2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ . 78
гр. София, 03.04.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и девети март през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 260 по описа за 2012г.
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника И. Д. Д. като [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. Г. М. срещу решение № 260 от 09.12.2011г. по гр. дело № 485/2011г. на Сливенски окръжен съд, гражданско отделение, с което след отмяна на решение № 499 от 29.08.2011г. по гр. дело № 385/2011г. на Сливенски районен съд е признато за установено на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, че [фирма], [населено място] дължи на А. Д. И. от [населено място] по договор за наем на недвижим имот от 01.12.2009г. /магазин в [населено място], [улица]/ сумите 5 000 лв., представляваща наем за периода от 01.01.2010г. до 31.10.2010г. и 975,94 лв., представляваща стойност на ползвана, но неплатена от наемателя ел. енергия, за които на А. Д. И. е издадена в производството по ч. гр. дело № 7383/2010г. на Сливенски районен съд заповед за изпълнение № 5210/23.12.2010г. и ответникът е осъден да заплати на ищеца направените разноски.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост и обосновава допускането на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Ответникът А. Д. И. /ищец в първоинстанционното производство/ оспорва касационната жалба и релевира доводи за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:
Касационната жалба е процесуално недопустима съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК /изм. ДВ, бр. 100/21.12.2010г., в сила от 21.12.2010г./. С посочената императивна разпоредба е въведен нов обективен критерий за ограничаване достъпа до касационно обжалване – не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. за граждански дела и до 10 000 лв. за търговски дела. В конкретния случай е обжалвано въззивно решение, с което са уважени предявените установителни искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, като е признато за установено, че ответникът дължи на ищеца по договор за наем на недвижим имот /магазин/ сумите 5 000 лв. – наем за определен период и 975,94 лв. – стойност на ползвана, но неплатена от наемателя ел. енергия, за които на ищеца е издадена заповед за изпълнение. Касае се за търговско дело, тъй като заявената претенция за наем и консумативи произтича от договор за наем на магазин – търговска сделка по смисъла на чл. 286, ал. 1 ТЗ. Предявените искове са под определения минимален размер за касационно обжалване – 10 000 лв. и касационната жалба е подадена на 16.01.2012г., поради което не се прилага старият процесуален ред, предвиден в § 25 от ПЗР на ЗИДГПК /ДВ, бр. 100/2010г./ за касационни жалби, постъпили до 21.12.2010г.
Въз основа на изложените съображения се налага извод за недопустимост на касационния контрол върху постановеното въззивно решение. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответника не се присъждат, тъй като не са поискани и не са налице данни, че такива са направени за настоящото производство.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на И. Д. Д. като [фирма], [населено място] срещу решение № 260 от 09.12.2011г. по гр. дело № 485/2011г. на Сливенски окръжен съд, гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС, ТК в едноседмичен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: