O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 78
София, 29.01.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание от двадесет и първи януари две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
изслуша докладваното от съдия Бояджиева ч. гр. дело № 110 / 2015г., и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК вр. с чл.250, ал. 3 ГПК.
Образувано е по „касационна” жалба вх. № 3691/01.12.2014г. на
Г. М. Д. от [населено място] чрез пълномощника му адв. И. Ц. срещу допълнително решение № 370 /29.10.2014г. на Видински окръжен съд по гр. д. № 406/2014г., с което е допълнен диспозитива на решение № 34/31.03.2014 г. по същото дело като е потвърдено решение № 613 /13.12.2013г. на Видински районен съд по г. д. № 1808/2013г. в частта за разноските.
Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на въззивното решение. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване формулира два правни въпроса, по които счита, че следва да се допусне касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 т. 2 и т. 3 ГПК. Не представя практика в подкрепа на посочените основания.
Ответната страна, в срок чрез процесуалния си представител с писмен отговор оспорва основанията за допускане на жалбата до касационен контрол , под евентуалност оспорва и нейната основателност, претендира разноски.
Върховният касационен съд на РБ, състав на IV –то г. о., като обсъди данните по делото намира следното:
Жалбата е редовна, в срок, изхожда от страна с активна процесуална легитимация. Доколкото основното решение по делото пред въззивна инстанция като постановено по повод обжалване на обективно съединени искове, единият от които е неоценям подлежи на касационен контрол, то жалбата е насочена срещу подлежащ на обжалване пред касационната инстанция съдебен акт.
Въпреки това, с оглед на очертаните в чл. 280, ал. 1 ГПК специфични предпоставки, настоящият състав намира, че атакуваният съдебен акт не следва да се допуска до касационен контрол, поради следните съображения:
Производството по гр. д. № 1808/2013г. по описа на Видински районен съд се развива по искове с правно основание чл. 127, ал.2 СК и чл. 143, ал. 1 СК , по които настоящият жалбоподател е ответник в качеството си на баща на роденото от фактическата му съжителство с Е. В. Б. малолетно дете.
Пред Видински окръжен съд първоинстанционното решение е било обжалвано и от двете страни като очертаният от двете жалби предмет на делото пред въззивна инстанция се свежда до спор за режима на личните контакти и размера на издръжката над отхвърления. С решение № 34 от 31.03.2014 г. по гр.д. № 406/2014г., Видинският окръжен съд, е отменил решението на районния съд в частта относно режима на лични контакти, и определил друг съобразявайки претенциите на бащата , а в останалата обжалвана част за размера на присъдената издръжка , го потвърдил . В мотивите на това решение въззивният съд е обсъдил и въпроса за присъдените в производството пред първа инстанция разноски .
С молба от 09.04.2014 г. ответникът поискал допълване на въззивното решение в частта за разноските както за въззивната , така и за първа инстанция. С определение № 171/ 98.05.2014 г. Видинският окръжен съд частично уважил молбата и допълнил решението си досежно разноските за въззивното производство, а за първоинстанционното я оставил без разглеждане с мотива, че се касае за хипотеза за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските, но без да е представен списък по чл. 80 ГПК.
В частта без разглеждане определение № 171/ 98.05.2014г. е било обжалвано пред ВКС , който със свое определение № 655 / 15.09.2014г. по ч.гр.д. № 4475/2014г. го отменя след като приема, че не се касае за хипотеза на изменение на решението в частта за разноски , а за пропуск на съда да се произнесе по надлежно обжалване на първоинстанционното решение и в частта за разноски и връща делото с указание искането за разноски да бъде разгледано по същество съобразно дадените с мотивите указания .
Така се стига до постановяване на решение № 370 /29.10.2014г. на Видински окръжен съд по гр. д. № 406/2014г., с което окръжният съд след като констатирал , че в мотивите на основното решение е разгледал въпроса за присъдените в първа инстанция разноски, но е пропуснал да се произнесе по това в диспозитива си , и съобразявайки указанията на касационната инстанция, допълнил свое решение № 34/31.03.2014 г. като потвърдил първоинстанционното в частта за разноски. За да потвърди в частта за разноски въззивният съд е приел , че въззивникът не е направил своевременно възражение по чл.78, ал. 5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение , както и че те са правилно определени с оглед изхода на спора съобразно уважената и неуважената част от исковете.
Двата въпроса формулирани в изложението, уточнени от настоящия състав се свеждат до следното : 1. Налице ли е съдебно решение основано на признание на иска в хипотезата когато ответникът изначално не е оспорвал размера му до уважения от съда, но го е оспорвал в отхвърлената част; и 2. Следва ли в така описаната хипотеза разноските да се възложат в тежест на ищеца без оглед изхода на делото щом ответникът не е дал повод за завеждането му и е признал частично иска до уважената от съда част. Касационното обжалване не следва да се допусне тъй като формулираните въпроси не са обусловили решаващата воля на съда при постановяване както на допълнителното , така и на основното решение в частта за разноски . Това , съгласно възприетото в т. 1 на ТР № 1/ 2009г. по тълк. д. № 1 / 2009г. , ОСГТК на ВКС, е достатъчно основание да не бъде допуснато до касационен контрол решение № 370 /29.10.2014г. на Видински окръжен съд по гр. д. № 406/2014г., тъй като обуславящият въпрос има ролята на обща предпоставка, която следва да е налице кумулативно с поне една от специалните предпоставки по чл. 280, ал. 1. т. 1 – т. 3 ГПК. Посочените въпроси навеждат довод за евентуална неправилност на въззивното решение , но наличието им може да бъде проверено от настоящата инстанция едва след допускане на касационното обжалване и то при условие , че е подадена касационна жалба и срещу основното решение извън частта за разноски , какъвто не е настоящият случай.
Въпреки този изход на делото, поисканите от ответната страна разноски за настоящата инстанция, изразяващи се в адвокатско възнаграждение не следва да се присъждат, тъй като не е доказано извършването им . П. договор за правна защита и съдействие не отговаря на приетото в т. 1 на ТР № 6/ 2012г. по т.д №. 6 на ОСГТК на ВКС, и не може да служи като разписка, тъй като не е отбелязано, че възнаграждението е заплатено.
Предвид изложеното , Върховният касационен съд на РБ, гражданска колегия, IV – то г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на допълнително решение № 370 /29.10.2014г. на Видински окръжен съд по гр. д. № 406/2014г.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: