4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 78
София, 31.01. 2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
ч.т.дело N 595/2012 година
Производство по чл.274, ал.2, изр.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на В. Д. С. в качеството й на едноличен търговец с фирма „А.– 64 – В. С.”, [населено място] срещу разпореждане от 27.04.2012 г. по гр.д. № 1913/2008 г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение искането й за освобождаване на основание чл.83, ал.2 ГПК от внасяне на държавна такса по подадената молба за отмяна по реда на чл.303 ГПК на влязлото в сила решение № 45/15.06.2010 г. по гр.д.№ 1913/2008 г. на Софийски градски съд.
В частната жалба са въведени доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт, поради което се иска отмяната му и постановяване на друг, с който да се уважи молбата по чл.83, ал.2 ГПК.
Настоящият състав на ВКС, Второ търговско отделение, като взе предвид изложените доводи, във връзка с инвокираните оплаквания и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 и сл. ГПК, намира следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
По същество частната жалба е неоснователна.
За да постанови обжалваното разпореждане, с което е оставена без уважение молбата на настоящата жалбоподателка за освобождането й от държавна такса по подадената молба за отмяна, обоснована с твърдението, че не разполага с достатъчно средства, съставът на Софийски градски съд, постановил атакуваното по реда на чл.303 ГПК решение е приел, че не са налице предпоставките на чл.83, ал.2 ГПК, тъй като молителката е в трудоспособна възраст и в добро здравословно състояние.
Обжалваното разпореждане е правилно като краен резултат и следва да бъде потвърдено.
Нормата на чл. 83, ал.2 ГПК, има социален характер и поради това явяваща се своеобразна гаранция за реален достъп до правосъдие, е приложима само по отношение на физическите лица при наличието на визираните в т. 1 до т. 7 изисквания на чл. 83, ал. 2 ГПК, но не и в случаите, в които последните действат в качеството на еднолични търговци. Липсата на достатъчни средства за погасяване на текущи задължения от регистрирани като търговци лица, вкл.такива за държавни такси, съставлява основание да поискат откриване на производство по несъстоятелност на търговското им предприятие. Именно в тази специална хипотеза е предвидено освобождаването им от предварителното й внасяне – чл.620, ал.1 ТЗ, текст, подкрепящ извода, който пряко следва от чл.83, ал.2 ГПК, а именно, че нормата е неприложима по отношение на лица, осъществяващи търговска дейност, без оглед на регистрацията им – като ЕТ или ЮЛ. Обстоятелството, че едноличният търговец отговаря с цялото си имущество и като физическо лице, не обосновава извод, че посочената процесуална разпоредба следва да се тълкува разширително, с разпростиране на обхвата й по отношение и на физически лица, които като страна по делото имат качеството на търговец.
По изложените съображения настоящият състав приема, че обжалваният съдебен акт следва да бъде потвърден.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 27.04.2012 г. по гр.д.№ 1913/2008 г. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: