О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 78
гр. София, 30.04.2020 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като изслуша докладваното от съдията Николова частно гр. д. № 604 по описа за 2020 год. на ВКС, ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1, във вр. с ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Агро МГ1“ ЕООД със седалище и адрес на управление в с. Яхиново, общ. Дупница, чрез адв. Г. Д. от САК, против определение на Апелативен съд – София, постановено в открито съдебно заседание от 09.12.2019 год. по въззивно гр. д. № 5818/2018 год., с което е спряно въззивното производство на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК във връзка с висящо наказателно производство от общ характер № 972 от 2015 год. по описа на Районен съд – Дупница.
Частният жалбоподател моли определението да бъде отменено като неправилно, тъй като не са налице предпоставките на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК с оглед липсата на преюдициалност между гражданското и наказателното производство, съгласно възприетото решение в т. 5 на ТР № 7 от 31.07.2017 год. по тълк. д. № 7/2014 год. на ОСГТК на ВКС.
Писмено становище е постъпило и от ЕТ „Георги Гущеров – ДР – Цветанка Гущерова“, М. М. А. и Л. Д. А., всички представлявани в производството от общия им пълномощник адв. П. Д., в който поддържат становище за незаконосъобразност на постановеното от въззивния съд определение за спиране на производството пред него по аналогични на изложените в частната жалба причини.
Ответната по частната жалба кооперация „ППЗК Съгласие-2, в ликвидация“, чрез процесуалните си представители адв. А. П. и адв. М. Ц. от САК, оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване на определението, респ. счита, че не са налице релевираните от жалбоподателя нарушения и моли същото да бъде потвърдено. Претендира разноските за настоящето производство.
Върховният касационен съд, като прецени данните по делото и обсъди доводите в частната жалба, приема следното:
Производството по в. гр. д. № 5818/2018 г. на Софийски апелативен съд е образувано по въззивна жалба на кооперация „ППЗК Съгласие-2, в ликвидация“ /Кооперацията/ срещу първоинстанционното решение, с което е отхвърлен иска й по чл. 108 ЗС за признаване за установено, че същата е собственик на процесните недвижими имоти, подробно индивидуализирани в исковата молба и за осъждане на ответниците да предадат владението върху тях. Въззивното производство по жалбата на ищеца е спряно с протоколно определение от 09.12.2019 год. поради висящо наказателно производство от общ характер № 972 от 2015 год. по описа на Районен съд – Дупница за установяване, че лицата М. Х. С., К. В. Кравайков и В. М. Б. са извършили престъпления от общ характер, като са съставили и използвали неистински документи и такива с невярно съдържание в периода от 26.01.2013 год. до 14.02.2013 год. във връзка с провеждането на общо събрание на Кооперацията и протоколирането на взетите на това общо събрание решения, които са послужили за вписването им като членове на ликвидационния съвет на Кооперацията в Търговския регистър към Агенция по вписванията.
Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, който прегражда развитието на производството и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е и основателна, поради следните съображения:
Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл. 108 ЗС, който е отхвърлен изцяло като неоснователен и недоказан. Основният спор се изразява в това дали извършената на 22.05.2013 год. сделка за покупко-продажба на недвижимите имоти, обективирана в нотариален акт № 47/2013 год. между ликвидационната комисия на Кооперацията в състав М. Х. С. – председател и членове К. В. К. и В. М. Б. от една страна като продавач и от друга – „Агро МГ 1“ ООД и ЕТ „Георги Гущеров – ДР“ като купувачи, е произвела своя вещно прехвърлителен ефект. От представеното Удостоверение изх. № 20170222091401/22.02.2017 год. се установява, че посочените лица са били вписани като ликвидатори на Кооперацията и са я представлявали в периода от 14.02.2013 год. до 13.11.2015 год., от която дата са били заличени въз основа на влязло в сила решение от 31.03.2014 год. на Окръжен съд – Кюстендил по т. д. № 18/2013 год. по иск с правно основание чл. 29 от Закона за Търговския регистър /също приложено по делото/, с което е прието за установено, че вписването им като ликвидатори е извършено въз основа на несъществуващи обстоятелства.
В мотивите на ТР № 2/19.11.2014 год. по т. д. № 2/2014 год. и ТР № 8/07.05.2014 год. по т. д. № 8/2013 год. на ОСГТК е посочено, че основанието за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК е налице, когато има висящ процес относно друг спор, който е преюдициален и по който със сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за субективното право по спряното производство. Обусловеността между двата спора се основава на връзката между субективните права, задължения и правопораждащите ги факти като съдържание на конкретните правоотношения. В тълкувателните мотиви по т. 5 на ТР № 7/31.07.2017 год. по т. д. № 7/2014 год. на ОСГТК тази зависимост е обяснена и със съотношението между различните спорни предмети на двете дела, при което разрешаването на спора по обусловения иск е предпоставено от установителното действие на силата на пресъдено нещо на решението по преюдициалното правоотношение. В случая неправомерното вписване като ликвидатори на Кооперацията на лицата, извършили сделката на разпореждане с процесните имоти, е установено с влязъл в сила съдебен акт /решение на ОС – Кюстендил от 31.03.2014 год./ и това обстоятелство не може да бъде пререшено, независимо от това дали същите тези лица бъдат подведени или не под наказателна отговорност за извършени от тях документни престъпления във връзка с вписването в Търговския регистър на несъществуващи обстоятелства. Това е така, защото на основание чл. 299 ГПК, съдът е длъжен да зачете силата на пресъдено нещо и да разгледа стоящия пред него правен спор, по отношение на който в предходно производство е окончателно разрешен преюдициален въпрос, като се съобрази с приетите за установени факти и обстоятелства. В тази връзка, обуславящи предявения иск по чл. 108 ЗС, са въпросите за действието на вписването на несъществуващи обстоятелства в ТР, добросъвестността на приобретателите по нотариален акт № 47/2013 год. и самите действия на разпореждане с недвижимите имоти на Кооперацията, които въпроси обаче не са предмет на висящото наказателно производство и наличието му в конкретната хипотеза не представлява основание за спиране на производството по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК.
Водим от горното и на основание чл. 278 ГПК, настоящият състав на II г. о., ВКС на РБ
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯВА протоколното определение от 09.12.2019 год. по въззивно гр. д. № 5818/2018 год. на Софийския апелативен съд, с което е спряно производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до решаване на НОХД № 972 от 2015 год. по описа на Районен съд – Дупница и ВРЪЩА ДЕЛОТО на въззивния съд за продължаване процесуалните действия по разглеждането на въззивната жалба на „ППЗК Съгласие-2, в ликвидация“ срещу първоинстанционното решение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: