О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 78
Гр. София, 04.02.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на втори декември през две хиляди и петнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 773/2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] – [населено място], срещу въззивно решение от 18.06.2014 г., постановено по в. гр. д. № 1468/2014 г. на Софийски градски съд. С посоченото решение е потвърдено решение от 16.10.2013 г. /погрешно посочено като решение от 16.10.2010 г./ по гр. д. № 7860/2012 г. на Софийски районен съд, с което [фирма] е осъдено за заплати на Е. М. Е. и на М. У. Д. по 6 689.74 британски лири, представляващи част от неизпълнено задължение за връщане на сума в размер на 33 198.69 британски лири, дължима съгласно анекс № 1 от 04.11.2008 г. към предварителен договор № 1.19/03.04.2006 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 12.01.2012 г., до окончателното плащане, и разноски по чл.78, ал.1 ГПК в размер общо на 1 316.26 лв.
В касационната жалба се излагат доводи по чл.281, т.3 ГПК за неправилност на въззивното решение. По съображения в жалбата се иска отмяна на решението, отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.
Допускането на касационно обжалване се поддържа на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, обосновани в изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК.
Ответниците по касация Е. М. Е. и М. У. Д. – двамата със съдебен адрес в [населено място], не заявяват становища в срока по чл.287, ал.1 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди решението на Софийски районен съд, с което са уважени предявените от Е. М. Е. и М. У. Д. против [фирма] осъдителни искове за заплащане на суми в размер на по 6 689.74 британски лири, Софийски градски съд е приел, че страните са обвързани от облигационно правоотношение, възникнало от сключен на 04.11.2008 г. договор, с който ответникът е поел задължение да върне на ищците сумата 33 198.69 британски лири /част от която са претендираните с исковете суми/, платена на основание предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот № 1.19/03.04.2006 г., с оглед последващо прекратяване на договора.
След анализ на фактите и доказателствата по делото въззивният съд е приел за доказано, че в изпълнение на предварителния договор ищците са заплатили на ответника сумата 33 198.69 британски лири, представляваща част от уговорената продажна цена. За неоснователно е счетено възражението на ответника, че не е сключвал договор с ищците за връщане на посочената сума и че представеният с исковата молба анекс № 1/04.11.2008 г., с който е предвидено сумата да бъде върната на девет равни месечни вноски от по 3 319.87 британски лири и след това предварителният договор да бъде прекратен, не го обвързва, тъй като не е подписан от негов представител. Въззивният съд е преценил, че след като е подписан от ищците, анексът следва да се разглежда като отправено от последните волеизявление до ответника за сключване на договор с отразеното в текста му съдържание, а съгласието за сключване на договора следва да се счита за постигнато при предпоставките на чл.14, ал.1 ЗЗД с приемане на волеизявлението от ответника чрез изпратеното до ищците електронно писмо от 04.11.2008 г. Д. на ответника, че писмото не е породило правни последици поради липса на представителна власт на лицето, от което е изпратено – О. М., действал като финансов мениджър на [фирма], не е възприет от въззивния съд. Като се е позовал на приети по делото неоспорени банкови документи и извлечения от сметки, удостоверяващи извършени след 04.11.2008 г. преводи на сумата 16 599.35 британски лири от името на [фирма] в полза на ищците, съдът е направил извод, че липсата на представителна власт на служителя, от когото изхожда писмото от 04.11.2008 г., е преодоляна от последващите действия на ответника по превод на сумите, с които е потвърдено приемането на отправеното с анекса предложение за сключване на договор за връщане на платената в изпълнение на предварителния договор цена. Изложен е и аргумент, че спрямо действията на О. М. следва да намери приложение презумпцията на чл.301 ТЗ.
Извън горните съображения въззивният съд е направил извод, че съгласието за връщане на получената от ответника цена се доказва и от разменената в периода 29.12.2009 г. – 12.10.2010 г. кореспонденция между страните, както и от показанията на свидетеля И. П. – управител на [фирма] през релевантния за спора период от време. По отношение на кореспонденцията, представена във вид на електронни писма, пренесени на хартиен носител и заверени от представящата ги страна, въззивният съд е посочил, че писмата представляват частни документи по смисъла на чл.184, ал.1 ГПК във вр. с чл.3, ал.2 З., чието съдържание следва да бъде преценявано съвкупно с останалите доказателства по делото.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е формулирал следните въпроси, с които е обосновал общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касационно обжалване : „1. Следва ли да се приеме за прекратен договор, въз основа на предложение за неговото прекратяване, неприето от страна на другата страна и неподписано от нея, като с отправеното предложение страната подписала предложението цели прекратяване на преддоговорните отношения; 2. Когато законът изисква писмена форма на договора, следва ли при прекратяването му със споразумение, същото да носи подпис и на двете страни; 3. В случай на изисканата от закона писмена форма на договора, споразумението за прекратяване на същия, носещо подписа само на едната страна, следва ли да намери приложение правилото на чл.13 ал.1 от ЗЗД, а електронно писмо да се приема като съгласие за приемане на офертата; 4. Процесуално и материалноправно допустимо ли е съдът да презумира постигане на съгласие по споразумение за прекратяване на облигационни отношения между страните, възникнали с предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот, на база електронно писмо, подписано от лице без представителна власт и без да има доказателства по делото, от които да се установява по безспорен начин, че едноличният собственик е потвърдил действията му, и в този случай следва ли да се приложи нормата на чл.301 от ТЗ.”
Според задължителните указания в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, за да отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК, посоченият от касатора правен въпрос следва да е включен в предмета на делото и да е обусловил решаващата правна воля на съда по предмета на спора. В конкретния случай нито един от поставените в изложението въпроси не покрива изискването на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като уважаването на предявените срещу касатора искове не е обусловено от тяхното разрешаване от въззивния съд. За да постанови решението си, въззивният съд изобщо не е обсъждал дали между страните е постигнато съгласие за прекратяване на предварителния договор и дали е спазена установената в закона форма за валидност на съглашението за прекратяване на договора. Произнасянето на съда е съсредоточено върху очертания с исковата молба предмет на спора и върху релевантния за разрешаването му въпрос дали между страните е постигнато съгласие за връщане на платената от ищците цена по предварителния договор. Прекратяването на предварителния договор не е било предмет на спора, а както е констатирал и въззивният съд в мотивите си, в предложения от ищците анекс то е предвидено като последица спрямо задължението на ответника – касатор за връщане на получената цена. Последният въпрос изобщо няма връзка с мотивите към въззивното решение, като се има предвид извода на въззивния съд, че постигането на съгласие между страните за връщане на платената цена по предварителния договор е доказано от всички доказателства по делото /а не само от електронните писма/, преценени във взаимната им връзка. Несъответствието на посочените от касатора въпроси с общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК е достатъчно основание въззивното решение да не бъде допуснато до касационен контрол.
Освен общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК, не е налице и поддържаната в изложението допълнителна предпоставка, специфична за основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Поради обстоятелството, че решаващите изводи на въззивния съд касаят постигането на съгласие за връщане на цената, а не съгласието за сключване или прекратяване на договора, неотносима към разрешения с обжалваното решение правен спор е задължителната практика в решение № 485/09.06.2010 г. по гр. д. № 1451/2009 г. на ВКС, ІІІ г. о., в което е прието, че ако в случай на изисквана от закона писмена форма страната, на която е представен предварително подписан от другата страна проектодоговор, положи на свой ред подписа си върху него, договорът се явява сключен в момента на полагане на подписа и в този случай не се поставя на последваща преценка въпросът за предложение, което губи силата си, тъй като правната обвързаност между страните вече е произтекла. Доколкото въззивният съд не е обвързал произнасянето си с преценка дали страните са постигнали съгласие, облечено в изискуемата от закона форма за действителност, за прекратяване на предварителния договор, неотносима е и задължителната практика в решение № 100/24.03.2014 г. по гр. д. № 6207/2013 г., с което състав на ВКС, ІV г. о., се е произнесъл по въпроса следва ли да се приеме за прекратен договор въз основа на предложение за неговото прекратяване, неприето от другата страна и неподписано от нея, като с отправеното предложение се е целяло уреждане по друг начин на последиците от прекратяването.
Касаторът се е позовал и на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, но след като въведените въпроси не могат да послужат като общо основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, е безпредметно да се обсъжда дали те са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са развити и съображения за допуснати от въззивния съд процесуални нарушения при обсъждането и преценката на представените от ищците електронни писма и при произнасянето по тяхното оспорване от касатора. Като част от аргументацията на релевираните процесуални нарушения касаторът е посочил, че въззивният съд се е отклонил от задължителната практика в решение № 784/20.01.2011 г. по гр. д. № 246/2010 г. на ВКС, ІІІ г. о., и в решение № 17/03.02.2012 г. по гр. д. № 339/2011 г. на ВКС, ІV г. о., основавайки изводите си по съществото на спора на оспореното електронно писмо от 04.11.2008 г. и на подписания само от ищците анекс № 1. Допуснатите от въззивния съд процесуални нарушения при разглеждането и решаването на делото са от значение за правилността на въззивното решение, която не е предмет на производството по чл.288 ГПК. Според задължителните указания в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС въпросите, които имат значение за правилността на решението, не съставляват правни въпроси по чл.280, ал.1 ГПК и касационно обжалване по тях не може да бъде допуснато. За изчерпателност следва да се отбележи, че решаващият извод на въззивния съд за постигнато между страните съгласие за връщане на платената по предварителния договор цена не е основан само на анекса и на писмото, а произтича от съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства, включително тези, установяващи предприети от касатора действия по превеждане на подлежащата на връщане цена на ищците.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на решението по гр. д. № 1468/2014 г. на Софийски градски съд.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 18.06.2014 г. по в. гр. д. № 1468/2014 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено постановеното на 16.10.2013 г. решение по гр. д. № 7860/2012 г. на Софийски районен съд .
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :