното обжалване. Непосочването на правен въпрос от значение за изхода на делото е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване, без да се разглеждат допълнителните основания за това, каквито в случая не са и изложени от касатора, поради което и при липса и на основание за вероятна недопустимост на въззивното решение, при която касационният съд служебно да допусне касация, касационното обжалване на въззивното решение не може да се допусне. Неотносими към предмета на настоящето дело са развитите от касатора доводи и искания за сезиране на Конституционния съд, търсене на отговорност от съдебните състави, спиране на производството, отвод на въззивния съд, поради което и настоящата инстанция не дължи произнасяне по тях.
Поради липса на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК касационното обжалване на въззивното решение не може да се допусне, водим от което настоящият състав на ВКС, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 397 от 16.10.2013 год. по гр. д. № 474/2013 год. на Добричкия окръжен съд в обжалваната му част по касационната жалба на М. С. М. от [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: