3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 78
гр.С., 07,02,2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в закрито заседание на четвърти февруари две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.дело № 852/2012 год. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], В. Б. и П. Б., против решение № 255/13.06.2012 год., постановено по т.дело № 236/2012 год. на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 54/27.12.2011 год. по т.дело № 40/2011 год. на Хасковски окръжен съд. С последното са уважени предявените от „Е. Б.” против касаторите, в пасивно субективно съединение, искове с правно основание чл.422 ГПК, като е признато за установено вземане на [фирма] към [фирма]/издател/, В. Б. и П. Б./в качеството на авалисти/, в размер на 150 000 лева, на основание запис на заповед от 17.02.2009 год., за която е издадена по реда на чл.417, т.9 ГПК заповед за незабавно изпълнение № 194/252.01.2011 год. по ч.гр.дело № 284/2011 год. на Районен съд-Хасково. Касаторите оспорват правилността на решението на всяко от основанията по чл.281, т.3 ГПК. Възраженията им се свеждат до това, че съдът не е съобразил противоречието между каузалното правоотношение, заявено от кредитора в заповедното производство и това, поддържано в исковия процес, предвид което и не е изследвал действителното каузално правоотношение, спрямо което менителничният ефект има обезпечителна функция. Обосновава допускане на касационно обжалване в хипотезата по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, по следните три въпроса: 1/ Допустимо ли е при заявено от кредитора, в заповедното производство образувано по чл.417, т.9 пр.първо ГПК, каузално правоотношение, в обезпечение на което е издаден менителничния ефект, в исковото производство по чл.422 ГПК същият да поддържа друго каузално правоотношение, при уговорено по последното друг вид обезпечение?; 2/ Необходимо ли е в този случай съдът да изследва това друго каузално правоотношение или следва да се ограничи до изследване на абстрактната сделка? и 3/ Ако се установи неизпълнение на това друго, различно от сочено в заповедното производство, каузално правоотношение, може ли съдът да уважи иска, предвид установяване на твърдяното в заповедното производство каузално правоотношение?
Ответната страна – [фирма]-оспорва касационната жалба, като намира, че първият и третият от поставените правни въпроси, по същество – идентични, неправилно интерпретират фактическите обстоятелства по спора и в този смисъл са ирелевантни за решаването му, а по втория поставен въпрос е налице богата и непротиворечива съдебна практика.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна, обуславяща правен интерес от обжалването и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното:
Кредиторът [фирма]/с предходно наименование [фирма]/ е подал заявление по чл.417, т.9 пр.първо ГПК, основавайки вземането си на запис на заповед от 17.02.2009 год. и посочвайки в т.14 на заявлението обезпечителната му функция по отношение вземания от длъжника по договори за продажба на алуминиеви профили, доколкото е заявил трайни търговски отношения по продажби с този предмет. В исковата молба кредиторът е конкретизирал обезпечения договор за продажба – сключен на 17.11.2008 год., с характеристика на рамков такъв, за покупко-продажба на стоки – стандартни и други алуминиеви профили и други изделия от цветни метали, като индивидуализацията по всяка конкретна сделка се извършва със съставената за същата фактура /чл.1/. В същия – чл.5 вр. с чл.8, ал.4 – изрично е предвидено като обезпечение издаването на запис на заповед, в размер на договорен търговски кредит от 150 000 лева. Назначената съдебно-икономическа експертиза е установила двустранно заведени в счетоводствата на страните / [фирма] и [фирма]/ фактури, издадени в периода 08.05.2009 год. – 26.10.2009 год., по които липсва извършено от ответното дружество плащане, в размер надхвърлящ размера по издадения запис на заповед, като за разликата самият кредитор признава образувано отделно заповедно производство, на основание друг запис на заповед. Кредиторът не е заявил друго каузално правоотношение, в обезпечение задължения по което е издадена процесната запис на заповед. Със становище вх.№ 6673/08.08.2011 год. по първоинстанционното дело е представил единствено за нуждите на извършеното от ответниците оспорване истинността на представените фактури, договор от 08.02.2005 год., сключен между [фирма] и „Л.-В. Б.”/последващо прехвърлил търговското си предприятие на [фирма]/, при това с предмет не търговска продажба, а комисионен договор, по който в обезпечение е договорено сключването на ипотека. [фирма] от своя страна не е противопоставил друго, вкл. това по договора от 08.02.2005 год., каузално правоотношение, в обезпечение задълженията му по което е издаден менителничния ефект.
С оглед преждеизложеното, относно предмета на иска и наведеното от ищеца с исковата молба по чл.422 ГПК единствено каузално правоотношение, което е изследвал и обосновал като доказано, вкл. неизпълнение на ответника [фирма] по същото въззивният съд, настоящият състав намира, че въпросите са некоректно поставени, в разрив с действителния предмет на спора, очертан от твърденията на страните и като такива не покриват общия селективен критерий по чл.280, ал.1 ГПК – отговор на такива въпроси не е обусловил решаващите изводи на съда, тъй като няма разминаване в твърденията на кредитора относно обезпеченото със записа на заповед каузално правоотношение, което впрочем следва и от съпоставянето на страните, предмета и времевото действие на двата договора. Въззивното решение е постановено в съответствие със задължителна съдебна практика относно разглеждане на противопоставено в производството по иск по чл.422 ГПК каузално правоотношение, при предявено вземане на основание абстрактна сделка и тежестта за доказването му от страната, която го твърди: реш.№ 31/05.04.2012 год. по т.дело № 55/2011 год. ІІ т.о., реш.№ 102/225.07.2011 год. по т.д.№ 672/2010 год. на ІІ т.о., реш.№ 173/12.01.2011 год. по т.дело № 901/2009 год. І т.о. и др.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 255/13.06.2012 год., постановено по т.д.№ 236/2012 год. от Пловдивски апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма], В. Б. и П. Б., на основание чл.81 ГПК да заплатят на [фирма] понесените в настоящото производство разноски, в размер на 3450/три хиляди четиристотин и петдесет/лева, адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: